Будителят, който всяка сутрин буди тополовградчани

Вече 20 години един човек е част от Главната улица на Тополовград. Без него тя няма да бъде така живописна. Това е Благой Иванов или както всички го знаят Блажко. Той продава вестници, списания, кръстословици и даже ремонтира часовници. Коментира политиката, има мнение по жизненоважни въпроси на страната, създава добро настроение у минувачите.
Всяка сутрин преди всички той отваря своя павилион и подрежда старателно получените вестници и други печатни издания. Прочита заглавията, някои от статиите, и вече е готов с резюме за тях в очакване на клиенти. Блажко, освен че познава повечето от тях, знае какво ги интересува и какво ще купят. Препоръчва им най-новото излязло на пазара, осведомява ги за други подобни издания. Нещо като сайтовете за търговия в Интернет, където, като проявиш интерес към даден продукт, те информират за подобни, избрани от други купувачи.
Започнал е тази работа преди 20 години, когато търговци от Ямбол му предложили да продава печатни произведения. Съгласил се. И от шофьор, съкратен от ДАП-а, станал търговец. Продавал книги и вестници на различни места в града и така допринасял за интелектуалното развитие на гражданите на Тополовград.
Казва, че тези, които са свикнали да купуват вестници, продължават да го правят и не се интересуват много какво пише в Интернет.
От 1998 г. до сега не е прекъсвал да работи, не е ползвал и ден болнични. Няма намерение да спира, макар заплатата му да е около 100 лева, защото работи на половин ден.
Хобито на Блажко е рибарството и през свободното време ходи за риба. На един язовир се запознал с жената, с която живее от 10 години. Рускинята Валентина е до него през последното десетилетие и го глези с кусни закуски, а Блажко всяка сутрин ги взима със себе си в павилиона, който ухае на вкусно. Неговите съседки на улицата не пропускат да коментират това.
„Със съпругата ми следим отблизо политиката, наясно сме какво става по света и у нас. Човек в днешно време трябва да бъде информиран“, обяснява любопитството си. Освен това двамата обичали да решават и кръстословици.
Настроението около търговския обект на Блажко винаги е на макс. Хората идват при него, разговарят, споделят и си тръгват удовлетворени. И няма как да не е така, защото той винаги е усмихнат. „Аз не обичам намусени хора. Не ми е приятно, да влезна в магазин, например, и да ме гледат сериозно. Разговарям с хората и обичам да им казвам в очите каквото ме вълнува. Не обичам тези, които шикалкавят! Аз искам да се знае истината! Старая се да бъда любезен с всички. Ако на някого не мога да отделя достатъчно внимание, другия път ще се реванширам.“
Така е всеки предиобед на Главната улици в Тополовград. Следобедът обаче атмосферата става друга. Улиците обезлюдяват, стават пусти. Няма го и Блажко с неговата усмивка и вечна готовност да си поприказва с клиенти и минувачи.
На другата сутрин животът по нея започва отново да кипи.  Местният будител пак е на поста си, а за Тополовград е радост, че има такива личности като Блажко.