Бисерчани осъдиха община за ½ милион

Бисерчани осъдиха на първа инстанция община Харманли за обезщетение, за около половин милион лева. Бяха публикувани решения по две от делата, заведени от роднини на загинали вследствие наводнението на 6 февруари 2012 година. Тогава заради скъсаната стена на язовир Иваново, бурна вода, примесена с големи ледени късове наводни по-ниската част на село Бисер. В някои от къщите имаше стари хора, които не са успели да излязат навреме и 6 от тях се удавиха. Много къщи бяха наводнени, а щетите са за стотици хиляди.
На помощ на пострадалите от селото им се притече известният адвокат Марковски, чиято кантора се зае да оформи искове срещу виновника за тази трагедия. Визират се община Харманли и Министерството на отбраната, които трябва да изяснят на кого е злополучния язовир.
Делата се водят в Софийски градски съд (СГС). В досегашните му излезли решения е записано, че че не се доказва, язовир Иваново да е бил държавна собственост (на Министерството на отбраната), а след преценката на събраните доказателства се вади извод, че той съставлява част от имот, актуван с Акт за публична общинска собственост. От това произтича задължението тя да се грижи за него. Съдът реши, че общината не го е направила, вследствие на което стената се е скъсала, а водата от язовира причини смърт на хора.

Съдът е приел, че общината е имала Авариен план за действие, в който детайлно е описано как се процедира в такива ситуации, но не е бил изпълнен. „Създаването на документи, в изпълнение на закона, не е в състояние да предотврати настъпването на такава тежка катастрофа, каквато е станала при скъсването на язовирната стена на язовир Иваново“, констатира съдът.
Хората в село Бисер бяха много ядосани на кмета Михаил Лисков и го обвиняваха, че ако е изпълнил този план и е предупредил населението на селото навреме, че е можело да се размине само с материални щети. Те се заканваха да го съдят, за да излезе истината наяве и справедливостта да възтържествува. Но в делата, които са завели името му не фигурира никъде като виновник. Досега не са изявили писмено никакви претенции към бившият градоначалник.
Вместо това имат входирани над 30 иска. Няколко са за получаване на справедливо обезщетение за починали техни роднини.
В първото спечело дело Васил. И. твърди, след загубата на родителите му, освен мъката и болката от загубата им, изпаднал в депресия, посттравматичен стрес, изразяващ, се в нарушение на съня, често главоболие, тревожност. Като обезщетение ще получи сумата от 110 000 лева.
Другият, Георги Ж. в иска си описва, че живеел с родителите си, които били в зряла работоспособна възраст. Семейството им било пълноценно щастливо, ищецът не бил женен, нямал деца, а те били най- близките му същества. Той осъзнавал и страдал от факта, че завинаги е лишен от семейството си и от моралната родителска опора, която получавал. След трагедията страдал от посттравматичен стрес, депресия, нарушение на съня, често главоболие и тревожност. От жизнен и контактен човек, ищецът се превърнал в затворен и отчужден, избягвал срещи с други хора.
Съдът счита, че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености е да получи сумата от 350 000 лева или по 175 000 лева за всеки един от двамата му родители.
В осъдителните суми са включени държавни такси, хонорари на адвокати.
Освен за кръвнина, болшинството от останалите дела са свързани с материален характер. Кой за каквото се е сетил е подписал искове към общината да го овъзмезди с 5 и 6 цифрени суми.
От община Харманли са обжалвали решения на СГС на по-висша инстанция.

Стената на язовира се скъса от здравата страна

Всеобщо е мнението, че язовирната стена се е разрушила, защото не била поддържана и е в недобро състояние. За това свидетелства и кореспонденцията между община и областна управа. В едно от писмата се споменава, че през 2009 година е констатирано, че от стената има теч. В тази връзка инж. Георги Пеев през ноември 2010 година е направил оглед и в свой доклад отбелязва: „На височина 5 метра от короната по сухия откос се наблюдава рязко пропадане на каменния насип във вид на яма с ширина 2 м и дълбочина 1 м“. То е над основния изпускател. (от източната част б.р.) „Преливникът е в добро техническо състояние (намира се в западната част б.р.), констатира той.
След като стана белята през 2012 година, вещо лице е констатирало незаконно строителство в частта около преливника. Установили са незаконно построени бетонови блокчета около него, които не позволили на формиралите се 12 сантиметрови ледени късове да преминат през преливника. Това е и причината водата да събори стената.
Скъсана е част от централната част на стената, а онази, която е била повредена, си стои и до ден днешен.