Библиотека се сдоби с три безценни книги

Акценти

• Вестник Сакарнюз, #13/99, 30 март – 5 април 2018

Свързани публикации

• Отбелязаха 93 години на НУ „Отец Паисий“ – Харманли 0 15.май
• Бонус 3 литра компост за 1,10 лева, ако до 31 март си платиш данъците 0 08.мар.
• Училище „Христо Ботев“ отбеляза 100-годишен юбилей на 2 юни 0 13.юни

Градската библиотека на Свиленград се сдоби с трите издания на един от най-известните български романи „Тютюн“. Тези книги са били са иззети от книжарниците по време на комунизма, защото романът е определен като капиталистически и не се вписвал в насажданата по това време идеята за комунистическия морал.
Книгите са подарени от редовен спомосъществувател на библиотеката Петър Бойчев, който е бил зам.-главен редактор на много централни вестници.
Интересна е историята за появяването на бял свят на книгата на Димитър Димов. През 1951 „Тютюн“ е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и стига до читателите. В него е имало два персонажа, на Борис и Ирина, но те са капиталистичаски и това предизвиква сензация в българския литературен живот.
Книгата печели огромна популярност, но е подложена на остра критика, започнала в Съюза на българските писатели. В следствие на това комунистите изземват романа.
Авторът го преработва според указанията на министър–председателя Вълко Червенков. Слагат му редактор – Яко Молхов, и книгата се пригажда още по-добре към схемата на т.н ар. социалистически реализъм. Разширява описанието на работническия свят доразвива някои образи, въвежда нови герои, на Лила като контрапункт на образа на Ирина. Това увеличава обема на книгата с нови 250 страници.
„Тютюн“ се появява в новия си вид през 1954 г. Последващо заседание на ЦК преценява, че любовта между Лила и Павел не получава същата задълбоченост както при Ирина и Борис и за да достигне обаянието на главната героиня Ирина. Затова Димитър Димов преработва романа още веднъж.
През 1955 г. излиза третото му издание.
Така „Тютюн“ заживява в новия си вариант, превърнал се в основен текст от канона на българския социалистически реализъм и едва през 1992 г. се появява отново в първоначалния си образ.
Според библиотекаря Иван Чончев: “Това е най-добрият български роман за всички времена.“
Дарителят Петър Бойчев преди известно време подари на библиотеката “Христо Смирненски”-Хасково своя колекция от стари картички на Хасково, за да стартира техният проект за дигитална библиотека.