1968-ма, 40 години след това

Иван Атанасов
От Иван Атанасов август 21, 2008 17:02

1968-ма, 40 години след това

Акценти

  • Подготовката на войниците е започнала, когато са пристигнали на лагер край село Райново на 10 юни.
  • Убитият българин Никола Цеков Николов е от ротата на старшина Чакалов.

Свързани публикации

През далечната 1968 година, няколко месеца преди да бъдат дислоцирани в Чехословакия, харманлийският мотострелкови полк най-напред е бил на учения. Командирът на поделението 55320 още през месец май е бил в София и е получил плик със заповед за Чехословакия, но само той е знаел.
Подготовката на войниците е започнала, когато са пристигнали на лагер край село Райново на 10 юни. Всичко трябвало да е по устав, всички да са в добър вид. Броели са даже цинтовете на обувките. Тогава се е наблягало и на политическата подготовка. Прожектирали са им филми. На 27 следобед, към 3 часа тръбата е изсвирила тревога и всички са напуснали лагера. Тръгнали по посока на летището в Узнджово. Още на високото, след Димитровград видели как на летището кацат самолети АН 12.
Всички се качили на тях, а техниката привързали с ремъци. Напуснали летището на другия ден в 6 сутринта. Самолетите летели ниско, на не повече от 200 метра, вероятно, за да не ги засекат радарите. Около 7 часа забелязали и Черно море. Между 9.30 – 10 часа пристигнали в град Каламия, Украйна. Там се настанили в палатки и отново започнали учения. Имало е руски войници от републиките, където се говори български и са се срещали с тях. Храната не била от най-добрите, хлябът половината бил черен руски, а другият бял. Въпреки това домакините искали да им угодят. Раздали им отвратителни за българския вкус руски цигари. После им донесли и българско ,,Слънце“ и по 5 рубли джобни пари.
Около 15 август им раздали бойни патрони, гранати и карти на Чехословакия. След няколко дни им ги прибрали, като им казали, че няма да заминават. Но след като преговорите между първите ръководители на двете страни Дупчек и Брежнев завършили неуспешно, на 20 отново им зачислили по 60 патрона и бомби. Тогава и отношението на старшини и офицери към войници се променило. Престанали да ги юркат, не ги обиждали, не ги действали. Тогава за пръв път им разрешили да пишат на близките си. Дотогава били в неизвестност.
,,Вечерта на 20 срещу 21 август тръгнахме със знамето на полка, със замаскираните по него цифри 55 320 към самолетите, в пълно бойно снаряжение и техника“, казва П. Кирков “Там имаше по един офицер, който при излитането ни каза, че заминават за Чехословакия. Съобщи ни, че предишния ден руски войски вече са влезли там. С това и започнало първото бойно кръщение на много войници и офицери.
Иван Чакалов, старшина на VIII мотострелкова рота в поделение 55 320 разказва: „Тогава там имаше контрареволюция. Много често срещу нас идваха момчета с дълги коси, с бради и ни провокираха. Ние с изстрели във въздуха ги принуждавахме да се връщат. Нас ни имаха за окупатори”, признава той. По улиците ни викаха ,,Собаки, идите домой“. На въпроса като какви са се чувствали отговаря: „Ние тогава бяхме във Варшавския договор, както сега сме в НАТО. Правихме каквото ни кажат“.
Убитият българин Никола Цеков Николов е от ротата на старшина Чакалов. Ето какво разказва той за случилото се: “Това бе вечерта, точно на 9 септември. Аз отидох на летището, където миехме баките и като се върнах ми докладваха, че Николов го няма, самоотлъчил се е. След два дни съветските контраразузнавачи го върнаха. Трупът му почнал да се вмирисва.
Наред с враждебното отношение към чуждите войници е имало и приятелство между тях и чехите, особено с чехкините. Войници са ходили с тях на кино, разхождали са се из града. Нашето командване им раздало по 150 крони, с които са можели да си купуват някои дребни неща от града.

Георги Николов, водач на бетеер: “Минах през мястото, където бях през 1968 година. Видях нивите, където тогава бяхме разположени и ясно си спомних обстановката. Ние бяхме умиротворители”, казва той.

Петър Кирков:
“До 80-те години смятах, че съм си изпълнил задачата като войник, който се подчинява на заповеди. Казваха ни, че това е интернационален дълг. Тогава държавата даде положителна оценка. След 90 години, когато правителството се извини на Чехия за нахлуването и потушаването на Пражката пролет, усетих, че с ме били предадени. Тогава унищожих всички снимки и материали, които пазих.

Прага ги посрещнала враждебно, с дъжд и лошо време

Гошо Василев Николов

Гошо Василев Николов

Когато пристигнали край Прага валял дъжд, времето било много лошо, сякаш и природата е била против тях. Още с кацането са излезли на позиция и са започнали да копаят окопи с малките лопатки, които имат.
Една част се разположила край летищата ,,Водоходи“ и ,,Ружине“. Край първото е бил разположен голям авиоремонтен завод, където са ремонтирали учебни самолети. Тогава комендантът не е разрешил на работниците да си тръгнат от работа. Носили храната там. Понеже нея я карали през позициите на войниците, чехите ги обвинили, че част от нея не им я дават. Излезли с надписи ,,Вървете си у дома окупатори“. Наложило се да излезнат с бетеерите срещу тях, за да ги усмирят. После разбрали, че някои хвърляли храна, за да предизвикат провокации. Имало е случаи, когато по техните палатки е стреляно от коли, минаващи покрай пътя. Доста палатки са били продупчени от куршуми.
Наблизо има оживен път за столицата, който след тяхното пристигане опустял. От време навреме минавали автомобили. Българите спирали наши тирове, за да се осведомяват за положението, защото нямали никаква информация какво става.
За 9 септември им дали по една бутилка вино и българско грозде. Получили колети от непознато другарче. Дали им и по 60 крони, около 5 лева български пари. Купили си и българско вино ,,Гъмза“. Празнували Девети в окопите.
На 10 септември разбрали, че техен войник е изчезнал. Открили му трупа след 2 дни.
На бойното поле в Чехословакия българите са били редом да съветските си колеги. “Руснаците бяха опасни”, твърдят нашите войници, но се възхищавали на техните умения. Сред житата наоколо имало много зайци. Руснаците ги убивали с ножове, а българите гърмели по тях с автомати. В същото време признават, че руснаците крадели от магазините из града. През деня ги зареждали, а вечерта войниците ги обирали. Носели им шунка и други лакомства. Нашите взимали от руснаците пищови. Понеже не можели да ги носят, ги заравяли в нивите, с надеждата да си ги извадят по-късно. Безразборната стрелба била до 9 септември. След това, само по разрешение на командира. Чехите ги е било най-много страх от Червените барети. Разбирайки за това, братушките раздали на всички свои войници такива шапки.
На 20 септември старшината Г. Кирков им донесъл зимните дрехи. Тогава настроението на всички паднало и си помислили, че скоро няма да се приберат.
Един ден, в края на септември , ден събрали всички войници по тревога и ги закарали на жп. гара на влакове и в Одеса Украйна. От там с кораб в Бургас. В началото на ноември се прибират в полка, в Харманли. От морския град на самоход се прибират в Харманли. Тук биват посрещнати като освободители. Режисиран е сериозен спектакъл. По Главната улица се хвърлят рози, на съседните блокове сложени портрети на Тодор Живков и съветски големци. Любопитни хора има навсякъде по балкони, по покриви. Всички се радват, без да знаят, че българската войска е въвлечена в смазването на първия демократичен полъх по времето на комунизма.
През това време Заповедта за уволнение на техния набор вече е излязла на 4 октомври и те като с върнали, веднага са издали. Получили заплата 12 лева и отишли в ресторанта ,,Гергана“.

Случка

Отишли една вечер войници от харманлийското поделение в кръчмата на близкото село да купят нещо. Кръчмарят се опънал и не им дал, защото били окупатори. Тогава един от българите мл. сержант Иван от Тетевен извадил автомата, заредил го и направил един откос в тавана. Разпадал се пепеляк. Всички залегнали, някои пълзейки излезли навън, а кръчмарят уплашено се проснал назад. Те взели каквото искат, оставили парите и си тръгнали. На връщане с джипа, се скрили под един мост защото знаели, че комендантът веднага ще дойде. Когато те минали по моста, те се върнали в окопите.

 

Иван Атанасов
От Иван Атанасов август 21, 2008 17:02
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.