17 Неделя на Блудния син

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 09/1081, година XXl, 01 - 07 март 2024 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Кметът Божин Божинов: “Спрете с тия доноси и сигнали!” 0 03.фев.
• На митницата за година конфискуваха 5 500 000 лв. 0 07.мар.
• „Грийнпийс“ окупира кулата на ТЕЦ „Марица 3“ 0 24.окт.

Братя и сестри, в неделното св. евангелие ще си припомним притчата за Блудния син.
Този образ е познат на всекиго от нас – това е образ на нашето грехопадение, нашата житейска гордост. Ние непрестанно вземаме от Бога своята част от наследството във вид на някакви жизнени стремежи и привързаности.
Притчата за блудния син ни убеждава в съществуването на огромната любов, на голямата прегръдка, която очаква всички хора и от невъзможното прави възможно, за да спаси целия свят.
Колко е хубава тази притча, която разказва нашият Господ: за по-младия син, който напуснал дома, искал да направи своя бунт, да живее живота си.
Притчата ни изправя очи в очи с най-трудният избор в живота: да се доверим или не на Божията любов, която всичко прощава. Да доверим всичко на Бога. Това обаче е най-трудното – доверието в Бога.
Тази притча ни създава големи угризения. Кара ни да се замислим и да чувстваме срам, защото в действителност тази бащинска любов, тази бащинска прегръдка, която би трябвало да се проявява навън към света, е пространството на Църквата.
Ние сме толкова близо до Бога, в Църквата, а сме блудни. Някои сме готови и на Бог да Му „покажем”, че това, което прави не е правилно; както се е случвало по времето на Христос. И на Бога сме готови да направим забележки!
Братя и сестри, Нека преодолеем себе си и да се покаем. Тази притча ни кара да се покайваме, защото чувстваме своята недостатъчност, нищета и крах. Ние усещаме това много силно в сърцата си, че не сме такива, каквито би трябвало да бъдем.
А пред Бога всички са равни: и онзи, който е заминал, а после „идвайки в себе си“ се връща с покаяние, и този, който винаги е с Бога.
Именно заради това в подготвителното време преди Великия пост Църквата ни предлага притчата за блудния син, за да се търсим и намираме в Евангелието, да сверяваме своя живот с него, да открием мир и житейска радост в общение с Христа в дома на Отца. Амин.