150 години Читалище „Дружба – 1870”

Павел Атанасов
От Павел Атанасов ноември 2, 2020 10:24

150 години Читалище „Дружба – 1870”

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, # 40/924, година XVII, Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Допълнение към книгата „135 г. Читалище „Дружба – 1870” – Харманли
продължение

И понеже театърът е дълбоко вкоренен в естетическите традиции на гражданите от Харманли, често в последните години на сцената на читалището гостуват със свои постановки редица професионални театри от страната – така хем жителите на града задоволяват своите естетически потребности, хем се показва професионалният ръст на българския театър. Самодейците – театрали имат нужда от това. Така те измерват нивото на своите драматични превъплъщения с представянето и достиженията на професионалните артисти.
Няма място за завист! Има само съизмеримост.
Ето имената на някои от гостуващите театри от страната и техните постановки:
– Театър „Мелпомена“ – „Когато котката я няма“;
– МДТ „Константин Кисимов“ – В. Търново – „Червило“, „Хъшове“, „Българи от старо време“;
– ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово – „Мнимият болен“;
– Театър „Сълза и смях“ – София – „Брачни безумия“;
– ДТ „Сава Огнянов“ – Русе – „Помощ, жена ми я няма“;
– ДТ „Иван Димов“ – Хасково – „Секскомедия в лятна нощ“ и „Откачена фамилия“;
– Родопски ДТ „Н. Хайтов“ – Смолян – „Ромео и Жулиета“;
– Държавна опера – Бургас – „От Виена до Бродуей“, „Лелята на Чарли“, „Една нощ във Венеция“.
Написаното до тук не изчерпва всичко, което е поставено на сцената на читалището, но показва динамика и наситеност…

Танцово изкуство

До скоро танцовото из-куство беше емблема в дейността на читалището, стигна се до там, че Харманли се превърна в един от най-танцувалните малки градове на Южна България, със свой собствен представителен Ансамбъл за народни песни и танци с оркестър и народен хор. Излишно е да казвам как бе обгрижван Ансамбълът от държавните и обществените органи, какви усилия се полагаха за неговото развитие. Но негов художествен ръководител беше Атанас Николов – много работлив и дееспособен човек, който знаеше какво иска и как да го постигне. Приятели на Ансамбъла бяха водещи хореографи от страната, музикални дейци и етнографи, които познаваха прекрасно фолклорните области на страната и тяхната специфика – ритми, музикална среда и детайлите в особеностите на народните носии. Ансамбълът се превърна в институция в рамките на читалището.
Колко бързо това богатство се разпиля!
И отново ще подчертая огромната роля и значение на личността в тези процеси с дългосрочна перспектива.
И сега има пет групи деца, които се занимават и изучават особеностите на народното танцово изкуство с ръководител Паулина Веселинова. Хубавото е, че децата от ранна възраст се докосват до естетическата специфика и богата ритмика на народния танц, ситуирайки по този начин своята народностна идентичност. А после? Къде е постановката, къде са сюжетът и фабулата, къде са конфликтите и темата – все елементи на произведенията на изкуството.
Гледал съм техни изпълнения, които повече приличат на хорото на мегдана, но то има друго предназначение – радост и веселие след изнурителния труд. А сцената, която вече се е превърнала във форум има свои правила и изисквания, които трябва да се спазват. Хорото вече не е само разтуха, то е произведение на изкуството и като такова то ще въздейства на публиката. Такава, според мене, е вярната посока. Тя е изпитана и проверена – високи цели и високо художествено майсторство.

Продължава

Павел Атанасов
От Павел Атанасов ноември 2, 2020 10:24
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 645 487 преглеждания