150 години Читалище „Дружба – 1870” – Харманли – IV част

Павел Атанасов
От Павел Атанасов октомври 4, 2020 08:44

150 години Читалище „Дружба – 1870” – Харманли – IV част

Акценти

  • Регионален вестник, # 35/915 година XVII, 18 - 24 септември 2020 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград и Маджарово

Свързани публикации

Георги Миланов, дългогодишен хорист, посочва най- важните постижения на хор „Славей“ в последните десетилетия, плод на неуморната и настойчива работа на Генчо Дончев, на всеотдайната отдаденост на всички членове на художествената формация, на вярната посока, зададена от диригентите, с най-голям принос между които са Стелия Георгиева и Младен Станев. Отдавам заслуженото на всички други, които с общи усилия и паметна принадлежност на делото са разоравали целините на тази плодородна нива.
Личният принос на Генчо Дончев, според Георги Миланов, се състои в:
– съхраняване на хора през кризисните години от последното десетилетие на
20-и век;
– постоянна работа за попълване на хора с качествени изпълнители;
– концертни изпълнения и участия във фестивали в над 30 страни в Европа;
– осъществената идея и работата при организирането на ежегодния
Международен фестивал „Хармония“ в Харманли;
– постановка и организация на оперетата „Царицата на Чардаша“, играна в 10 градове на страната;
– създаване на Музей на хоровото изкуство в града;
– проект по Европейска програма за изграждане на лятна сцена в Градската градина;
– организация, осъществяване и провеждане на Виенски бал.
А сега малко статистика, извлечена от втората книга на Г. Дончев „Песента покорява света“ по повод 120-годишнината на хор „Славей“:
1. Участници в ежегодния Международен хоров фестивал град Харманли до 2016 г.
От България:
– хорове – 33
– участници – 843
от други страни:
– хорове – 20
– участници – 602
2. Държави /главно от Европа/, посетени от хор „Славей“ – 25
3. Участие в над 30 международни изяви, главно в Европейски страни. В някои страни участията на хора са били повече от един път.
4. Впечатляващ е броят на градовете, посетени от хор „Славей“ – 146.
5. Хор „Славей“ е изнасял концерти на знакови за европейската и световна култура места.
Това е! Здраве му кажи! Значи музиката не носи само удовлетворение и възвишени чувства, тя е мисия, която пресича граници и различни култури, превръща различията в приятелство, което, изглежда, остава за цял живот.
Дано пребъде!

ДВГ „Щастливци“

Редуват се поколенията и всяко от тях изпраща най-одухотворените, най-талантливите в лоното на читалището, където те израстват физически и духовно, за да се превърнат един ден в сеячи на красота, във ваятели на нещо, което запълва празнотите в човешката душа. И в това е смисълът на изкуството – да създава образи и чувства, без които после не можем.
Друг свят, възвишен свят! Свят, в който човешките вибрации са в хармония с природата!
Още веднъж ще посоча – това редуване е част от живота, това е щафетата на поколенията, при която едното поколение с любов и мъдрост предава на следващите своя опит, дръзновение и вълшебството на непознатото, но много красиво и обаятелно – полетът в неговия духовен смисъл към божествения Олимп.
Такова явление, според мене, е ДВГ „Щастливци“ с ръководител и вдъхновител Петя Карабакалова. Групата е създадена през 1996 година и притежава впечатляващи постижения в областта на музиката на национално ниво.
Ето някои от тях:
– Награда за нова музика на националния фестивал за детска песен на фолклорна основа „Златен извор“ 1999 г. в Димитровград, присъдена от жури с председател Тончо Русев;
– Награда за авторска песен на фестивала „Под липите златен прах се рони“ 2002 г. в град Стара Загора от жури с председател проф. Н. Кауфман;
– на фестивала „Златен петел“ в Габрово през 2002 г. жури с председател Борис Карадимчев номинира ДВГ„Щастливци“ за песента „Бърборана“ в десятката на най-добрите вокални групи в България;
– ДВГ „Щастливци“ печели наградата на фондацията „Бъдеще за България“;
– специалната награда на фестивала „Златен извор“ през 2005 г. с председател Хайгашод Агасян.

Музикалните изяви на децата от групата са поместени /за сега/ в 8 двойни компактдиска с предимно детски песни, песни на фолклорна основа и 2 двойни музикални албума с 45 народни песни – „Народни песни“ и „Снощи на герана бях“.
Появата и музикалната дейност на ДВГ „Щастливци“ е щастливо явление за нашия град. Тука е важен стремежът на Петя Карабакалова да привлича талантливите деца и тяхното ранно приобщаване към формите на изкуството, за което се изисква много търпение и постоянство. И още нещо – търсене на възможности за изява, което пък е показател за високо самочувствие. Ако не вярваха в себе си, ако не вярваха в собствените си сили, нямаше да има успехи, които ги карат да дерзаят и мечтаят. А те пък трасират пътя за тяхното развитие в идните години, без да забравят корените си. Това ще им дава енергия и мощ в полета към безкрая.
Има още място за звезди на харманлийския небосвод. Важното е да не униват или да допуснат илюзията да ги заблуди, че са постигнали всичко. Рано е за прегръдки!
Музиката е в основата на духовния живот на читалището. След 20 годишна пауза има основание за предпазлив оптимизъм. Иван Стойчев прави опити за възстановяване на народния оркестър. Дано успее! Трябва обаче да се преодолее комерсиалната нагласа и сватбарския уклон в изпълнителите – драстично необходимо е да се промени манталитета на музикантите, а това означава непрекъснато търсене на вярната посока – много високо художествено равнище, защото доста хора от инструменталните изпълнители си мислят, че отдавна са постигнали апогея си. Има разлика, в това съм убеден, между музиката, изпълнявана на сватба, и това, което се поднася на концертния подиум. Там са дошли хора, които харесват тази музика, ценят я и искат да й се насладят, тя да предизвика в тях по-висока чувственост, по-друго усещане, което да направлява поведението им седмици наред. До другия концерт. Дано това да не е илюзията на непоправимия оптимист…
В същата посока са разсъжденията ми за новото появяване под светлините на прожекторите на народния хор, с чието възраждане се е заела Стоянка Янкова. Още е рано тази формация да се нарече народен хор, защото съставът е твърде камерен – едва 7 души изпълнители. Трябва да се има предвид, че народният хор е един от ветераните в читалищното дело на Харманли. Тогава /1953 г./ УС на читалището е преценил, че има такава необходимост и не може да се къса връзката минало – съвременност. Още повече в тези години се прави преоценка на фолклорната битност и неговата възвишена естетика. Фолклорът – това е самата същност на българския народ, това е неговата история в мелодия, ритъм и текст.
Сегашните формации, както казах, са в процес на изграждане, затова и участията им са скромни.
Споменатите до сега формации /хор „Славей“ и ДВГ „Щастливци“/ са пример за дръзкото прекрачване на каноните на времето и успяват.
Този опит трябва да следват народният оркестър и народният хор. Тогава ще има и успехи, които променят и слушателите, и изпълнителите.

Детска музикална школа

Работата в перспектива означава поглед в бъдещето, когато плодът на тази дейност е узрял и е годен за употреба, на него вече може да се разчита.
ДМШ съществува повече от 60 години. В нея са работили едни от най – добрите изпълнители на музикални инструменти и вокал в града, предавайки своя опит и знания на децата. Иска се само готовност от родителите, желание и талант от децата и упорита работа с необходимия педагогически подход от ръководителите. ДМШ е люпилня в областта на музикалното изкуство.
В момента школата разполага с шест преподаватели, които обучават децата както като инструменталисти, така и като вокални изпълнители.
Ето дейностите на школата в имена:
1. Ръководител Руси Стайков. През 2019 г. ръководи 10 деца:
– акордеон – 1 дете;
– гайда – 3 деца;
– гъдулка – 1 дете;
– китара – 1 дете;
– народно пеене – 4 деца.
Участвали са на: Прегледа на ДМШ – Хасково, „Орфеево изворче“ – Стара Загора, Национален фестивал на ДМШ в Пловдив, Международен фестивал за акордеонисти – София 2015г., „Китна Тракия пее и танцува“, Съборът в Копривщица и др.
2. Стоянка Янкова – Школа за народно пеене с 3 деца.
3. Иван Стойчев – 1 дете – китара.
4. Клас по пиано с ръководител Ина Порязова от 2016 г. В момента ръководител на класа е Жермина Михова. В този клас се обучават 7 деца.
5. Клас кларинет с ръководител Кънчо Гагов. В момента няма деца.
6. Клас китара и поп пеене с ръководител Панайот Панайотов. През 2016 г. е имало 7 деца, а през 2017 г. – 10 деца.
Там е надеждата, защото по този начин децата се доближават до вълшебството, което хората наричат изкуство. И тези деца ще се превърнат един ден, надявам се, в светилник, който ще озарява пътя на тяхното поколение…

Библиотечно дело

То е в началото на Читалището – негов първи подстъп, затова това народно творение е получило такова име: читател – читалище, т.е. място за духовно обогатяване.
В края на 19-и век, когато единствена възможност за информация са книгите, вестниците и списанията, се заражда една нова народна форма – средище за култура, което активно съдейства за изграждането на нов светоглед на основата на повече знания, както за вътрешните събития, така и за това, което се случва по света. Тогава се проявява с целия си потенциал и народният гений, и човешкото благородство, и чувството за народностната принадлежност на всеки. Без даренията, без изначалната човешка щедрост нямаше да ги има книгите, вестниците и списанията, нямаше да има подслон за идеите на Българското Възраждане, откъдето с видими пулсации се облъчваше съзнанието на българина, затънал в блатото на петвековното робство. Трябваше някой да му подаде ръка, да му даде кураж, за да може робът да се огледа и да погледне слънцето, без да ослепее и без да загуби остротата на своите сетива. Тогава ще осъзнае мисията на своя живот и пътя, който трябва да следва. Ето това е съдбовното измерение при раждането на българското читалище.
Не съм забравил, че трябва да пиша за библиотеката, исках да обоснова нейната поява и нейната тиха /само на пръв поглед/ и в същото време огромна, титанична роля за раздвижването на трансмисиите на времето и новите ветрове, които освежиха и мислите, и движенията на хората, яснотата на техния поглед. Те вече знаеха какво да правят и как да го направят…
Библиотеката днес не е онова, което е било някога в първите години, когато всичко е било в зачатие – неясно, неоформено, без ярко очертани линии на образа.
Днес мястото тука е като храм. Ароматът на книгите и мастилото са опиум за обичащите книгата и нейната тайнствена загадъчност. Тишината и спокойствието действат като балсам на почитателите книгомани. От всеки ъгъл, от всяка книга струи мъдрост и любопитство.
Колко светове има в библиотеката? Колкото книги има там. Едни книги разкриват интимния свят на твореца си, други ни разказват за отдавна отминали времена, трети… Ако ги нямаше книгите, щяхме да тънем в духовна нищета и незнание. Как щяхме да знаем какъв е бил светът на Бокачо, на Данте, на Шекспир, на Сервантес, на Балзак и Юго, на Толстой и Достоевски, на Иван Вазов, ако не бяха книгите. Това трябва да го знаем и да не заменяме лековато едни ценности с други. Всичко трябва да е в хармония, в историческа последователност и лоялност.

Оказа се, че Читалището като обществен продукт, е много жилава чисто народна институция, появила се в края на Българското Възраждане, която съществува и до днес. Ето ги вече 150 години откакто интелигентни и оптимистични в своите пориви млади харманлийци създадоха едно ново духовно средище, което пръска светлина и топлина, за да сгрее измръзналата робска душа. През 2005 г. чествахме 135 годишнината, а тази /2020 г./ се навършват 150 години от неговото начало. За тези години много неща се промениха, но Читалището остана и е все така необходимо.
Нека пребъде!

Трета част

Павел Атанасов
От Павел Атанасов октомври 4, 2020 08:44
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 110 263 преглеждания