Съдия Коларов: “Не съм очаквал толкова добро посрещане от тукашния колектив”

След като завършихте висшето си образование, бързо ли намерихте реализация в тази област?
След задължителния стаж, който се изисква, няколко месеца след това постъпих на работа като следовател в Свиленград, тъй като тогава се оголи част от състава на следствието, процедурата беше много по-улеснена, а и нямаше толкова кандидати. Тогава, когато аз постъпих на робота, може би бе щастливо стечение на обстоятелствата, влезнах в системата и до сега мисля, че съм се справял добре. Доколко добре, ще кажат началниците! Е, винаги има място за още. Надявам се тези резултати, които постигнах като следовател, да ги постигна и тук.

Къде сте получили юридическо си образование?
В Бургаския свободен университет, като резултатът от дипломата ми е добър, а от държавните изпити много добър.

Колко време работихте в следствието, преди да постъпите на работа тук?
Ами 10 години работих като следовател. Точно на първи август 1998 г. постъпих на работа, а на 31 юли тази година беше решението на Висшия съдебен съвет, с което ме преместиха от Свиленград в Харманли. Така в продължение на 10 години към Окръжна следствена служба.

Как решихте да станете съдия?
Всичко стана малко като на шега. Реших, че 10 години като следовател е един не малък период от време, през който съм работил една работа и е време да направя някаква промяна.

Какъв бе мотивът Ви? По-тежка ли е работата на един следовател или не? Или работата като съдия Ви се струва по-интересна?
Работата на следователя не бих казал, че е по-лека, но като цяло е по-лесна за изпълнение. Но, както всяка една работа и тази си има своите плюсове и минуси. Да си следовател е едно, а да си съдия е съвсем друго. Може би най-вече нуждата от нещо ново, от нещо по-различно, ме подтикна към това решение. В никакъв случай не мога да кажа, че съм видял всичко в професията на следователя, но все пак през тези десет години съм видял и не малко неща, не малко дела са минали през мен. Дано тази промяна да е за добро. Надявам се че ще съумея резултатите, които постигнах като следовател да ги постигна и тук.
Като съдия, самата процедура ми е по-интересна, по-заплетена е. Определено тази работа е по-интересна, по-разнообразна, а в момента следователите са с толкова орязани правомощия, че се налага да се превръщат в машинописци на прокурорите. Получава се един парадокс, че примерно, човек който няма стаж или има малко опит, трябва да дава напътствия и указания на някой, който грубо казано “знае какво прави”. И в известна степен може би това да е повлияло на решението ми.

От колко време работите тук?
Вече втора седмица работя в Харманлийски районен съд.

А разглеждахте ли вече дело?
Да, такива по-елементарни. Лично аз водих разпита с момчета, които бяха задържани с наркотично вещество. Но тепърва ми предстои работа.

Разкажете повече за самата процедура по заемането на тази длъжност? Как бяхте разпределен в нашия съд?
Подадох документи през месец февруари за участие в конкурса. Имаше около 160 кандидати за заемането на около 50 места, за съдии в районни съдилища. Конкурсът се провеждаше за лица, които са в съдебната система – това ще рече, които са съдии, прокурори и следователи, за да се осъществи и един вид преместване. Става въпрос всъщност за конкурс по атестация, след което Атестационната комисия към Висшия съдебен съвет приема окончателната оценка. Ако оттам преценят, могат да увеличат или намалят точките, които са необходими. От общо 100 точки, аз получих 95. Петте точки, които ми липсват, може да ги даде само атестационната комисия, след проверка от инспекторат. В случая такава проверка не се извърши, тъй като той бе току що създаден и нямаше как да започне проверка на всеки по отделно. И тъй като нямаше такава проверка, комисията реши, че трябва да се отнемат всъщност тези пет точки.

А взема ли се при конкурса оценката от диплома за завършеното образование?
При равни атестации се взема предвид стажът. Най-напред се взема предвид рангът и после стажът. А аз като следовател имам най-високия ранг – следовател в национал. Миналата година имаше атестационна комисия, която ми даде този ранг. И накрая, след като се вземат рангът и стажът, при равни показатели – тогава се се включва успехът от дипломата.

Женен ли сте и имате ли деца?
Женен съм и имам дете в пети клас.

Успявате ли да съвместявате работата и семейството, тъй като това е професия, която ангажира значителна част от времето?
Не мога да определя. Трябва да ги съвместявам, но дали успявам – това може да го каже само семейството. Надявам се, че не им липсвам, тъй като им осигурявам основните неща, които са необходими, а оттам нататък… опитваме се да компенсираме. Надявам се, че проявяват разбиране.
Когато подавах документи, аз посочих като първо желание Свиленград, тъй като това е моят роден град. Но бях разпределен в Харманли, и въпреки това, не съжалявам, че бях преместен тук. В интерес на истината ще споделя, че не съм очаквал такова посрещане, каквото получих от тукашния колектив. Толкова добре ме приеха, наистина, не съм очаквал.

М. Атанасова – председател на Районен съд Харманли:
Ние го очаквахме с нетърпение и посрещането е с най-топли чувства. Той се вписа много бързо в колектива. А ние сме един малък колектив и наистина сме като едно семейство. А и така трябва да бъде, тъй като работата е достатъчно тежка и проблемна и е желателно в колектива да няма проблеми. Много е важно да те посрещнат добре и да не те натоварват като новопостъпил със стари дела, нещо, което не възнамерявам да правя. Това е един добър жест за един млад съдия. Той трябва да бъде спокоен, за да си върши добре работата. А оттук нататък работата ще се разпределя по равно между колегите, за да няма повече и по-малко натоварени.

Съдия Коларов: Е, така е, но все пак не искам да ме щадят, защото както се казва: “Човек се учи в боя”!

Разговорът води Красияна Сидерова