Слово за шеста неделя след Пасха – на слепия

Братя и сестри, Христос воскресе!
В неделното Евангелско четиво ще видим как Христос извършил над един момък две чудеса: едно голямо и едно още по-голямо.
Голямото чудо се състояло в това, че Господ отворил телесните очи на момъка и той от невиждащ станал виждащ. По-голямото чудо – това било отварянето на духовните му очи, вследствие на което той повярвал в Христа като в Син Божий.
Значи да не вярваш в Христа, е духовна слепота. Духовно слепи са и всички, които имат неправилна, неистинска вяра в Бога, в Христа – и това са иноверните (друговерците). Духовна слепота са суеверията в най-разнообразните им видове и форми, като астрология, хороскопи, зодии, прераждане, карма, съногадателство, късмет, орис, съдба, биоенергии, извънземни, предопределение… По повод на суеверията свети Йоан Златоуст има едно блестящо изказване, което гласи: “Говорят за някакъв кръговрат и повтаряне на събитията, но това не е истина, както и гледането по звездите и други подобни предсказания не са нищо друго, освен лъжа, от която произлизат само неудачи и безумство. Доброто незнание е по-полезно от лошото знание. При последното трябва да се освободиш от предразсъдъка си, за да дойдеш едва след това до истината. Земята, на която няма нищо, е по-добра от тая, на която има тръни. Затова да не бързаме да узнаем всичко. Мнозина са останали непоправими само поради това, че в простотата си са приели лошо учение.” Духовно слепи са лишените от християнски добродетели, които апостол Петър подрежда така: старание, вяра, знание, въздържание, търпение, любов…
За никой православен християнин не е тайна, че светът около нас представлява една безчислена по брой армия от духовни слепци. Оттук става ясно защо хората днес са толкова скръбни и нещастни; защо има толкова много кръвопролития и войни, суши, наводнения и земетресения; защо времето на антихриста вече идва… И сред тази армия от слепци крачи Христос – Светлината на света, но колцина искат да бъдат излекувани от Него? Колцина съзнават, че са духовно слепи? И Господ пак казва: “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си… Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина” (Йоан 15:22, 25). Има и една друга група духовни слепци, мислещи себе си за зрящи, а по-болни и от най-болните. Това са християнските фарисеи. Те имат кръщение, ходят на църква, изповядват се и се причастяват, четат духовни книги и дори познават нелошо творенията на светите отци. И въпреки това, тежко перде замъглява духовния им взор, защото привързаността им към света е по-голяма, отколкото към Христа; трапезата от месо и разни питиета – по-сладка от Господнята Трапеза на Причастието; зрелищата по домашния идол – телевизора, по-предпочитани от образа на Разпнатия Иисус… На такива християни Христос е нужен само в този живот, те са Го поставили един вид за уредник на всичките им световни дела, от които зависи материалното им благополучие, и преди всичко здравето им. На такива Христос с болка казва: “Не знаете какво искате… (Марк 10:38). Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човечески” (Йоан 6:27).
Братя и сестри, Твърде възможно е духовно перде да замъглява и нашия сърдечен взор и ние да не можем да видим идващия Христос. Да отстраним това духовно перде със скалпела на покаянието! Само то ще отвори духовните ни очи и ние ще видим как Христос пристъпва към нас и ни говори: “Още малко и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете (Йоан 14:19). Амин.”