Слово за Светли Петък. Св. Богородица- Живоприемни източник

Христос воскресе!

Почти цяла седмица, вече живеем с празника на Христовото възкресение. Затова седмицата наричаме “светла” и богослужението през нея има пасхален характер. По специално Свели петък е свързан с песнопения и в чест на Божията майка и обновлението на богородичния храм в Цариград, наречен “Живоносен източник”. Всички ние знаем, че водата е благодатно нещо и без нея живота е невъзможен. Не случайно Иисус при Иакововия кладенец, когато иска от жената-самарянка да му даде да пие, след това развива Своето учение за Небесната благодат под формата на “Живата вода”./Иоан.5:38/

В тази връзка много водоизточници в християнския свят се почитат като свети и чудотворни. Такъв извор наричаме „Аязмо“. Един от най-прочутите в това отношение воден източник, открит по внушение на св. Богородица, бил в покрайнините на Цариград на Европейския бряг. Това става към средата на 5 век. преди още Лъв Велики да стане император.

Като войник, един ден той обхождал близките околности на града и попаднал на сляп човек, който се бил загубил и безпомощно се лутал, без да знае къде върви. Понеже бил милостив, Лъв го хванал за ръка, за да го води. Не след дълго слепеца силно ожаднял и започнал да се моли за вода. Двамата навлезли в гората с надеждата да намерят извор и да утолят жаждата си. Доста време обикаляли и вече губели надежда, че ще открият вода. Тогава един тайнствен и нежен глас започнал да нашепва за пътя по който да вървят, и не след дълго стигнали да извор с кристално чиста и много сладка вода. Лъв взел в шепите си вода и дал на слепеца да пие. След това намокрил и лицето му за да го освежи. Тогава станало чудото. Тъмнината като пелина се свлякла от очите на нещастника и той прогледнал. По-късно тази необяснима случка не била забравена от Лъв.

Когато се възкачил на престола на Византийските императори с прозвището Велики, той заповядал водата на това свято място да бъде каптирана и там да се изгради храм в чест на св. Богородица. Тоя храм в последствие бил многократно разрушаван, както от земетресения, така и от вражески нашествия, но винаги бил издиган отново и все по великолепен. В средата на 6 в. император Юстиниан Велики на свой ред възстановява и благоукрасява храма. В чест на това обновление и за прослава на Божията Майка се учредява и петъчния празник “Живоприемен източник”. От аязмото при храма мнозина нуждаещи се черпели живителна вода и получавали помощ в своите страдания и неволи. От тая вода са пили навярно жадните войници на хан Крум, пили са с благоговение и войните на Симеон Велики и на Иван Асен, които са стигали с армиите си до стените на Цариград. Може би тия контакти със свещените води на Богородичния извор са причината да се затвърди днешния празник в календара ни, та сега да можем по този повод да прославяме Светата Дева и да я молим да излее и върху нас своите чудотворни благодеяния.

Чуден и безценен е образа на св. Богородица изграден в съзнанието и в сърцето на вярващия християнин. Сега ние виждаме блажената Божия майка, пазителка на християнския свят в нейната Пасхална радост. Като си даваме сметка за трагедията, която тя е преживяла на Голгота пред страшната картина на Христовото разпятие, можем да си представим какви чувства са я вълнували, когато е видяла своя възкръснал подир смъртта Му Син.

Затова църквата днес я възпява с ангелската песен: “Чиста дево, радвай се, и пак ще повторя радвай се, твоя Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите заедно със Себе Си въздигна. Народе, весели се!” Чествайки св.Богородица в този ден на Пасхална радост, ние молитвено се стараем да я привлечем към нас, като най-милостива помощница и закрилница в нашите скърби и неволи. Тя е силна да чуе нашите молитви и да удовлетвори нашите просби.

Макар и да сме далече от нейния чудотворен извор, майката Божия е способна невидимо да ни поръси с животворната благодат на своята благост, та да се изпълним и заживеем и ние с нейната чиста и свята Пасхална радост. Христос воскресе! Амин.