Възпитанието. Първа крачка.

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 14 - 20 април 2023 г., брой 15/1039, година XX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Някои банки увеличиха таксите двойно 0 07.юли
• “Златната камила” отпътува за Гърция 0 20.май
• Земеделци на протест срещу актуално удостоверение за наследници 0 21.юли

Дълбоко същностно е поведението на зрелия човек в обществената среда без значение дали това е в макро или микропространство. То е заложено в отдавна отминалите исторически времена, когато рефлексът се е превърнал в осъзната необходимост, в поведение, подчинено на програма с основни правила и опорни точки. Първични, но преминали през духовен катарзис.
Точно тогава Еволюцията прави своя остър завой, след който духовните и мисловни пластове се разместват, получава се нов по-ясен поглед, отправен към безкрайния свят, където Човекът търси и намира мястото, което му е отредено от Природата. Там той усеща други импулси, които ще го отведат на друго по-високо ниво, където ще получи ново светоусещане и смислово проникновение. Като дар за промяната на Човека са отредени правилата за неговото самоусъвършенстване. Тогава и светлината ще бъде по-ярка и околният свят ще има друго звучение, ще бъде по-нюансиран чувствено, по-пъстър и по-приветлив, в който и той – Човекът – ще има съществен принос за това.
И така едно след друго в живота и поведението му се появяват нови безусловни форми от съприкосновението му със света, които обогатяват вътрешния му мир, правят го по-адекватен на случващото се извън него. Тези натрупвания постепенно го превръщат в нов вид живо същество от по-високо качество, с вътрешно телесен резонатор, който откликва на Природните сигнали извън и вътре в него. Това са законите на Вселената, това е и Еволюцията като нейно проявление. А тези духовни количествени промени водят до ново качество на живот, защото Човекът е преосмислил присъствието си там.
Възелът започва да се разплита. Човекът има вече достатъчен житейски опит и верни ориентири, които определят посоките на физическото и духовно просветление. Интересът му към материалното не е отслабнал, защото то задоволява първични потребности – негови и на семейството му, макар че съжителството, основано на физически подбуди и неосъзнати страсти трудно може да се нарече семейство. Все още определящи са импулсите, които са твърде далече от осъзнатото духовно сближаване на основата, на което се изгражда този тип първична житейска необходимост, в която има правила, единомислие, взаимна търпимост и разбирателство. Сложно е за непросветените, тези, които са се оставили на други сили и физически изригвания да контролират движението им в пространството.
Духовна недостатъчност или имитация на съществуването!
В споменатата вече програма са залегнали морални постулати, които определят битието на човека в много по-широк диапазон от поведенческо
осъзнати рефлекси. Така постепенно пространството в пещерата се запълва от нравствени норми, които регулират движението и поведението на зрелия човек, превръщат го в мислеща субстанция, която може да определи и степенува основополагащите правила на ежедневието си. Този баланс между жизнен опит и осъзнато поведение го превръщат в друг тип живо същество, което съпътства ежедневието му. Така той осъзнава необходимостта от нов пълнеж на своя ден. Вече не стои въпросът само за калории и енергия, без да го е осъзнал напълно, а за друго нещо, което още няма ясни очертания, но провокиращо първичен гъдел, който предизвиква неспокойство. Веднъж определен, духовният нагон се превръща в част от съществуването му, без да има все още категорична представа за този неясен феномен. Уроците на живота провокират човека да мисли, да разсъждава върху всичко, което се случва около него, да прави паралели и да изготвя поведенчески матрици, които ще са му необходими не само днес, но и в бъдеще. Открил себе си, Човекът престава да бъде част от животинския свят, където примитивизмът му е осигурил битуване достатъчно за тогава, без вселенски абсурди и угризения. Важното е да е заситен, което значи щастлив.
Това е Еволюцията, това е и нейното ново творение, макар че тя вече сякаш е отпуснала ръце и почти се е отказала от него. А то нехае и няма съмнение за разпада, който сътворява.
Тогава как да размишляваме за възпитанието като норма на човешко поведение?
Дали не се е забавило някъде в миналото?
Или пък новата ценностна система не му е спретнала тази шега?
А може би, от хоризонта на годините в повече, нещата изглеждат така мрачно, предвещаващи буря?
Всичко зависи от ракурса, т.е. от мястото на погледа. А погледът е метафора на възпитанието. Ъгълът на възприятието е такъв, какъвто му е необходим за трезв и без деформация образ на случващото се. Затова са му трябвали години, през които е придобил знания и опит, натрупан въз основа на случващото се, без парадоксите на незнаещите, а чрез задълбочен анализ на вечното движение на материалния свят и неговата духовна обвивка. Едното не може без другото – светът ще изглежда суховат и безличен, няма да ги има трептящите фибри на живота, емоциите и любовта във всички нейни проявления.

И Човекът е решил, след като е преминал през цели епохи, че смисълът на неговия живот е в онази отдаденост към живота на семейството и децата, която го извисява. Сега той забелязва, че не е достатъчно само да ги нахрани, има други по-важни неща, които постепенно се превръщат в жизненонеобходими. Това е венецът на човешкото развитие, защото той вече щедро е обгърнат от нова светлина – Духовната Аура. Животът му придобива ново значение за него самия и за другите. Така постепенно той се откъсва от приматите, ритмиката на живота му има вече ново звучение, редуват се светлината и мрака, а те оцветяват усилията му за съществуване. Грижата за децата се превръща в неотменност, обогатена от нова духовна грижовност, която векове по-късно ще бъде наречена възпитание – основополагаща норма на живот.

И така новороденото идва на този свят не само със своята очарователна безпомощност, така и с претенции за обособеност, превърнала се по-късно в една нова уникална идентичност. На какво се дължи това ли? На възпитанието и безкрайните грижи за него. Тези съставки при отглеждането на отрочето вървят заедно, ръка за ръка. Има ли грижи и всеотдайност, ще има и възпитание, както го разбират родителите и близките. Впрочем, в семействата има разбиране за възпитанието на детето, това, обаче, много зависи от степента на образованост на родителите, на обстановката в дома, взаимоотношенията между възрастните, все неща, които създават уют и здрава почва в семейството. Този процес е неотменен и непрекъснат, при него няма почивка или ваканция.

Три са основните опорни точки на възпитанието: семейството, училището и улицата. Главната основополагаща роля се изпълнява от родителите: от първото засукано мляко, от първата стъпка, от първата думичка, от първото пристъпване прага на училището – всичко това е преживяно с радост и тревога.

Така се оцелява и помъдрява!

Всички сме наясно какво струват на майката и бащата високата температура, кашлицата, загубата на нестихващата детска енергия и как понижаващата се непоносима температура означава разтоварване и освобождаване от веригите на страха. И погледът става друг, и движението на тялото е друго, освободено – без сковаващия невидим ужас от непосилното бреме на безизходицата.

Всяко семейство има свои приоритети, изразени в неписан кодекс от правила за възпитанието на подрастващите. И пак зависи от семейството – кое ще е съдбовно важно за детето и колко морална ще е посоката, по която ще върви то. Изборът е на родителите, а каква ще е реколтата зависи от всички останали. Нали е важно по какъв път ще върви новият човек! Ако това, което са постигнали е задоволително, мирът и спокойствието ще са налице, макар че след всяка възраст се появяват нови бариери и препятствия, които изискват нови върховни усилия, а те ще доведат до заслужено удовлетворение. И понеже има задължителни изисквания и критерии подходът към тях е различен. И пак стана дума за другите гледни точки, за ракурса, от който се гледат нещата. Възприятията са като небесната дъга: многоцветни и с различен привкус. Алоизмамниците също изпитват подобни чувства, когато с гордост гледат как техните следовници сръчно усвояват „занаята“. Ето това е гледната точка.

В училището нещата не стоят така – там приоритетно се поставя ударението върху усвояването на основите на науката, след което следва възпитателната дейност, макар че няма рязко разграничение между тях. В училището няма индивидуална работа с отделния ученик, това се случва много рядко. Внушенията са отправени главно към колектива, а отговорността много по-често се прехвърля върху родителите. И още нещо съществено: образователната система поставя науката на преден план, защото тя, като обществено явление, е високо морален човешки продукт.

Неморална истинска наука няма!

А улицата? – тя няма програма и не прави никакви усилия за това. Разчита на импровизации и инстинктивно поведение, което много често носи белезите на нездравата семейна атмосфера, ако там така стоят нещата, което незабавно рефлектира върху изразните средства на децата в уличното пространство. Там и физическото насилие е често използван метод за възпитание. Докато в нито една от теориите за възпитанието не се препоръчва боят, защото той поражда гняв, омерзение и страх, което не означава задължително покорство.

Сложен процес е възпитанието, но е задължителен, защото става дума за оформянето на пълноценна личност, отговаряща на критериите на обществото. Понякога, обаче, самото общество не е достатъчно адекватно на очакването за историческата си мисия. Залутано във вихрите на политическите игри, които пораждат дълбоки социални проблеми, а за тях то не е подготвено. Обществото губи ориентация, загубена е вярната посока и лидерите му го водят там, където са техните интереси, забравили за несгодите на хората, за техните ценности, изграждани с векове, които са ги съхранили като едно цяло.Тази чудовищна въртележка троши всичко по пътя си и сее разруха. Човекът е демотивиран и объркан, няма я дори „сламката“, за която да се хване. Всичко е загубено и обезличено. Няма миг спокойствие, а то е жизнено необходимо, защото спокойствието е синоним на трезвия поглед, на вярната оценка. Тогава как ще възпитава като я няма базата, върху която да стъпи и с нов проникновен поглед да сложи нещата си в ред.

На преден план стои моралът, а той степенува приоритетите и пренарежда ценностите.

В този текст не става дума за джендър идеологията, защото в нея липсват принципите на възпитанието в неговия класически смисъл, а за внушения, които нарушават градените с векове устои в усилията за оформянето на пълноценна личност според общопризнатите правила на обществото.