„Ритмика” и приятели“ направиха реверанс към хореографа си Вели Велев

Концерт, посветен на хореографа от Харманли Вели Велев, се състоя на сцената на читалище „Дружба“. Той бе организиран от Танцов клуб „Ритмика“, продължи близо 2 часа и в него участваха състави и творци от цяла България.
Водещата Евгения Стоянова представи като разказ биографията на Вели, наситена с динамизъм, любов и вдъхновение, свързана най-вече с танца, „който Вели усеща със всеки удар на сърцето, танцът като живот, който не спира да ври, да кипи в него въпреки всичко, който тя определи „Танцът на сърцето“.
Развълнуван, хореографът се обърна към пълната зала и участниците в концерта:
„Колеги, приятели, танцьори, уважаема публика, много ви благодаря, че сте тук, аплодисменти за вас!
50 години танци, музика, концерти, преминаха като изворна вода.
В една песен на Тодор Колев се казва: „В какъв ли огън е горял и под каква ютия – за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш…
И още една негова мисъл в друга песен: „Има ли мисъл, има ли чувство – само тогава става изкуство!
Благодаря на всички, много и благодаря!“

В концерта със танцови изпълнения участваха клубове ”Ритмика”, Харманли, ”Ритъм”, Любимец, “Свила” и „Веселяци”, Свиленград, “Гергана” и Танцов състав ”Хорищенци“, Харманли, ФТШ ”Броеница” – Стара Загора, деца от школата „Харманлийски славеи” на Жеко Ангелов.
Ансамбълът за изворен фолклор „Гайдуница“ при читалище „Пробуда – 1907“ – с. Подем, с ръководител Людмил Стефанов представи част от българска традиционна сватба.

Какво споделиха другите за него

Галина Христова, хореограф: „Много е лесно да се работи с професионалист“.
С Вели се познаваме още когато танцувахме в Пионерския дом през 1978 година и бяхме на първото задгранично турне в Ноещат, Германия. След като завършихме, двамата професионално работихме като помощник-ръководители на танцов състав „Хорищени“.
От 2006 година работим заедно в читалище в Любимец, той към детския състав, аз към големия. До 2020 година бяхме заедно, направихме много концерти. Удоволствие е да работиш с него.

Румяна Братанова, представител на танцов клуб ”Ритмика” – Харманли: „От името на клуба бих искала да отправя едно послание към Вели, с което да благодаря за цялото време, търпение, умение, всеотдайност, талант и професионализъм, които ни дава. Надяваме се да продължиш да го правиш, за да поддържаме жива магията на това богатство. Ние всички сме от хората, които танцуват за удоволствие и сме щастливи от това, което създаваме и показваме. Продължавай да работиш както си го правил и преди по единствения възможен начин – с талант и сърце!“

Димитър Лавчев, човекът, който накара гъдулката да плаче: “За мен е голяма чест той да ме покани отново на тая сцена, от която аз съм тръгнал преди повече от 60 години. Затова се вълнувам много.
Аз в негово лице видях едно задълбочено творчество, голям професионалист, организатор и много добър приятел. Нищо друго не ми остава, освен да му пожелая да бъде жив и здрав и в никакъв случай да не се отказва. Откаже ли се, това значи, че се предава, а той не ми прилича на предател”.

Петя Стефанова от ТК ”Веселяци”, Свиленград: „На първо място Вели е един приятел за мен, който е бил с мен както в доброто, така и в лошото. С него се познаваме от 2002 година, когато работеше в Любимец, а аз бях студентка в Академията и много ми беше нужно мъжко доб- руджанско хоро за сцената. Отидох при Вели, помолих го и оттогава той никога не ми е отказвал за нищо. Той е един голям човек с главно „Ч“, уникален танцьор и голям приятел. Не желая да слизаш от сцената!

Даниел Тодоров – Моцарта: “С Вели ли се запознах на един фестивал в Смолян през 2011 година. Хареса ми едно от хора̀та, които играеха неговите танцьори. Аз отидох и му се натресах, но той доста учтиво отговори на въпросите и така до ден днешен ние поддържаме едни много добри приятелски отношения. Искам само да му кажа две думи: Не си и мисли да слизаш от сцената. Ти си оставил история след себе си, много последователи, които ще продължат твоето дело, и ако си мислиш, че всичко приключва до тука, забрави!”.

Румен, който е бил корепетитор при Културния дом „Енергетик“, Гълъбово, определи Вели като голям хореограф и танцьор, а двете неща според него трудно се съчетават Пожелавам ти да си жив и здрав и никакво слизане от сцената!

Жеко Ангелов Школа за народно пеене „Харманлийски славеи”: Познавам Вели от 1980-та година, ето от тук, от тази сцена, където го видях за пръв път. Той е творец, готов на мига да реагира и да направи чудеса в танцовото изкуство. Той е човекът, който чете хореографската лексика между редовете и такива импровизация може да направи на сцената, че като го гледаме отстрани ще кажем: да наистина това е в танца.
С Вели сме били заедно на много участия и така минаха годините за да дойде този момент да застанем отново на тази сцена. Аз вярвам че Вельо Велев няма да спре до тук, затова защото това което носят хореографиите в себе, то не стои мирно, то трябва да се излее и да се покаже на хората.
Желая му да бъде все такъв приятел човек хореограф да не напусне сцената а винаги да мисли и да създава нови неща

Състудент на Вели: „Вели е направил една бразда в досегашния си живот и е посял, но дори и друг да бере по-късно от плодовете му, това е хубаво, защото има какво да поникне.
Вие, които сте в залата, и тука знам, че сте дошли заради него, защото знам, че той е направил много за запазване на българските традиции”.