„Ритмика” и приятели“ направиха реверанс към хореографа си Вели Велев

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 18 - 24 ноември 2022 г., брой 42/1020, година XIX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Увеличиха се помощите за отопление през 2017-та 0 22.авг.
• Кои секции в неделя ще предопределят вота 0 31.мар.
• Още 16 картини ще постъпят във фонда на Община Свиленград 0 05.окт.

Концерт, посветен на хореографа от Харманли Вели Велев, се състоя на сцената на читалище „Дружба“. Той бе организиран от Танцов клуб „Ритмика“, продължи близо 2 часа и в него участваха състави и творци от цяла България.
Водещата Евгения Стоянова представи като разказ биографията на Вели, наситена с динамизъм, любов и вдъхновение, свързана най-вече с танца, „който Вели усеща със всеки удар на сърцето, танцът като живот, който не спира да ври, да кипи в него въпреки всичко, който тя определи „Танцът на сърцето“.
Развълнуван, хореографът се обърна към пълната зала и участниците в концерта:
„Колеги, приятели, танцьори, уважаема публика, много ви благодаря, че сте тук, аплодисменти за вас!
50 години танци, музика, концерти, преминаха като изворна вода.
В една песен на Тодор Колев се казва: „В какъв ли огън е горял и под каква ютия – за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш…
И още една негова мисъл в друга песен: „Има ли мисъл, има ли чувство – само тогава става изкуство!
Благодаря на всички, много и благодаря!“

В концерта със танцови изпълнения участваха клубове ”Ритмика”, Харманли, ”Ритъм”, Любимец, “Свила” и „Веселяци”, Свиленград, “Гергана” и Танцов състав ”Хорищенци“, Харманли, ФТШ ”Броеница” – Стара Загора, деца от школата „Харманлийски славеи” на Жеко Ангелов.
Ансамбълът за изворен фолклор „Гайдуница“ при читалище „Пробуда – 1907“ – с. Подем, с ръководител Людмил Стефанов представи част от българска традиционна сватба.

Какво споделиха другите за него

Галина Христова, хореограф: „Много е лесно да се работи с професионалист“.
С Вели се познаваме още когато танцувахме в Пионерския дом през 1978 година и бяхме на първото задгранично турне в Ноещат, Германия. След като завършихме, двамата професионално работихме като помощник-ръководители на танцов състав „Хорищени“.
От 2006 година работим заедно в читалище в Любимец, той към детския състав, аз към големия. До 2020 година бяхме заедно, направихме много концерти. Удоволствие е да работиш с него.

Румяна Братанова, представител на танцов клуб ”Ритмика” – Харманли: „От името на клуба бих искала да отправя едно послание към Вели, с което да благодаря за цялото време, търпение, умение, всеотдайност, талант и професионализъм, които ни дава. Надяваме се да продължиш да го правиш, за да поддържаме жива магията на това богатство. Ние всички сме от хората, които танцуват за удоволствие и сме щастливи от това, което създаваме и показваме. Продължавай да работиш както си го правил и преди по единствения възможен начин – с талант и сърце!“

Димитър Лавчев, човекът, който накара гъдулката да плаче: “За мен е голяма чест той да ме покани отново на тая сцена, от която аз съм тръгнал преди повече от 60 години. Затова се вълнувам много.
Аз в негово лице видях едно задълбочено творчество, голям професионалист, организатор и много добър приятел. Нищо друго не ми остава, освен да му пожелая да бъде жив и здрав и в никакъв случай да не се отказва. Откаже ли се, това значи, че се предава, а той не ми прилича на предател”.

Петя Стефанова от ТК ”Веселяци”, Свиленград: „На първо място Вели е един приятел за мен, който е бил с мен както в доброто, така и в лошото. С него се познаваме от 2002 година, когато работеше в Любимец, а аз бях студентка в Академията и много ми беше нужно мъжко доб- руджанско хоро за сцената. Отидох при Вели, помолих го и оттогава той никога не ми е отказвал за нищо. Той е един голям човек с главно „Ч“, уникален танцьор и голям приятел. Не желая да слизаш от сцената!

Даниел Тодоров – Моцарта: “С Вели ли се запознах на един фестивал в Смолян през 2011 година. Хареса ми едно от хора̀та, които играеха неговите танцьори. Аз отидох и му се натресах, но той доста учтиво отговори на въпросите и така до ден днешен ние поддържаме едни много добри приятелски отношения. Искам само да му кажа две думи: Не си и мисли да слизаш от сцената. Ти си оставил история след себе си, много последователи, които ще продължат твоето дело, и ако си мислиш, че всичко приключва до тука, забрави!”.

Румен, който е бил корепетитор при Културния дом „Енергетик“, Гълъбово, определи Вели като голям хореограф и танцьор, а двете неща според него трудно се съчетават Пожелавам ти да си жив и здрав и никакво слизане от сцената!

Жеко Ангелов Школа за народно пеене „Харманлийски славеи”: Познавам Вели от 1980-та година, ето от тук, от тази сцена, където го видях за пръв път. Той е творец, готов на мига да реагира и да направи чудеса в танцовото изкуство. Той е човекът, който чете хореографската лексика между редовете и такива импровизация може да направи на сцената, че като го гледаме отстрани ще кажем: да наистина това е в танца.
С Вели сме били заедно на много участия и така минаха годините за да дойде този момент да застанем отново на тази сцена. Аз вярвам че Вельо Велев няма да спре до тук, затова защото това което носят хореографиите в себе, то не стои мирно, то трябва да се излее и да се покаже на хората.
Желая му да бъде все такъв приятел човек хореограф да не напусне сцената а винаги да мисли и да създава нови неща

Състудент на Вели: „Вели е направил една бразда в досегашния си живот и е посял, но дори и друг да бере по-късно от плодовете му, това е хубаво, защото има какво да поникне.
Вие, които сте в залата, и тука знам, че сте дошли заради него, защото знам, че той е направил много за запазване на българските традиции”.