Няколко погрешни твърдения и изображения на Стоян – Индже войвода

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 9 – 15 юни 2023 г., брой 22/1046, година XX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Харманли няма да има автогара, заменя я автоспирка 6 07.апр.
• В Харманли още търсят доставчик на фадрома 0 31.окт.
• Джазмени от три държави свириха на X издание „Късче от лятото“ 0 06.юли

Доц. д-р Мильо Петров

Необходимо е да поясня, че с проблемите на „Инджеведението” се занимавам вече шест десетилетия. Публикувах в местните и централните медии много статии, студии и книги. Участвах в редица радиопредавания. Бяха излъчени няколко научно-популярни филма/два по БНТ – за Индже и Кара Кольо/.
Макар и декларативно/доказателствата са в посочените издания/, тук накратко ще се спра на безспорно установеното в биографията на прославения войвода, за да откроя спорното и погрешното както във вербалните /писмените/, така и в изобразителните текстове. Недоразуменията наистина са големи.
1. Личното му име е Стоян, а прозвището – „Индже”/тънък, висок, изящен, хармонично развит, напет/. Не Джендо, нито „Инджа” – от Йенидже, Яница /за Елхово/, което се свързва с „нов”, „нова”.
2. Налага се представата, че е снажен: тънък в кръста и широк в раменете, възмургав или възчерен, черноок, с едро начупена /вълниста/ черна коса, тънки завити мустаци, с „малко гръмотлив нос” и „едър кокал на ръцете”, костелив, жилав и пъргав, с железни крака. „Конен човек”, който борави изкусно с ятагана и сабята, с пищова и пушката. Наистина е „Красавец и юнак человек” /Г.С. Раковски/.
Най-сполучлива е рисунката на акад. Илия Петров, макар че лицето на Индже Стоян е бяло. Разполагаме с редица други рисунки. Често се тиражират /най-вече в Интернет/ рисунки на Ангел войвода, Дайчо войвода, на Цеко Петков вместо тези за Индже войвода.
Най-учудващото е, че към статии за Индже Стоян се прилага популярна снимка на Стефан Караджа, под която е изписано „Индже войвода”.
3. Роден е около 1765 г. в Папазкьой /Попово село/ – дн. с. Попово, Боляровска община, Ямболска област. И в някои най-нови публикации се поддържа старото твърдение, че е роден през 1755 г. в с. Дуганджа, Бабаескийско, или в гр. Сливен.
Баща му Христо е роден в Папазкьой, а майка му Пена/Пенка/ е от Сливен/кв. Клуцехор – Кадиево/. Младото семейство е ходило на гости в Клуцохор/Сливен/. Има пряк път до там.
Установили сме почти изчерпателно родословието по бащина линия. Сведенията за това по майчина линия са оскъдни. Дядото по тази линия е свещеник – по всяка вероятност потомствен.
Бащата Христо умира рано от болест, когато единственото му дете – Стоян, било на около 4 години /Твърди се и това, че бил съсечен от гавазите на кримско-татарсския султан от съседното с. Кирилово пред очите на малолетния син/. После баш войводата ще му отмъсти.
4. Бил високо, красиво и много буйно момче. Отрано проявило лидерски способности. Когато става на около 6-7 години, било „откраднато”/отвлечено/ и дадено за еничарин в Цариград. По същото време и от близкото село Бояново били отвлечени две деца за еничари. Сведенията за тях са подробни.
Неправилно се твърди, че уж „втория” му баща – Рехад бей от Одрин, дал доведения син за еничарин. Сведението по съчинената песен”Стояновата майчица” на сем. Димитър и Злата Журналови от с. Ново Паничарево, Бургаско, е единично, но някои писатели го използват. Това сведение се преписва – също неправилно – на българина-търговец от Сливен, за когото вдовицата Пенка се омъжва. Сега уж той дал малкия Стоян за еничарин.
продължава в следващия брой