Неделя Месопусна

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 10/1082, година XXl, 08 - 14 март 2024 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Задържаха двама, превозвали
  цял микробус фалшиви парфюми 0 06.фев.
• Избират изпълнител за ремонт на ВиК инсталации в Харманли 0 05.май
• Будителят, който всяка сутрин буди тополовградчани 1 14.юни

Братя и сестри! Ще дойде ден, когато всички ще застанем пред Бога, всеки с каквото е пожънал и, както казва книга Откровение, всяко царство и всеки народ със славата и позора си. В този ден времето на вярата ще е отминало; защото вярата е увереност в невидимото, а тогава, в ослепителното сияние на славата Божия, ние ще виждаме Него, както ни вижда Той, ще Го познаем, както Той ни познава. И времето на надеждата ще е отминало; защото надеждата е очакване, а в този ден всичко ще се изпълни; това ще бъде осмият ден – последният на историята и първият от вечността.

Господ е казал, че е дошъл не да съди света, а да го спаси. И все пак от времето на Неговото идване на земята е започнал съдът над света, но не само над света, а и над всеки от нас, защото пред нашата съвест винаги стои образът на Христа Спасителя. Бог не прилича на земен съдия. Той не съди и не ни осъжда безчовечно, бездушно следвайки буквата на закона. Съдът е започнал от този час, когато Господ е призовал хората, когато е повикал всички в Своето Царство, а ние не сме отишли – поради леност, поради равнодушие…

С какво мерило ще ни съди Христос Господ на този последен Съд? Ще ни съди според отношението ни към Него. Според Христос критерият за спасение ще бъде единствено проявеното милосърдие. Притчата говори за това съвсем ясно, и то може да се каже още по-кратко: ако сме били човечни, тогава принадлежим към Царството. Ако не сме били – не принадлежим. Христос не поставя въпроси за вярата. Той пита: имало ли е състрадание в сърцата ни; съумявали ли сме да виждаме страданията около себе си и да се отзоваваме – или не? И ако сме се отзовавали, значи сме Негови близки. Доброто дело – това има стойност пред Бога. Да се лиша от нещо, да превъзмогна себе си, да изляза от себе си, да направя нещо, лишавайки себе си от нещо, това  има истинска стойност, това ни очиства от греховете.

С други думи, Божият съд е съд на любовта. Любовта не е нещо абстрактно и неопределено. Ние сме в света и сигурно на практика нямаме силите да вършим аскетически подвизи и дела, каквито светците са вършили, каквито монасите навярно имат възможност да вършат и т.н. Ето – ние всеки ден сме в света. Как можем тогава да доближим Бога? Чрез любовта. Това е аскезата за нас – делата на любовта, добрите дела, себепревъзмогването, превъзмогването на нашето себелюбие, на нашата себичност. Любовта трябва да изпъква в нашето поведение и всички наши дела, което естествено човек не може лесно да направи. Свети Симеон Нови Богослов казва, че това, което има значение във вечния живот, е не какво човек прави, а какво е, дали се е уподобил на Иисус Христос, нашия Господ, или е различен и не е подобен на Него.

Братя и сестри, Ще бъдем съдени не по това как сме спазвали заповеди, а за това дали сме се научили да обичаме. Амин.