Мариана Йорданова вече 31 години в плен на джудото

Акценти

• Вестник "Сакарско ехо" бр. 24 (11380) година LXXIII, 1-7 август 2008г

Свързани публикации

• Божидар и Галина с нови рекорди от първото си състезание 0 09.ян.
• Програма против престъпността дава резултати 0 18.мар.
• Преди Великден се играха срещите от ОГ и Трета лига 0 19.апр.

От Дянка Радева

В своето развитие човек преминава през различни етапи на непрекъснато развитие на своя организъм. Не всички структури и системи се развиват едновременно. Този факт изисква добра подготовка на треньорите, за да бъде възможно налагане на специален методически подход за съответната възраст. Децата са по-любознателни и по-адаптивни от възрастните. При тях обучението придобива по-бърз ефект дори тогава, когато не са ангажирани в специални занимания. Още в този период на тяхното развитие е особено важно, заедно с работата по въвеждане на младия джудист, да се приучава към осмисляне на своите действия. Всичко това зависи до голяма степен от личните качества на спортния педагог, от неговия авторитет. Той трябва да бъде наясно, че развитието на децата протича индивидуално, с различна динамика. Работата на треньора не започва и не завършва само в залата. Грижата му трябва да се проявява навсякъде и всякак.
Истински късмет имат тополовградчани, че в града им се заселва Мариана Йорданова.
Родена в гр. Силистра, тя от малка спортува. От начало баскетбол, а от десети клас започва да се занимава с джудо. Цял ден прекарва по залите. Родителите й я подкрепят и тя върви напред и нагоре. През този период тренира усилено и лека атлетика. Невероятно ми се стори като каза, че е завършила механо-техникума, мислех си, че е възпитаничка на спортно училище. “Приеха ме в НСА – треньор по джудо и учител по физкултура”, споделя Мариана. През целия ни разговор специфичната усмивка не слиза от лицето й.
“Със спорта джудо започнах да се занимавам през зимата на 1977 г. в Силистра4. През 80-те години джудото там е в апогея си с треньор Димитър Ангелов – Мици.
През 1981 г. става първата майсторка на спорта по джудо в България, в категория 52 кг. През 1989 г. идва в Тополовград и цели 19 години отдава сили и енергия за развитието на любимия си спорт. Много са отличията, които заслужено е получила. Четири години по ред е шампион на България. Две години е трета по европейски турнири в Братислава. “Много бързо навлязох в джудото”- казва Мариана. Палава като дете, тя си нанася травми, които и пречат да продължи в големия спорт. Но постига реализация и удовлетворение чрез възпитаниците си, а те вече са над 1000 деца за тия 19 години. Догодина клубът по джудо в Тополовград прави 20 години и равносметката ще бъде отлична. И продължава да реди: колко съм се мъчила да създам този клуб, влече ме тук. През 2000 г. бях в Кипър, но не можах да свикна. Не искам да работя под команда! Харесва ми това, което правя. Предлагали са ми работа в София, но тук съм си Аз. А за мен е много важно да съм себе си. “Мариана е съдия по джудо, участвала е в много състезания и винаги се е завръщала с медали. Спокойно ми обяснява за качествата, необходими в този спорт”. Много е важно да имаш силни партньори, постоянство в тренировките, участие в състезания, да си физически силен, гъвкав, бърз, ловък. Решаващи в този спорт са съобразителността, психическата издържливост (може би най-важната) и силната концентрация”.
Няма човек в Тополовград, който да не е чувал за успехите на нашите джудисти. Много са европейските и балканските шампиони, които са започнали от Тополовград, завършили са НСА, те са и гордостта на България. Зад всеки от тях стои една вечно усмихната, средна на ръст, добре сложена жена – Мариана Йорданова – джудистката номер едно.
“Не ме бива да говоря, да украсявам, дори като ученичка не ми се учеше, но обичам спорта с цялото си сърце”, продължава Мариана. Сега започва да се занимава с кик-бокс, нещо ново и интересно за нея. Надява се базата да се подобри, за да тренират както е сега – да стоят с чадъри в залата.
Тук в Тополовград минават най-хубавите й години, тук реализира мечтите си, тук тя живее със собственото си Аз.