Ма­ке­дон­ска­та пер­ла – Ни­ко­ли­на Ча­кър­дъ­ко­ва: “Пра­вя из­кус­тво за хо­ра­та, а не из­кус­тво за са­мо­то из­кус­тво”

Пенка Генчева

Пе­ви­ца­та Ни­ко­ли­на Ча­кър­дъ­ко­ва има прек­ра­сен съп­руг, 15-го­ди­шен син и 11-­го­диш­на дъ­ще­ря. Ка­ри­е­ра­та й е за­поч­на­ла от Нев­ро­коп­ския ан­сам­бъл.  В Симеоновград бе дошла по повод Празника на града.

Ни­ко­ли­на ти за крат­ко вре­ме ус­пя да по­ко­риш сър­ца­та на бъл­га­ри­те. Как го пос­тиг­на то­ва?

За хо­ра­та от стра­ни вре­ме­то из­глеж­да крат­ко, но мо­я­та ка­ри­е­ра е от 20 го­ди­ни. А от 4 го­ди­ни за­поч­нах да ра­бо­тя са­мос­то­я­тел­но. Ръ­ко­во­дя се от мак­си­ма­та: “Да пра­вя из­кус­тво за хо­ра­та, а не из­кус­тво за са­мо­то из­кус­тво”. Най – важ­но­то е, че се пре­дър­жам към ка­но­ни­те на фол­кло­ра.

От къ­де за­поч­на ка­ри­е­ра­та ти?

Ка­ри­е­ра­та ми за­поч­на от Нев­ро­коп­ския ан­сам­бъл, ко­га­то бях 17 го­диш­на уче­нич­ка. То­га­ва са­мо­дей­ци­те от ан­сам­бъ­ла бях­ме ка­то ед­но го­ля­мо се­мей­ство, от ко­е­то на­у­чих мно­го не­ща за жи­во­та. Но от всич­ки, аз из­ля­зох най-упо­ри­та, съз­да­дох си мой “дом”.

Как ус­пя­ваш ед­нов­ре­мен­но да бъ­деш май­ка, съп­ру­га и пе­ви­ца?

Ка­то пе­че­лиш ед­но не­що, не зна­еш как­во дру­го гу­биш за смет­ка на пър­во­то. Имам чу­де­сен съп­руг, кой­то ме под­кре­пя ви­на­ги, ос­вен то­ва той е и най-доб­рия ми при­я­тел. Пря­ко не мо­же да ми по­ма­га в ра­бо­та­та, но про­я­вя­ва раз­би­ра­не. Опит­вам се да съ­че­та­вам се­мей­ни­те и про­фе­си­о­нал­ни­те ан­га­жи­мен­ти, не е лес­но раз­би­ра се. Имам две де­ца, син на 15 ­го­ди­ни и дъ­ще­рич­ка на 11.

Раз­ка­жи ми не­що за пред­сто­я­щия ко­ле­ден спек­та­къл?

От 17 ча­са на 16 ­то­зи ме­сец ще пред­ста­вим пре­ми­е­ра на ко­лед­ния спек­та­къл в за­ла 1 на НДК, под пат­ро­на­жа на пре­зи­ден­та Ге­ор­ги Пър­ва­нов. Спек­та­къ­лът ще бъ­де из­лъ­чен от 20.30 ча­са на Бъд­ни ве­чер по Ка­нал 1 и на 2 яну­а­ри след­ва­ща­та го­ди­на по обяд.

Със се­мей­ство­то си ли ще праз­ну­ващ имен­ния си ден?

Ще се опи­там на Ни­кул­ден да бъ­да за­ед­но със съп­ру­га си и де­ца­та си, но ще праз­ну­вам и с шко­ла­та.

Как­во ще по­же­ла­еш на чи­та­те­ли­те на в. “Си­ме­о­нов­град­ски НОВИНИ”?

Си­ме­о­нов­град­ча­ни са ши­ро­ко скро­е­ни хо­ра, с го­ле­ми сър­ца, ду­ши­те им из­лъч­ват топ­ли­на. По­же­ла­вам им все та­ка да бъ­дат ус­мих­на­ти и щас­тли­ви.

Снимка: chakardakova.com