Иван Кръстев разговаря с харманлийци

В сря­да – 13 ок­том­ври – по по­ка­на на вес­тник ,,Хар­ман­лий­ски НОВИНИ” в гра­да ни прис­тиг­на по­ли­то­ло­гът Иван Кръс­тев. В за­ла­та на рес­то­рант ,,Мла­дос­т” той се срещ­на с по­ли­ти­ци и об­щес­тве­ни­ци на гра­да.

В на­ча­ло­то на раз­го­во­ра пред­ста­ви на а­у­ди­то­ри­я­та ре­зул­та­ти от со­ци­о­ло­ги­чес­ки про­уч­ва­ния, пра­ве­ни от Цен­тъ­ра за ли­бе­рал­ни стра­те­гии през пос­лед­ни­те го­ди­ни, це­ля­щи да да­дат от­го­вор на един прост въп­рос: За­що след ико­но­ми­чес­ки рас­теж в рам­ки­те на 3 – 4% го­диш­но, а брут­ни­ят на­ци­о­на­лен про­дукт на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то е срав­ним с то­зи от 1979 го­ди­на, се оказ­ва, че оп­ти­миз­ма на хо­ра­та за то­ва как се раз­ви­ва стра­на­та не се е уве­ли­чил. Не­що по­ве­че, до­ба­ви г-н Кръс­тев, ни­то ико­но­ми­чес­ки­ят рас­теж, ни­то ус­пе­хи­те по при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на стра­на­та ни към ЕС съз­да­ват усе­ща­не за раз­ви­тие в го­ля­ма част от хо­ра­та. За­що е та­ка?

Пър­во­то не­що, ко­е­то е нап­ра­ви­ло впе­чат­ле­ние на со­ци­о­ло­зи­те при ана­ли­зи­ра­не на дан­ни­те е, че Бъл­га­рия през пос­лед­ни­те 15 ­го­ди­ни се е раз­пад­на­ла на ра­йо­ни, ко­и­то не мо­гат да се срав­ня­ват.

За при­мер той да­де Ло­веч и Тро­ян. Изслед­ва­ни­я­та по­каз­ват, че гра­до­ве, от­сто­я­щи един от друг на 30 ­км, ка­то че ли жи­ве­ят в на­пъл­но раз­лич­но вре­ме. До 1989 г Ло­веч е бил 60-хи­ля­ден ок­ръ­жен град с мно­го го­ля­ма про­миш­ле­ност, стар и из­клю­чи­тел­но кра­сив град. Тро­ян, кой­то е двой­но по-ма­лък и ка­то на­се­ле­ние и с ти­па про­миш­ле­ност е имал съ­що доб­ри ико­но­ми­чес­ки по­ка­за­те­ли. Днес в Ло­веч се наб­лю­да­ва ма­со­во на­пус­ка­не, гра­дът е с око­ло 20 – 25 хил. ду­ши на­се­ле­ние. Естес­тве­ни­ят въп­рос е за­що в те­зи сход­ни гра­до­ве със­то­я­ни­е­то на ико­но­ми­ка­та в мо­мен­та е съв­сем раз­лич­но?

Отго­во­рът, кой­то за се­бе си да­ва по­ли­то­ло­гът Кръс­тев, е, че в Ло­веч има го­ля­мо спор­тно учи­ли­ще по бор­ба. През 1991 го­ди­на кри­ми­на­ли­за­ци­я­та в Ло­веч е би­ла мно­го го­ля­ма и то­зи кон­тин­гент от хо­ра е бил мно­го доб­ре ор­га­ни­зи­ран. То­ва е уве­ли­чи­ло це­на­та за раз­ви­тие на ка­къв­то и да би­ло биз­нес в то­зи град. И в мо­мен­та хля­бът там се про­из­веж­да и разпространява от ед­на фир­ма, свър­за­на по про­из­ход със спор­тно­то учи­ли­ще, и се про­да­ва с 20 ст. по-скъ­по от хля­ба в окол­ни­те се­ли­ща. И не съ­щес­тву­ва въз­мож­ност пред­при­ем­чи­ви тър­гов­ци да вне­сат по-ев­тин хляб от друг град.

Ра­бо­та в чуж­би­на:

Па­да­не­то на ви­зи­те е до­ве­ло до мно­го по-ма­со­во и ком­пак­тно прак­ти­ку­ва­не на се­зон­на ра­бо­та от хо­ра­та, ко­и­то из­пит­ват труд­нос­ти в на­ми­ра­не­то на ра­бо­та в да­де­но на­се­ле­но мяс­то. В то­зи сми­съл то­зи мо­мент се е ока­зал клю­чов. За при­мер г-н Кръс­тев да­де Пле­вен, къ­де­то все­ки ден има два ав­то­бу­са за Испа­ния и са­мо един за Со­фия. Про­уч­ва­ни­я­та са по­ка­за­ли, че пле­вен­ча­ни са нап­ра­ви­ли ко­ло­ния там. Мно­го по­ве­че от па­ри­те на пле­вен­ча­ни ид­ват от там и за тях то­ва, ко­е­то се случ­ва в Испа­ния, е мно­го по-близ­ко от то­ва, ко­е­то се случ­ва в Со­фия.

По­ли­ти­ка­та:

Наб­лю­де­ни­я­та на Цен­тъ­ра по­каз­ват спад на ин­те­ре­са към на­ци­о­нал­на­та по­ли­ти­ка от глед­на точ­ка на гла­су­ва­не. То­ва от своя стра­на сил­но про­ме­ня кар­ти­на­та в стра­на­та по ед­на прос­та при­чи­на – кол­ко­то по-мал­ко хо­ра се ин­те­ре­су­ват от по­ли­ти­ка, тол­ко­ва по-скъ­па ста­ва тя. През 90-та го­ди­на, ако чо­век или пар­тия е ис­ка­ла да ка­же не­що, е свик­ва­ла ми­тинг и по­ло­ви­на­та град се е сти­чал на не­го. Днес мо­гат да бъ­дат обя­ве­ни три ми­тин­га, но е мно­го труд­но да се прив­ле­кат хо­ра­та да дой­дат, за да чу­ят го­во­ре­щи­те. По та­зи при­чи­на тряб­ват па­ри, за да се стиг­не до хо­ра­та. Тряб­ват вес­тни­ци, те­ле­ви­зия. В то­зи сми­съл пар­ти­и­те ста­ват все по-за­ви­си­ми от па­ри­те, ко­и­то вли­зат в тях. От дру­га стра­на оба­че, кол­ко­то по­ве­че па­ри за­поч­ват да вли­зат в пар­ти­и­те, тол­ко­ва по­ве­че хо­ра­та за­поч­ват да се от­вра­ща­ват от тях , ко­е­то зна­чи, че по­ли­ти­ка­та ста­ва още по-скъ­па. В мо­мен­та стра­на­та ни е в си­ту­а­ция, в ко­я­то по­ло­ви­на­та от на­се­ле­ни­е­то не сле­ди по­ли­ти­чес­кия про­цес, не ку­пу­ва вес­тни­ци, не гле­да те­ле­ви­зия.

Дру­ги ин­те­рес­ни наб­лю­де­ния, с ко­и­то г-н Кръс­тев за­поз­на при­със­тва­щи­те, бя­ха впе­чат­ле­ни­я­та му, че на­се­ле­ни­е­то не усе­ща ико­но­ми­чес­кия рас­теж, нап­ро­тив, той се оказ­ва не­ви­дим, за­що­то един­стве­ния мо­дел, кой­то бъл­га­ри­нът има за мо­дел е ин­дус­три­а­ли­за­ци­я­та от 70-те го­ди­ни. Рас­те­жът в ико­но­ми­ка­та ид­ва глав­но от тър­го­вия и ус­лу­ги и за­то­ва от по-го­ля­ма­та част от хо­ра­та, той не се оце­ня­ва. За да приз­на­ят съ­щес­тву­ва­не­то му, хо­ра­та ис­кат да ви­дят пред­при­я­тия. За­то­ва е и при­чи­на­та за лип­са­та на пси­хо­ло­ги­чес­ко усе­ща­не, че стра­на­та вър­ви в пра­вил­на по­со­ка. А дан­ни­те за раз­ви­ти­е­то на стра­на­та в ни­ка­къв слу­чай не са ло­ши.

Най-го­ля­ма­та раз­де­ли­тел­на ли­ния за­поч­ва да ста­ва при дос­тъ­па до об­ра­зо­ва­ние. В рам­ки­те на  2001 – 2003 го­ди­на два пъ­ти по­ве­че се е уве­ли­чи­ло зна­че­ни­е­то на вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние от глед­на точ­ка на до­хо­ди­те на от­дел­ния ин­ди­вид в стра­на­та. Про­уч­ва­ни­я­та по­каз­ват, че по-ви­со­ко до­ход­ни­те гру­пи са те­зи с вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние. То­ва спо­ред г-н Кръс­тев е ед­на от мал­ко­то здра­ви по­ло­жи­тел­ни тен­ден­ции, за­що­то по­каз­ва, че има сми­съл да се ин­вес­ти­ра в об­ра­зо­ва­ние.

На­деж­ди­те на хо­ра­та по от­но­ше­ние на вли­за­не­то ни в ЕС той мо­ти­ви­ра с вя­ра­та им, че Брюк­сел ще на­ка­ра на­ши­те уп­рав­ни­ци­те да за­ра­бо­тят доб­ре. За ко­руп­ци­я­та от­го­во­ри с ци­тат на свой ко­ле­га – грък, кой­то е ка­зал: ,,Ко­руп­ци­я­та – то­ва са връз­ки­те на дру­ги­те”.

Спе­ци­ал­ни бла­го­дар­нос­ти за спон­со­ри­те на про­я­ва­та на гос­по­да­та Над­ко Го­гов (“N+”), Тен­чо Ду­лев (“Лор­ри” ООД) и Ни­ко Са­а­чъ (“Пан Оил”), без чи­е­то съ­дей­ствие сре­ща­та не би мог­ла да се осъ­щес­тви.

Интервю с него можете да прочетете тук.