Иван Кръстев: „Ге­не­рал Бо­ри­сов е по-ско­ро приз­рак в гла­ви­те по­ли­ти­чес­ки пар­тии, от­кол­ко­то про­ект в гла­ва­та на са­мия Бо­ри­сов“

Акценти

• Вестник "харманлийски НОВИНИ" 2003 г.

Свързани публикации

• Шофьор с Пасат се удари, заслепен от слънце 6 29.сеп.
• Горя Мерцедес, паркиран в кв. „Тракия“, Харманли 0 11.юли
• Непредсказуем бюджет за 2022 г. ще приемат в Харманли 0 04.апр.

Иван Кръс­тев е ди­рек­тор на Цен­тъ­ра за ли­бе­рал­ни стра­те­гии – Со­фия. На 39 ­го­ди­ни, же­нен с де­те. Зо­дия ,,Ко­зи­рог”. Хо­би­то му е спорт. Че­те лек­ции в Оксфорд, Уни­вер­си­те­та в Ню Йорк, Цен­трал­но-ев­ро­пей­ски уни­вер­си­тет в Бу­да­пе­ща. Ня­ма мо­би­лен те­ле­фон.

Господин Кръс­тев, как виж­да­те пред­сто­я­щи­те из­бо­ри и бъ­де­що­то уп­рав­ле­ние на стра­на­та?

За раз­ли­ка от си­ту­а­ци­я­та от 94 или през 97 г., ко­га­то ме­се­ци пре­ди из­бо­ри­те мо­же­ше да се прог­но­зи­ра как би из­глеж­да­ло ед­но след­ва­що уп­рав­ле­ние без да се по­е­ма го­лям риск, си­ту­а­ци­я­та в мо­мен­та из­глеж­да по-не­яс­на по­ра­ди ня­кол­ко при­чи­ни.

Пър­ва­та е, че е срав­ни­тел­но ви­сок бро­ят на из­би­ра­те­ли­те, ко­и­то при со­ци­о­ло­ги­чес­ки про­уч­ва­ния не са дек­ла­ри­ра­ли, да­ли и за ко­го ще гла­су­ват. То­зи про­цес е по-го­лям от­кол­ко­то обик­но­ве­но и има ня­кои но­ви раз­ви­тия, ко­и­то пра­вят труд­ни ана­ли­зи­те по ана­ло­гия. Раз­да­де­ни­те кре­ди­ти през пос­лед­ни­те две или три го­ди­ни съз­да­до­ха нов тип из­би­ра­тел, кой­то тряб­ва да ги връ­ща и ние не зна­ем ка­къв тип стра­хо­ве и ка­къв тип на­деж­ди крие то­зи тип из­би­ра­тел.

Вто­ро, от­но­си­тел­но на­ма­ля по­ли­ти­чес­ка­та те­жест на твър­ди­те елек­то­ра­ти. Ви­дях­ме че на мес­тни­те из­бо­ри хо­ра­та не се стра­ху­ват да гла­су­ват за гу­бе­щи кан­ди­да­ти от мал­ки по­ли­ти­чес­ки пар­тии. То­зи страх да не из­гу­биш гла­са си, кой­то през 91 го­ди­на ра­бо­те­ше мно­го сил­но за го­ле­ми­те кан­ди­да­ти, не е яс­но да­ли ще про­ра­бо­ти от­но­во. Со­ци­о­ло­ги­чес­ки­те про­уч­ва­ния со­чат пред­ни­на за со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия, ко­я­то е зна­чи­тел­на и би би­ло на­ис­ти­на по­ли­ти­чес­ко чу­до, ако при та­ка­ва го­ля­ма пред­ни­на на из­бо­ри­те до­го­ди­на со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та пар­тия не ус­пее да бъ­де пър­ва по­ли­ти­чес­ка си­ла. В съ­що­то вре­ме ис­ти­на е, че през пос­лед­ни­те ме­се­ци БСП не ус­пя да уве­ли­чи пред­ни­на­та си. То­ва са все ар­гу­мен­ти и фак­ти, ко­и­то вли­я­ят за то­ва как ще из­глаж­да ед­но бъ­де­що уп­рав­ле­ние на стра­на­та. Аз лич­но не бих се ан­га­жи­рал да прог­но­зи­рам как ще из­глеж­да то.

Ако при­е­мем, че БСП дой­де на власт, как­во уп­рав­ле­ние ще при­ла­га – ля­во, за как­ва­то пар­тия се дек­ла­ри­ра, или ще спаз­ва пра­ви­ла­та, про­дик­ту­ва­ни от меж­ду­на­род­ни ин­сти­ту­ции и от ЕС.

Има две край­ни те­зи в мо­мен­та в об­щес­тве­ния де­бат, ко­и­то, ако тряб­ва да бъ­де чес­тен, ми се виж­дат ед­нак­во из­мис­ле­ни.

Пър­ва­та е, че ня­ма ни­как­во зна­че­ние кой ще уп­рав­ля­ва стра­на­та от­тук на­та­тък, след ка­то Бъл­га­рия се при­съ­е­ди­ня­ва към ЕС и че кой­то и да дой­де, ще пра­ви ед­но и съ­що. То­ва не е та­ка и раз­ли­ка­та е в на­чи­ни­те, по ко­и­то ще се из­пъл­ня­ват изис­ква­ни­я­та на ЕС, в при­о­ри­те­ти­те, раз­ли­ка­та в со­ци­ал­ни­те гру­пи, ко­и­то из­лъч­ват ед­но или дру­го пра­ви­тел­ство, и ко­го то­ва пра­ви­тел­ство виж­да ка­то свой елек­то­рат.

Вто­ра­та, съ­що из­мис­ле­на за мен те­за е, че уп­рав­ле­ни­е­то на БСП неп­ре­мен­но ще при­ли­ча на то­ва на Жан Ви­де­нов. То­ва съ­що е сил­на те­за и мис­ля, че то­ва, ко­е­то БСП на­у­чи от пре­диш­но­то си уп­рав­ле­ние е, че та­къв тип уп­рав­ле­ние ня­ма шанс за стра­на­та.

За ме­не ог­ром­ни­ят въп­рос е след­ни­ят: Ако БСП спе­че­ли из­бо­ри­те, да­ли ще има не­об­хо­ди­мия по­тен­ци­ал за уп­рав­ле­ние. През пос­лед­ни­те 8 го­ди­ни, ко­га­то Бъл­га­рия за­поч­на да се ори­ен­ти­ра към ЕС, тя бе из­вън влас­тта. Не­що по­ве­че, част от уп­рав­лен­ския по­тен­ци­ал на БСП на­ме­ри ре­а­ли­за­ция в  дру­ги пра­ви­тел­ства. Ако БСП се опи­та да офор­ми своя уп­рав­лен­ски об­лик на ба­за­та на по­тен­ци­а­ла, кой­то е ос­та­нал ло­я­лен към нея в мо­мен­та, по­не за мен е мал­ко ве­ро­ят­но да ус­пее. Сви­де­те­ли сме на си­лен уп­рав­лен­ски де­фи­цит в тех­ни­те ре­ди­ци. Дър­жа­ва­та ве­че не е та­ка­ва, ко­га­то те уп­рав­ля­ва­ха. Образ­но ка­за­но то­ва е ка­то един ком­пю­тър, на кой­то му е сме­нен соф­ту­е­ра. Има из­вес­тен пе­ри­од от вре­ме, кой­то кол­ко­то и да е стран­но пар­ти­я­та, ко­я­то е уп­рав­ля­ва­ла най-дъл­го в сво­я­та ис­то­рия, ще тряб­ва да се учи да уп­рав­ля­ва. То­ва съз­да­ва оп­ре­де­лен тип рис­ко­ве, ко­и­то, раз­би­ра се, не тряб­ва да бъ­дат аб­со­лю­ти­зи­ра­ни, но не мо­гат да ос­та­нат и не­за­бе­ля­за­ни. БСП се­га стра­да от то­ва, в ко­е­то об­ви­ня­ва­ше СДС през 90 го­ди­ни  – от лип­са на ръ­ко­вод­ни кад­ри.

Вто­ро, свик­на­ли сме да мис­лим, че за раз­ли­ка от ос­та­на­ли­те по­ли­ти­чес­ки пар­тии (спе­ци­ал­но за по­ли­ти­чес­ко­то дяс­но) БСП е ед­на дис­цип­ли­ни­ра­на пар­тия, в ня­ка­къв сми­съл хо­мо­ген­на, и в нея ня­ма сил­ни про­ти­во­ре­чия. Пос­лед­ни­те спо­ро­ве, ко­и­то се раз­го­ря­ха след ин­тер­вю­то на Та­тя­на Дон­че­ва, по­каз­ват, че вът­ре в рам­ки­те на са­ма­та пар­тия от­го­во­ри на въп­ро­са – “Кои сме ние и в име­то на как­во вли­за­ме във влас­тта?” – е въп­рос, на кой­то още не е от­го­во­ре­но. В та­зи връз­ка аз не из­ключ­вам са­ма­та со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия да бъ­де раз­тър­се­на от по­ли­ти­чес­ки кри­зи не ко­га­то вле­зе във влас­тта, а ко­га­то е във влас­тта. От то­ва не би спе­че­лил ни­кой от БСП, ни­то уп­рав­ле­ни­е­то на Бъл­га­рия.

То­ва уп­рав­ле­ние ня­ма ли да бъ­де ог­ра­ни­че­но от пра­ви­ла­та на ЕС?

Мно­го не­ща ве­че са не­въз­мож­ни. Бъл­га­рия е мал­ка стра­на със сло­жен де­мог­раф­ски про­фил, ко­я­то ед­ва ли би мог­ла да раз­чи­та на ог­ром­но ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие вът­ре в  ЕС. Вся­ка по­ли­ти­чес­ка пар­тия, ко­я­то за­ло­жи ев­ро­пей­ски­те ори­ен­ти­ри ка­то ос­нов­ни, ще тряб­ва да се от­ка­же от мно­го не­ща – от оп­ре­де­лен тип по­ли­ти­ка, от оп­ре­де­лен тип ри­то­ри­ка и по­ве­де­ние. Та­ка че за ме­не Бъл­га­рия през 2005 ще бъ­де мно­го по-раз­лич­на от Бъл­га­рия през 1995. То­ва, ко­е­то бе въз­мож­но то­га­ва, се­га е не­мис­ли­мо.

Как­ва по­ли­ти­чес­ка кар­ти­на се очер­та­ва към мо­мен­та?

След­ва­щи­те ня­кол­ко ме­се­ца ще тряб­ва да от­го­во­рят на ня­кол­ко въп­ро­са. Еди­ни­ят е, да­ли дес­ни­те пар­тии ще тръг­нат на те­зи из­бо­ри мак­си­мал­но раз­дро­бе­ни ка­то все­ки се опит­ва да се бо­ри за нас­лед­ство­то на СДС. Вто­ри­ят въп­рос е, да­ли ще бъ­дат нап­ра­ве­ни опи­ти за ко­а­ли­ции, ко­и­то да га­ран­ти­рат вли­за­не­то в Пар­ла­мен­та един­стве­но на ба­за­та на ме­ха­нич­но съ­би­ра­не на твър­ди елек­то­ра­ти. Опо­вес­те­на­та в пуб­лич­но­то прос­тран­ство въз­мож­на ко­а­ли­ция на СДС, пар­ти­я­та на Со­фи­ян­ски и ВМРО е труд­на ко­а­ли­ция. Тре­ти­ят ва­ри­ант е да се тър­си срав­ни­тел­но ши­ро­ко обе­ди­не­ние в дяс­но, ко­е­то да мак­си­ма­ли­зи­ра то­зи вот, но та­зи ко­а­ли­ция би има­ла сми­съл един­стве­но и са­мо, ако тя не е ме­ха­ни­чен сбор от пар­тий­ни ръ­ко­вод­ства. И раз­би­ра се ви­на­ги в дяс­но ще има нап­ре­же­ние, тъй ка­то на то­зи етап ДСБ от­каз­ват да влез­нат в как­ва­то и да е би­ло ко­а­ли­ция, мо­же би са­мо с БЗНС НС. След­ва­щи­те два или три ме­се­ца в дяс­но­то прос­тран­ство ще е ка­то в иг­рал­на за­ла.

Очак­ва­те ли ня­как­во чу­до, ко­е­то ви­дях­ме при пос­лед­ни­те из­бо­ри? Бой­ко Бо­ри­сов да нап­ра­ви пар­тия нап­ри­мер?

Не е тай­на, че има раз­лич­ни со­ци­о­ло­ги­чес­ки из­след­ва­ния, ко­и­то по­каз­ват, че пар­тия ог­ла­вя­ва­на от ге­не­рал Бо­ри­сов мо­же да се на­дя­ва на доб­ро пред­ста­ви­тел­ство в след­ва­щия пар­ла­мент. Но по­ли­ти­чес­ко­то му по­ве­де­ние на то­зи етап не при­ли­ча на чо­век, кой­то се е ус­тре­мил да пра­ви пар­тия. Да не заб­ра­вя­ме, че има и тех­ни­чес­ки ог­ра­ни­че­ния във вре­ме­то. Въп­ре­ки че съ­щес­тву­ва по­ли­ти­чес­ки по­тен­ци­ал за та­ка­ва по­ли­ти­чес­ка си­ла на то­зи етап пар­ти­я­та на ге­не­рал Бо­ри­сов е по-ско­ро приз­рак в гла­ви­те на дру­ги­те по­ли­ти­чес­ки пар­тии, от­кол­ко­то про­ект в гла­ва­та на са­мия Бо­ри­сов.

Мо­же ли да се до­ве­ри из­ця­ло чо­век на со­ци­о­ло­ги­чес­ки­те про­уч­ва­ния? Виж­да­ме че още щом влез­нат но­ви хо­ра в по­ли­ти­ка­та или пра­ви­тел­ство пе­че­лят мно­го по­пу­ляр­ност.

Че­те­не­то на со­ци­о­ло­ги­чес­ки про­уч­ва­ния спо­ред мен тряб­ва да ста­ва мно­го вни­ма­тел­но. И то не за­що­то со­ци­о­ло­зи­те ще из­лъ­жат в ед­ни или дру­ги дан­ни, за да по­мог­нат на оп­ре­де­лен по­ли­тик. Ние всич­ки тръг­ва­ме ед­ва ли не с пре­зум­ци­я­та, че всич­ки те­зи, ко­и­то учас­тват в по­ли­ти­чес­кия жи­вот на стра­на­та, са мно­го доб­ре поз­на­ти на бъл­гар­ско­то об­щес­тво. Мно­го чес­то раз­лич­ни со­ци­о­ло­ги­чес­ки аген­ции си пра­вят ек­спе­ри­мен­та, ка­то сла­гат меж­ду по­ли­ти­ци­те, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат оце­ня­ва­ни, не­из­вес­тни и не­съ­щес­тву­ва­щи ли­ца. И се оказ­ва нап­ри­мер, че 18% от хо­ра­та одоб­ря­ват не­го­ва­та дей­ност, 7% не я одоб­ря­ват и са­мо по­ло­ви­на­та приз­на­ват, че не зна­ят кой е то­зи. Сред хо­ра­та има ня­кои пре­ка­ле­но сил­ни кон­сен­су­си. За да си пред­ста­ви­те кол­ко си­лен е то­зи кон­сен­сус тряб­ва да зна­е­те, че на въп­рос на те­ле­фон­на ан­ке­та ,,Има­те ли те­ле­фон” – 94% от хо­ра­та каз­ват ,,да” при ус­ло­вие, че от­го­во­рът тряб­ва да е 100% “да”, тъй ка­то про­уч­ва­не­то ста­ва по те­ле­фо­на. Та­ка че със со­ци­о­ло­ги­я­та не би­ва да се иг­рае пре­ка­ле­но мно­го. Ясно е, че в Бъл­га­рия има­ме все по­ве­че по­ли­ти­чес­ки не­ин­те­ре­су­ва­щи се или не­ин­фор­ми­ра­ни  хо­ра. Ко­га­то по­ли­ти­ци­те вни­ма­тел­но сле­дят сво­и­те рей­тин­ги и вяр­ват в тях, то­ва е вяр­но са­мо за 5 или 6 пуб­лич­ни фи­гу­ри в стра­на­та.

Да ка­же­те не­що за хар­ман­лий­ци.

На мен лич­но ми бе­ше мно­го ин­те­рес­но да чуя въп­ро­си­те и да раз­бе­ра ка­къв тип не­ща ин­те­ре­су­ват хо­ра­та тук. Ако Хар­ман­ли из­глеж­да как­то хо­ра­та, с ко­и­то днес имах удо­вол­стви­е­то да се срещ­на, мис­ля, че Хар­ман­ли ня­ма от как­во да се при­тес­ня­ва.