„Добър медиатор се става сред добър колектив“

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 03/1075, година XXl, 10 - 25 януари 2024 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Подменят водопроводна мрежа в село Хлябово 0 27.ян.
• Ваня, с присаденото сърце: „Това, че съм до семейството си, и че съм жива, ми е достатъчно“ 0 10.авг.
• Магаретата на Мастейра/Сакар благодарят на 2022 г. 0 19.дек.

Разговор с директора на ОУ „Иван Вазов“, с. Устрем, Христина Петкова и училищния медиатор Атанас Атанасов.

Господин Атанасов, как се стигна до тази номинация?
Чрез различни мероприятия, които организира и прави нашето училище, привлякохме вниманието на Центъра за междуетнически диалог „Аморипе“, Велико Търново. Последваха покани за обучения от моя страна на колеги от Южна България. През изминалата вече година поех да бъде и координатор по този географски принцип за колегите. Що се отнася до самата номинация, то тя за мен бе пълна изненада, тъй като съм все още млад медиатор, само от две години, но явно това е оценка за работата ми и на училището като цяло.

Госпожо Петкова, Вие бяхте ли изненадана от тази номинация или приехте това за нормална оценка? Някой от Образователно управление или НПО идвал ли е специално да наблюдава дейността на медиатора в училището?
Изненада няма. Напълно очаквана и заслужена номинация за Наско. Това, което той прави в училище, работата с децата и родителите им, както и с колегите, всичко това доведе очаквано до тази номинация. Той е много деен, поставя си цели, които винаги постига и резултатите са видими.
Що се отнася до това дали някой ни е наблюдавал, не никой не е идвал. Ние изнасяме резултатите от нашата работа, те са видими, отбелязваме всичко, което правим с децата. Даваме гласност на това, което правим и то се вижда. Имаме сайт на училището, на който отразяваме дейността си с децата и родителите им.

Господин Атанасов, коя е най-трудната страна в работата на един училищен медиатор? Кое е най-сложното в тези взаимоотношения с децата, с родителите им?
Най-трудното е да срещнеш разбиране от страна на родителите. Защото, според мен, деца виновни няма. Те копират поведението на родителите си. Когато образованието за един родител не е приоритет, ти трябва да влезеш в това семейство, то да ти се довери, да те допусне в своя свят. Тогава ще можеш по-спокойно да обясниш какъв приоритет е образованието и те да го приемат. Не винаги обаче са получава по ред причини. На много от децата родителите не са при тях, а в чужбина или някой голям град. Те са оставени при баби и дядовци, чичовци, лели и т.н., а там комуникацията става още по-трудно. Променяйки обаче отношението при едно, две, три деца и виждайки резултатите другите деца и родители или близки, като че ли нещата започват да се получават. А ние се стремим към промяната при едно цяло поколение, защото променяйки това сега, то при децата на това поколение този проблем вече няма да го има.

Госпожо Петкова, Вас като директор притеснява ли Ви едно негласно и някак си пренебрежително мнение към селските училища като Вашето?
Аз не приемам делението на училищата на селски и градски независимо, че работим със сто процента деца от т. нар. уязвими общности, основно от ромската. При нас, да допълня Атанасов, основният проблем е наистина работата и комуникацията с родителите, защото трябва да преодолеем неграмотността при тях, неглижирането на образованието – традиции от векове в тази общност. Ранни бракове, спиране на момичетата от училище на определена възраст и други проблеми извън нашите възможности и стремежа ни е да осигурим поне една редовна посещаемост на учебните занятия. Затова и работим точно в посока на това в училище да бъде интересно, разнообразно, забавно, ако щете и затова вече години наред излизаме на театрална сцена, всяка година с нова премиера. Затова правим и безплатните екскурзии – пет през миналата година, с образователна и възпитателна цел, затова отбелязваме всеки официален празник на страната ни. Също и възстановка на различни обичаи, обреди и празници на различните общности, съобразно целите на интеркултурното образование.

Господин Атанасов, да се върнем към самата церемония. Как мина тя?
Церемонията, която е трета поред от създаването ѝ, мина спокойно и добре организирано. Да уточня, че за нея можеш да бъдеш номиниран само веднъж. Присъства министърът на образованието проф. Цоков, неговият заместник-министър, директорът на ЦОИДУЕМ /Център за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства/ Лало Каменов. Раздадоха ни наградите, поздравиха ни, като съответно имаше и деца от няколко училища, които направиха възстановка на празника Василица.
За следващата номинация е поканено нашето училище да направи такава.
Силно ме впечатли топлото отношение на министър Цоков. Личеше си, че е наясно с проблемите в училищата.
/Тук се намесва и госпожа Петкова/
Нека да допълня, че за първи път длъжността образователен медиатор е обхваната в договореностите на новия Колективен договор, който бе подписан на отраслово ниво. За първи път финансирането за тази длъжност е нормативно регламентирана и в Наредбата за финансирането.

А каква нова постановка и с други добри и интересни изяви ще ни изненадате тази година? Въпросът ми е и към двамата.
Атанас Атанасов:
Поради стеклите се обстоятелства закъсняхме с постановката на Ромската нова година, която може би ще направим до края на месеца, подготвяме се и за Деня на майчиния език. Потърсих и намерих азбуката на ромския език, тя е на латиница, тази общност няма собствена писменост и затова ще го направим малко образно – с рисунки и други образни средства за всяка дума от ромския език. Радвам се, че колегите са винаги зад мен и винаги съм казвал, че за да си успешен медиатор, трябва да имаш както добър ръководител, така и добри, отговорни и отзивчиви колеги, за което сърдечно им благодаря.

Христина Петкова:
Каквото и да планираме, каквото и да правим, се включва целият педагогически колектив, всеки със своите възможности, познания и способности. Тази година отново работим по Националната програма „Заедно в изкуствата и спорта“ и други проекти. Театралната студия „Антракт“ с ръководител колегата Росен Пурлантов подготвя постановката на „Юнаци с умни калпаци“ от Никола Русев. Актьорите ще са нови, но надявам се също толкова успешни като предишните. Всъщност най- важното е да задържим децата в училище. Затова правим всичко – Театралната студия, празниците, екскурзиите, всяка есен посещаваме Детския балетен спектакъл в Държавна опера – Бургас, занимания по интереси, посещение на Художествени галерии с това се занимава колежката Весела Узунова. Специално внимание отделяме на Гражданско-патриотичното възпитание. Водим ги например в Карлово, Калофер, Сопот, защото са чували за Левски, Ботев, Вазов, но друго е впечатлението и спомена, когато отидат на тези места. Тази година ще изберем друг маршрут, но все важни за националната ни памет и гордост места. Стремим се нашите ученици все пак да излизат донякъде добре подготвени от нашето училище.