Борис Бояджиев: “Инвестираме в модерни машини и специалисти”

Борис Бояджиев е изпълнителен директор на “Елпром” АД. Той е роден през 1963 година, на 28 юни. Зодия “Рак”. Женен, с две деца.
С него разговаряме за развитието на предприятието през последните десет години, след приватизирането му.

Г-н Бояджиев, в каква посока се движи управляваната от Вас фирма?
През последните години фирмата се развива много добре. Смея да кажа, че този път е достоен за уважение от тези, които знаят къде е било началото преди 10 години.
Нещата много са се променили през тези години – като количество и като качество. Ще ви кажа цифри, които са реални. Тази година за пръв път прехвърлихме границата от 10 млн. продажби, като дори имахме възможност да направим около 12 млн., но в края на годината имахме лек спад. В момента произвеждаме около 10-12 хил. мотора на месец, при положение, че преди 10 години цялото производство на завода за една година е било 8 000.
Отделно за хората, които все пак са запознати с нашето производство, трябва да кажа, че това, което правим сега, като номенклатура е 10 пъти по-голямо от онова, което се правеше преди 4 години. Тогава се произвеждаха изделия от 2-3 габарита, в момента правим поне около 150 основни модификации. А настройвайки всички възможни варианти, които произвеждаме, те са вече няколко хиляди, да не казвам пак десетки хиляди.
Произвеждаме огромна номенклатура трифазни и монофазни асинхронни двигатели, като общо наименование. Ние сме едни от най-големите производители на електромотори за гаражно оборудване. В този смисъл това са всички механизми, които повдигат автомобили в различни степени на изпълнение. Това основно върви за износ за Германия. Продукцията ни изцяло задоволява селското стопанство и индустрията, която включва машиностроене, металургия и химическа промишленост.
Изнасяме в около 25 държави. 90% от износа е в ЕС. Преди време продавахме доста в арабски страни. Имаме добри международни позиции.
Другото, което е важно за нашето развитие е, че всъщност историята на този завод е тясно свързана със завода “Елпром” – Пловдив. Преди години ние тук сме се развили едва ли не като филиал на този завод. В момента заводите в Пловдив и Харманли са едно акционерно дружество, само че на две площадки, като базовият е в Харманли – с 210 човека. Това стана преди 3 години.

Защо клонът ви е в Пловдив?
Защото там има хора, които са с професията си, с квалификация, със знания. Започнахме на гола поляна, имаше само халета, без нито една машина, сега там произвеждаме половината като бройки продукция в Пловдив, а като стойност около 30%, защото се правят по-малки мотори, главно за износ. Изцяло производството там е интегрирано с това в Харманли, т.е. в Пловдив се правят основните заготовки, а тук се произвеждат статори и ротори.

Колко човека общо работят във вашето дружество?
По настоящем сме около 270 човека персонал на двете площадки, като тук са 210, а 60 – са в Пловдив. Всички, които са в производството, са на безплатна храна.
Имаме 60% износ тази година и 40% за вътрешния пазар. Нещо също важно за нашето развитие е подборът на един добър колектив, който е квалифициран и добре стоящ професионално. Затова сме взели доста хора от другите заводи. В Харманли идват хора от другаде – в петък се връщат, понеделник – пристигат, което все пак стана нормално за нашата държава. Преди години това беше немислимо, защото всеки можеше да работи само там, където е роден. Но в момента има развитие по работната сила, движат се хората там, където има добри условия за намиране на работа.

Какви инвестиции правите?
В рамките на 10 години сме купили доста машини. В момента 90% от парка е обновен. Една част от машините са втора ръка, но с едно много добро качество, рециклирани са и са купени от Германия. Имаме и чисто нова линия от Италия, която включва 3 машини на стойност 180 хил. евро. В момента сме сключили договор за доставка на 4 машини на стойност около 600 хил. евро, от японската фирма “Мазак” (Mazak), която е водеща в сферата на машиностроенето. Представители на фирмата ходиха специално на посещение в техните заводи и останаха много впечатлени от фирмата – като равнище на организация, на технологии, на производство и култура на работа и на работното място. Техните машини са най-търсените и съответно са най-скъпи, но имат супер качество и са многофункционални. Могат да вършат 4-5 вида дейности на една машина.

А кадри откъде?
Това пък налага да се търсят хора за работа с тях, които да бъдат с принципно изобщо нова култура на работа и квалификация, тъй като това е машина, която едната струва 200 хил. евро. Тези, които ще работят, трябва да имат познания по компютри.
Това означава, че ще обучаваме хора, но българинът няма нагласа за това. Преди 3 години проведохме курс, беше по една от програмите на Европейските фондове, но хората, които идват тук смятат, че това е дейност, която е излишна работа.
Изпитваме проблем със създаването на квалифицирани кадри. Факт е обаче, че изискванията вече са доста по-големи към машините, които създаваме, което означава, че хората, които ги изработват трябва да имат необходимата квалификация. При нас предлагаме годишно стаж на учениците на електротехникума, но на практика младите хора трудно се задържат в България. Някои пък имат големи очаквания, но в рамките на 3 месеца не може да се получи квалификация за една професия. Много от тях започват тук, после отиват в Гърция, после пак се връщат. Но има такива моменти в този преходен период, в който се намира България, докато всеки си намери своето място под слънцето и това ние го осъзнаваме.
Друго, което е важно за развитието на фирмата – знаете, че има нови системи за управление на фирми ISO. Има нова версия, която се казва “Система за управление на качеството на изделията”, а в момента се опитваме да внедрим и един цялостен нов продукт за управление на фирмените процеси, той се нарича ИРПИ (на английски), което значи планиране на вътрешните ресурси. Това е софтуер, който всяка фирма, която се развива на някакво ниво, е необходимо да притежава. Започнали сме от миналата година, надяваме се до края на тази да го приложим. Това е много по обем работа, което на нас ни позволява да си автопилотираме всички управленски процеси, като започнем от поръчките. Дава възможност да проследим всеки един етап от тази поръчка къде се движи в производството, какво ще ни струва, колко време излиза нейното производство. Всичко това е възможно с един общ софтуерен продукт. В момента сме си направили вътрешно фирмена мрежа, която е с около 30 работни фирмени станции в момента. Новата система обхваща и клона в Пловдив и централата ни в София – търговската структура, която извършва договарянето по вносно-износните операции.

Какво е заплащането при вас?
Поддържаме заплата около 600 лв. средно, което означава, че някои получават под тази сума, а други над нея. При нас заплащането е нормирано – всяка операция си има определена разценка и в зависимост от това колко детайла ще направи работникът, се определя колко ще получи.
В момента при нас се получи кадрови вакуум. Опитваме се да го запълваме, знаете, че почина нашият производствен директор Красимир Дичев, което създаде управленски трудности.
И другото, което ни трябва, са наистина квалифирани хора за работа. Тази година пак правим курсове по програма за квалификация към ЕСФ, която точно това финансира – развитие на персонала. В момента имаме подаден проект, който чака разглеждане, т.е. процедурата още не е започнала в МТСП.

Какви и колко суровини преработвате?
Ще ви съобщя някои данни за мащаба, с който работим – всеки месец преработваме около 200 т. суровини – стомана и чугун.

Имате ли проблеми с екологията?
Имаме леярна, но в обема, в който работим, тя не замърсява въздуха, защото новите изисквания са много високи в момента и ако ние замърсяване въздуха, РИОСВ – Хасково веднага щеше да ни дръпне шалтера. И все пак ние по този въпрос сме мислили – закупени са електрически пещи, които са индустриален тип. Не са внедрени още, тъй като и това изисква време и още инвестиции, но все пак имаме нагласа да го направим възможно най-бързо. В момента има доста строг контрол от РИОСВ – Хасково, редовно се правят замерванията на емисиите и ако са извън определената норма, ще ни бъде направено предписание. Но пак казвам, на този етап не създаваме предпоставки за екологична криза. С годините все повече и повече се съобразяваме с нормите на ЕС, които постепенно навлизат и в България и щем нещем ги изпълняваме. Ние вече масово сме преминали на водоразтворими бои и лакове. И от тази гледна точка няма емисия, която да бъде вредна. Но тъй като в България няма такова алтернативно производство, затова се прави внос най-вече от Италия. Така че от тази гледна точка това са нещата, които ние предприемаме, за да се ограничи тази емисия, която сега съществува.