С мирис на нефтодолари, 1 част

От Иван Атанасов февруари 22, 2008 16:26

Акценти

Вестник "НОВИНИ", Интеренет издание година VI,15-21 февруари 2008 г

Свързани публикации

Представители на местните власти, екологични и неправителствени организации, централни и регионални медии и общински съвети посетиха порт Приморск, Русия. Посещението бе по покана на Международната проектна компания за изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис и „Балтнефтепровод“. Там бяха областният управител на Бургаска и Ямболска области и много кметове на общини откъдето ще минава тръбата.
Град Приморск се намира на около 120 км от Санкт Петербург на север. До него се отива по дълъг и криволичещ път из необятната руска гора. Теренът е равен, няма препятствия, но има много завои. Пътят е строен от военните за техни цели по време на царска Русия. Завоите са на разстояние един точен изстрел с пушка. Сега го ремонтират и разширяват.
„Спецморнефтепорт“ (Специализиран морски нефтоналивен терминал) е част от акционерното дружество „Транснефт“, което е изцяло държавно. Терминалът им в Приморск е едно от най-охраняваните места. Това е стратегически обект и поради тази причина достъпът за него е ограничен. Навсякъде има униформени и цивилни патрули, наблюдателни камери. Всички се държат учтиво, говорят тихо и са любезни. На пилоните на красивата административна сграда бяха вдигнати знамената на Русия и България. Каква чест за бъдещия си партньор. Терминалът в Приморск е един от алтернативните проекти за изграждането на съоръжение в Бургас за нефтопровода до Александруполис.

Лабораторията е най-прецизната

На територията на терминала има няколко съоръжения – резервоарен парк с помпена станция, пристанище – или пирс, както го наричат, и екологична лаборатория. Началникът на екологичната безопасност Юрий Николаевич обясни, че на тази станция капацитетът й е 2 490 куб. метра за 24 часа. Докато ни развеждаше из красивите стаи на лабораториите, той обясни, че основната им задача е контрол на баластните води на танкерите, но тук се пречистват и дъждовни, и битови води от територията. Взимат проби от техните резервоари на кораба и се изследват. Ако са в нормите им разрешават да ги изхвърлят в морето, ако не – източват ги в тяхната пречиствателна станция. От хилядите обслужени морски съдове само 22 танкера от тях не са разрешили да изхвърлят вода от баласта си.
Досега са направени 163 хиляди анализа и не е открито нито едно превишаване на нормативи. В потвърждение на това, те показаха диаграма, на която се показва съдържанието на нефтопродукти на финския залив преди да направят лабораторията, и сега. Разликата в чистотата на водите е впечатляваща – повече от 100 пъти е намалено съдържането на нефтопродукти. Не стана ясно кой е замърсявал с нефт водите преди това.
Компанията „Транснефт“ е взела решение за допълнителни и по-строги екологични мерки, заради уникалността на Финския залив. Затова такъв строг контрол се прави само в това пристанище, никъде по света, увери началникът. Той съобщи, че техният порт е получил признание за най-екологично безопасен в света. Това е станало на международен конгрес в Москва, където са участвали 36 пристанища от целия свят. Сертифицирани са от германска фирма.
На въпрос дали и в Бургас смятат да изградят такава лаборатория, той отговори, че не може да го има без нея.
Преди години от тук са взели проба от баластната вода на един кораб и са разбрали, че тя е замърсена. Станало ясно, че тя е пълнена от отсрещното пристанище на Финския залив, където е финландският град Порло. Така се е разкрило, че там е имало разлив на нефтопродукти.

При огромните резервоари

Във високата част на терминала са разположени 18 снежно бели резервоари с надпис „огнеопасно“ и логото на „Транснефт“. Обемът на всеки един от тях е 50 хиляди, колкото 2 500 тира, или това прави 920 хил. куб. метра. Около тях има постови, въоръжени с калашници. Чистотата навсякъде е безупречна.
За пълненето на един 150-хиляден танкер се използват три резервоара, това става за часове. Цялата система от резервоари е опасана с датчици, които дават информация в командната зала, където на голям екран се следи всичко – от потока на пълнене на танкерите, налягането и се стигне до температурата на въздуха. Любезни оператори с гордост демонстрират това.
Резервоарите имат автоматизирана система за пожарогасене и ако възникне огън на един от тях, на съседните се включва автоматично система за оросяване. В съседство има държавна служба за извънредни ситуация. Няколко пожарни автомобила Зил и Камаз са в бойна готовност непрекъснато.

Манук Манукян, председател на ИК, който е против изграждането на тръбопровода: “Терминалът, който видяхме, е върхът! Но няма нищо общо с това, което ще се прави в Бургас. Нас ни докараха тук, за да разгледаме нещо, което въобще не ме интересува. Това е изходният терминал, който ще бъде в Александруполис. Съгласих се да дойда, защото ни казаха, че тук ще има буй. Аз дойдох да го видя И какво? Кей. Аз мислех, че ще видим как се прави буй с тръба, а видяхме едно съоръжение, което ще бъде в Гърция, а не в Бургас. Там ще има рафинерия, а гръцки танкери ще товарят и ще носят нефт в Триест, Италия. И гърците затова изведнъж млъкнаха, защото явно ще печелят от това. А за нас какво остава? Не вярвам, че руснаците ще направят такова чисто съоръжение в Бургас”.

Евтим Цинцарски, съветник от ОбС Бургас каза, че за България още не е ясно по коя технология ще бъде разтоварването, но в останалата част от този терминал можело да бъде реализирано едно към едно. Той визираше нефтобазата, пречиствателните съоръжения, цялата система на контрол. Оборудването, помпите – те са най-модерните. “Навсякъде се взимат мерки да се внедри това, което вече е реализирано тук”, каза той.

На пирса (пристанището)

На самия пирс не успяхме да отидем, защото той се контролирал от граничните власти, както обясниха домакините. Всички гости наблюдаваха от 200 метра разстояние на брега двата танкера, които се товариха. Наблизо се намира лоцманска служба. До сградата служител спокойно си пушеше цигара, точно до табелата, с която е указано, че това не е позволено.
За пирсовете, където могат да се товарят едновременно четири танкера, казаха, че имат сензори за автоматическа защита и ако има някакъв проблем, подаването на нефт спира автоматично и проводите веднага прочистват. Домакините обясниха, че през лятото танкерите задължително са оградени с бонови съоръжения, с които могат да се уловят евентуални разливи. Сега нямаше, не видяхме и на многото рекламни снимки, които бяха поставени навсякъде. Тази зима при тях имало аномалии, била топла, но други години са имали до метър лед, който разбивали с катери – ледоразбивачи. Танкерите, които обслужват тук, не трябва да са на повече от 10 години и да са двойно изолирани.

Екологична опасност

Съвременните танкери имат по няколко резервоара. В едни се налива нефт, а в други вода, която се използва за балансиране на кораба, когато е празен. Така корабът отново потъва във водата и става по-устойчив.
Най-деликатният момент е управлението на танкера, който не е просто резервоар, а един малък завод. В него има десетки помпи, които движат както водата, така и нефта. Ако стане някаква грешка, е възможно в даден резервоар за вода да попадне нефт и обратно. Това явно се случва често, защото тези баластни води са предмет на такъв строг контрол. Те се изхвърлят в морето, когато корабът се пълни с нефт, а се пълнят, когато нефтът се изпразни.
На сериозните пристанища от тези баластни води се взимат проби. Ако те са чисти, им разрешават да се изхвърлят в морето, в случай че не се транспортират до пречиствателната станция на брега, където се очистват.

В следващия брой ще разберете:
Какво ще струва на България тръбата? Коя от трите страни какво ще спечели и изгуби и какво значат някакви си 280 километра в световната геополитика.