„Дивата ферма” на Благовеста и Николай Василеви

Акценти

• Вестник "Харманлийски НОВИНИ"

Свързани публикации

• Старата рана на Симеоновград – болницата, отново започна да кърви 0 30.май
• Вода в Димитровградско има, чакат я в други общини край Марица 0 29.юли
• Добри финансови резултати отчитат общински предприятия 0 08.апр.

Благовеста и Николай Василеви имат стопанство в село Горно поле, Маджаровско, а животните им живеят на свобода сред природата.

Кажете ни с няколко думи с какво се занимавате?

Основно произвеждаме телешко месо за продан. Двамата с шурея ми отглеждаме 240 крави – това ни е основния бизнес.  Хората им е интересно да видят какво фактически правим и така започнахме да развиваме селски туризъм. Даже затова сме нарекли нашата „Дивата ферма”, защото всичко което се отглежда е на свобода, животните ни са на свобода, имаме коне, овце, всички на свобода, имаме  50 кошера пчели.  Селският туризъм е допълващ.

Ползвате ли субсидия от държавата за отглеждането на телетата?

До тука нищо не сме ползвали, но очакваме. Досега за изхранване на обикновена порода крави даваха по 40 лв. Нашите са от редките породи – Българско сиво и Родопско късорого говедо – това са две защитени породи, които са на изчезване в България. Например от Родопското има само 120-130 регистрирани – тя е силно застрашена порода.

Нямате ли преференции, затова че я отглеждате?

Ами сега ще започнем да получаваме. От 3-4 години получавахме 100 лв. на крава, затова че отглеждаме тези редки породи, а сега вече с новите програми се надяваме да започнем да започнем да получаваме субсидии. Според мене водим едно устойчиво животновъдство, защото тези породи са от преди хиляди години и ги гледаме по начина, по който са се зародили породите. Всичко е пуснато свободно. Може да видите по следите в снега къде лежаха (тука зад нас).  Цяла зима си изкарват в гората. Имаме и обор, нали изискват и това.

Другото което произвеждаме като хранителни продукти е екологично чисто, защото не използваме никакви пестициди, никакви торове.

Всичко което произвеждаме е за нашите си деца и с това храним туристите, което за мене е и селският туризъм. Аз не мога да отида на пазара и да накупя продукти, които да сготвя на туристите.

Масло вие ли си правите?

Да.

А млякото?

То не е продаване, то е за телетата.

Вие от тука ли сте?

Да, това е наследствена къща от баба ми.

Николай се занимава с животновъдството, а Благовеста с туризма.

Благовеста: Николай води туристите по планина , защото предлагаме пълен пакет. Повече разчитаме на допълнителните атракции отколкото на самата нощувка, защото легловата ни база е само от две стаи. Атракциите които предлагаме са – хващане на диви крави и бикове с ласо, търсене на диви пчели, което пък си и една уникална атракция, измислена от моя мъж, никъде по света не се предлага. Други атракции – езда на коне, основно хората идват тука заради конната езда. Брат ми има табун за диви коне, а пък на любителите на силни усещания предлага обяздване на   див кон, което е много трудно и много опасно нещо, засега само един господин се престраши да го пробва.

Имате ли много туристи?

Благовеста: Не, за туристическия бизнес не може да се говори, че е нещо с което може да се издържа семейство, той е нещо допълнително към самата ферма.

Николай: За нас е добре, защото ние за сезона април, май, юни  – имаме туристи почти всяка седмица,става дума да събота и неделя. От там нататък по-рядко. Август, септември  – пак идват.  Това са двата сезона – пролет и есен когато имаме туристи.

Благовеста: Сезонът тук е кратък. Защото лятото хората бягат на море, зимата  – на ски курортите. Така че рядко идва някой тука по време на активния летен или зимен сезон. А и лятото няма какво да се прави тука, освен да се ходи на Арда. В големите жеги не е подходящо нито за конна езда, нито за разходки в гората. Иначе имаме лодка на язовира и това предлагаме, освен всичко друго предлагаме и разходка с лодка. Предлагаме още рибни пикници.

Как  правите реклама на дейността си?

Благовеста: Ходим на изложения. Сега пак февруари сме на изложение в София – Изложение „Ваканция 2008” .

Николай: По списание – основно „Хепи уикенд”

Благовеста: По списания и основно чрез туристически агенции идват хора.

Николай: Семейният бизнес е основата за стабилността на държавата. Ако всяко семейство си изгради бизнес, то става по стабилно. А с чуждите инвестиции – колкото и да е това е една експлоататорска работа, защото някой ти създава работа и той те използва. Чуждият инвеститор днеска е тука – утре не му харесат условията и го няма.

Защо „Дива ферма”?

Николай: Защото всички животни в тази ферма живеят на свобода.

Благовеста: Както в дивата природа.

Николай: Теленцатата се раждат сред природата. Живеят там. Като пораснат нашата работа е да ги хванем и да ги продадем като екологично чисто месо. Сега кандидатстваме за такъв сертификат. Първата животновъдна ферма сме, която кандидатства за такъв сертификат. За мляко има, но за месо – няма.

Благовеста: За пчели има. За овце има кандидатствали.

Николай: Направи ми впечатление при едно от идванията ми в Харманли – видях един бус на който пишеше „еко месо”. Такова нещо в България няма сертифицирано. Нашето месо мога да кажа, че наистина е еко, без да съм сертифициран, но надявам се и това да стене. То ще мине две години докато стане това. Но нашите крави не знаят какво е това фураж, ярма и слама. Хранят се само със сено от нашите ниви, което е сушено. Няма торене, няма пръскане, няма заводи наоколо.

Благовеста: Ние си практикуваме екологично земеделие откакто сме започнали, но нямаме лиценз за това нещо.  Докато в България птицекомбинатите и навсякъде където се произвежда месо пишат го еко, но то на практика не е такова. Защото те използват  и фуражи, и антибиотици, които нанасят големи поражения на животните и върху хората.

От кога започнахте да се занимавате със селски туризъм?

Благовеста: От 2-3 години. Кандидатствахме с един проект за развитие на селските райони. Маджарово бе една от 11-те пилотни общини.  Програмата стартира през 2002 година. 2003-04 кандидатствахме. Бяхме одобрени за създаване на атракции в с. Долно Бигале. Помогнаха ни с една нищожна сума, но това беше все пак начало. Вложихме всичките си пари, които бяхме изкарали от кравите, за да стегнем къщата, защото тя беше много стара и порутена.

Но все още тук слабо е развит туристическият бизнес. Да се разчита на три-четири месеца в годината е недостатъчно, за да се избият вложените средства.

Николай: Тази къща не е само за туризъм. В нея се живее.  Тя е работеща къща, ферма. И туристите идват най-вече за това.

Конете каква порода са?

Двата са полуарабски, единият е плевенски, другият местна порода и има още две-три кончета.

Вие сте млади хора, не ви ли е скучно тука. На дискотека не ви ли се ходи?

Николай: На дискотека не ми се ходи, защото те вече са чалготека.

Благовеста: Голямата ни дъщеря вече ходи на дискотека, тя е на 13 години. Имаме и син на 8 години, най-малкото е на 2 години.

Чакате и четвърто! Това е възхитително. А общината помага ли ви  с нещо?

Не, но не и пречи.

Правите си бизнес, имате много деца, весел ви е животът.

Благовеста: Не можем да се оплачем. Имаме работа, интересно ни е, не ни доскучава. Имаме много приятели от цяла България и не минава седмица без да имаме гости.

За да се занимавате с този бизнес, значи имате усет. Какво образование имате.

Николай: И двамата сме висшисти. Аз съм зоо инженер, а Благовеста е химик.

И все пак какво ви накара с това да се занимавате?

Аз от как се помня съм с животните. Основно баба ми и дядо ми се занимаваха с животни. Те живееха в тази къща. Но винаги сме гледали животни и аз от малък си имам това желание. Даже по това време с тази работа се занимаваха хора, които за нищо не ги бива.  И аз се насочих към ветеринарната медицина, но това не ми е било страст. Аз обичам да гледам животни, а не да ги лекувам.

Благовеста: Когато се роди дъщеря ни и се върнахме през 1995 година тука, всички ни се чудеха как може младо семейство да дойде живее на село, още повече че аз си имах апартамент в Пловдив.

Николай: Не ни липсва големият град. Имаме  коли и ходим, даже понякога и по два пъти в седмица.

Благовеста: Аз не обичам да го наричам бизнес, звучи ми малко фрапантно.

Николай: Нашето животновъдство не налага цял ден да си зарит в торта, ако е такова, аз се отказвам от животновъдството. Но в нашите села работата е плачевна, защото всеки има по две-три животни и им е станал роб.

При нас винаги можем да излезем, защото заедно с брат ми гледаме животните.А и нашата работа не е да ги гледаме в буквалния смисъл. Просто те си е си живеят на свобода, ние само ги наблюдаваме.

Тоест хуманно отношение.

Да. Те могат да живеят и без нас. Когато те са в гората майката пасе, телето суче млякото й. Когато станат на 5-6 месеца хващаме ги и ги продаваме. Тежат по 150-200 кг. Ние наблягаме на по-голямата бройка и на породата. Тези се непретенциозни. Лежи на снега, ражда на снега, яде каквото и падне.

Няма ли опасности за животните – хора, вълци. Как ви познават, след като сте ги пуснали в гората?

Като ги викна на сол и идват всички. Зимата им даваме сено. Те са много хитри и един път като им дадеш и се научават. Кой от къде е идва и после си заминава.

Какви специалитети  предлагате?

Благовеста: Рецептите са от баба му на Николай, тракийски са, от Беломорска Тракия..баница, кокошка с катми, саралии, пък и мисля че никъде в България не предлагат ястия с месо от 3-4-месечно теле. С голям интерес се приема от туристите тази кухня.