Наталия Сорокина „Най-много се гордея със званията, дадени ми от народа“
8 минутиМиналата седмица в Харманли пя руската актриса Наталия Сорокина. Тя бе тук по покана на местното дружество „Русофили“. Предлагаме ви интервю с нея.
Освен английски и руски песни, на концерта в Харманли изпълнихте ли авторски песни?
Да. Автор съм на текста и музиката на песента „Бялата циганка“. Всички преводи от английски на руски на известни хитове и от филми, са мои. Песента за Санкт Петербург също е по мой текст.
Вие сте идвала през различни периоди от време в България. Усещате ли някаква промяна в културата, изкуството, държавата?
Бях тук през 1990 година в курорта „Камчия“, на туристическо посещение, както всички себеуважа-ващи руснаци, които задължително трябва да посетят България. Сега се навършват 20 години от първото ми посещение.
Преди се занимавах с личния си живот и не предполагах, , че ще идвам като артистка, въпреки че съм работила в театър „Буфо“. Мечтаех си да дойда тук като изпълнител и сега осъществявам тази мечта. Тя се реализира миналата година, когато за пръв път участвах на събора на язовир „Копринка“.
За какво Ви е присъдено званието „заслужила актриса“?
Ще обясня. На мен не са ми присъдили това звание, а медал – орден за заслуги към отечеството. Всички документи бяха събрани за присъждането на званието „заслужила артистка“, но тогава бях в България и ми присъдили медал. Разбрах, че когато документите са отишли при президента Медведев, някакъв началник от кабинета му казал, че аз трябва да получа само медал. Но това са само предположения…
За това, че ми викат „заслужила артиска“ не съм виновна. Аз работя така, че всички да повярват, че съм заслужила това.
Орденът е награда, която дава същите предимства, които има заслужилият артист. Но как добре звучи: „Наталия Сорокина“ – кавалер на ордена. Не съм се определяла като заслужила артистка, но явно има истина в тези думи. Надявам се, че г-н Медведев ще вземе под внимание това.
Имам други звания, с които много се гордея. Едното е „кралицата на романса“. Това е неофициална титла, която се дава от народа на певиците, които пеят такава музика, като госпъла в САЩ. Освен това, три пъти съм носителка на „мис романс“. Толкова пъти съм печелили награди за зрителска симпатия. В Ялта, на конкурса „Песен на страните от социалистическо съпружество“, получих официален диплом и неофициално „Гранд при“ от международно жури.
Вие сте ходила на концерти в много страни. По какво се отличава българската публика от другата?
Всяка публика има „струна, която да дръпнеш“. Трябва да я усетиш. В България никого не познавам, но знам, че харесват руските песни, ерогенните зони са много и бързо ги напипвам. България е уникална страна и заради публиката, и заради любовта. България е страна на красотата. В нея има и гори, и езера. Има планини, море, хубави булки и хубави мъже.
Класическа музика изпълнявала ли сте?
През 1984 завърших Академията за театрално изкуство в Санкт Петербург. Имах мечта да стана балерина, но станах певица. Обучавала съм се като класическа музикална певица и това ме отличава от естрадните изпълнители. По тази причина съм развила голям диапазон на гласа си, и във високия, и в ниския регистър.
Моята учителка Евгения Целовальник – драма- тически сопран, имаше вагнеровски глас и бе солистка на Кировския театър. Аз съм пяла в „Обе- рон“ на Вагнер и в „Княз Игор“ на Бородин.
А „Каста дива“ можете ли да изпълните?
Изпълнявала съм я. Може би следващия път в Харманли ще я изпея.
Кой западен композитор Ви е любим?
Моят репертоар е голям. Влизам от роля в роля – на Лайза Минели, Едит Пи- аф и др. Винаги ме питат: Защо си променяш стиловете? Защото съм актриса и ме влече това да се променям. Не трябва да стоя само в един имидж, просто става скучно. През 1993-95 г. работих по договор в кабаре и усетих, че смяната на стиловете и влизането от роля в роля дава възможност пълноценно да се присъства на сцената. Един ден френския продуцент ме попита: “ Ти си рускиня, си рускиня нали, затова ще пееш ва ще пееш при мене само на руски“. И тогава в него¬вото кабаре пеех само рус¬ки песни – „Подмосковния вечера“ и други златни руски хитове. Успявах да се превъплътя в кабаретна актриса, но открих, че си-лата ми е в руската песен. Франция ми преобърна живота и се върнах като блудна дъщеря отново в Русия.
В момента изпълнявам музика в нов руски стил „Сорока белобока“.
Казахте, че сменяте жанровете. А българска народна песен опитвала ли сте?
Пея песен на една на-родна певица от Айтос, но не взех синбека с мен. Друга българска песен – „С вкус на мерло“, преве-дох на руски.
В годините на криза любовта към собствената страна не ни стига и се убедих, че извън Русия ме харесват повече. Особено много ми харесва, че ме приемат и със западни изпълнения, и с руска музика, въобще такава, каквато съм. Аз мисля, че артистите са динамични, но преди всичко трябва да възпитават вкус. Трябва да бъдем за пример. Художниците не просто рисуват, те възпитават вкус, те търсят свой стил, те трябва да имат своя философия. Аз пиша стихове, майка ми бе филолог, баща ми е физик – ефектът е една физи- ка-лирика. Нося изкуството в себе си.
Едно време имаше идеология, сега я разрушихме. Когото я няма, няма и опори, а младежите се лутат. Затова ние сме длъжни да възпитаваме млади-те хора да уважават доб-рото.
Изкуството не трябва да възпитава само дидакти- чески. Аз искам да показ¬вам това с личния си при¬мер, с четвъртото измере¬ние, както е казал руския артист Сергей Юски. Да не мислиш само за хляба, а и за духовно измерение. Да се издигнем малко с мислите и да не обръщаме внимание само за всекид¬невните неща В момента реализирам проект, казва се „Птица Гамаюн“ и е кръстен на една от песните на Висоцки. В него има изпълнения с мои текстове, посветени на именития руснак и ще го реализирам в България. В Русия имам издадени албуми, но в България ме питат непрекъснато за диск, затова ще издам и тук ако има такава възможност.