Мечтата за закрита спортна база се превръща в цел за спортното дружество

Продължава от миналия брой

Коста Пляков

Даже не казвам, че всичко това беше наша първостепенна задача. Ние организирахме на бригадни начала събирането на десетки кубици подходящи камъни, докарани на футболното поле от баирите около стадиона.
След 1960 г. следващия спортен обект, който построихме беше градската баскетболна площадка на площада зад Читалището. Нейното строителство се извърши със средства от общината и доброволен труд на спортисти и спортни деятели. Игрището направихме с дренаж от камъни. Над дренажа застлахме черна сгур в комбинация с пясък, а най-отгоре поставихме червена сгур, която купихме от Харманли, произвеждана специално за баскетболни и волейболни игрища. Баскетболното игрище беше пригодено и за волейболна тренировъчна и състезателна дейност. Нощното осветление беше с 500 ватови крушки, поставени на специално изработена желязна конструкция, на необходимата височина, съгласно изискванията на баскетболната игра.
От двете дълги страни на баскетболното игрище изградихме трибуни с пейки, с около 500-600 седящи места. Едно от помещенията на Читалището от страната от към площадката обзаведохме като съблекалня с малка баня. Площадката беше обградена с високи стени и официален вход с хубав портал от към улицата.
По време на деветосептемврийските баскетболни турнири за мъже и жени, при провеждането на срещите, нощно време осветената площадка се взривяваше от бурните овации на зрителите. За наше голямо удовлетворение, купите при жените остават почти в Тополовград. Добрата организация на турнира, създадените отлични условия за участващите по време на провеждането му го направиха доста популярен. В резултата на което, няколко месеца преди неговото провеждане, ние в Дружеството получавахме заявки за участие от отбори предимно от “А. РБГ, като тези постоянни участници на “Берое” Стара Загора, “Локомотив” Пловдив, “Черноморец” Бургас, “Канев” Хасково, “Н. Лясков” Ямбол и “Х. Димитър” Сливен.
През 1968 и 1969 г. ние обогатихме спортната си база с още два обекта – плувния басейн със средства от ЦС на БСФС, с размери 25/1250 и плажна площадка, застлана с хубав жълт пясък и специално изработени скари от чамов материал, изпратени на промкомбината от общината по нареждане на кмета Славчо Будаков. Около басейна поставихме няколко душа с чиста питейна вода за измиване на къпещите се след излизане от басейна.
Строителството на басейните беше извършено от строителни войски на генерал Делчев от Ст. Загора, които по това време строяха и завода за медицински инструменти.
Вторият обект, футболната съблекалня на стадиона построи ДМ. В. Коларов с директор Аврамов. Искам да отбележа в това отношение активното съдействие на зам. икономичския директор Борис Георгиев, бивш наш състезател от градския отбор по футбол и активен спортен деятел.
За няколко годишното ни участие след 1969 г. на градския отбор по баскетбол девойки старша възраст с треньор Кирил Бургазлиев в “А” РБГ, в която група участваха най-силните отбори на страната в тази възраст “Левски Спратак”, ЦСКА, “Септемврийско знаме”, “Славия” и други известни отбори. Нашият отбор се класира в челните места крайното класиране.
Поради липсата на закрита спортна база всичките ни домакински срещи се провеждаха в зала “Диана” гр. Ямбол.
Спортната ни база по развитието на спортната борба беше повече от примитивна. Приспособени избени помещения, тракторни гаражи, стаи в училищните салони по борба за тренировъчна дейност.
Въпреки това с назначаването през 1971 г. за треньор, майстора на спорта Ради Христов, ние постигнахме значителни успехи в класическия стил при юношеската възраст, благодарение на неговата упоритата, целенасочена и компетентна дейност, както и на неговите помощници Алекси Димитров и Андон Георгиев.
С успех проведохме осем международни приятелски срещи, от които 4 в Тополовград и 4 в Полша. Тази популярност и успехи в борбата стана причина българската федерация по борба да ни възложи задачата за провеждането на 4-тото и 5-тото Републиканско първенство по народна борба в Тополовград. Няма да се спирам и на успехите ни в Републиканските първенства за юноши класически стил.
Когато говорим за строителството на спортни площадки в училищата, то тях ние ги свързваме с името на дългогодишната преподавателка по физическо възпитание Мария Ламбова.
Като председател на физкултурното дружество, вярвах, че почти безнадеждно съм закъснял със строителството на закрити спортни бази. Въпреки това бях твърдо решен да предприема адекватни мерки в това отношение.

Уважаеми Читателю,
Искам предварително да се извиня, че моят материал по подготовката и самото изготвяне на документацията за спортна зала, търсенето на средства, както и нейното строителство ще бъде по-продължителен, но сигурно и интересен.
Със съдействието на общинското ръководство, поканихме познатия окръжен ръководител от гр. Ямбол но вече заемащ поста като първи секретар на ЦК на Комитета за младежта и спорта. Тодор Тонев, в чийто ръце се намираха средствата за спортно строителство на цялата страна.
Гостите не възразиха на нашето предложение да ни дадат 100 000 лв. за строителството на баскетболен салон.
Когато отидох в ЦК на комитета при Енчо Москов за превеждането на парите, той повика Т. Тонев и му съобщи, че Коста Пляков е дошъл за обещаните от нас пари. Тонев отговори, че няма никакви проблеми и средствата са готови, само Пляков да каже къде е открито финансирането на обекта, съгласно изготвената документация, за да се приведат парите. Аз останах като в обрано лозе. Отговорих, че такава документация ние нямаме, както и открито финансиране.
“Тогава не можем да приведем парите”, каза той. Енчо Москов го помоли за поне част от обещаните средства, да се преведат по сметката на дружеството. Тонев се съгласи и приведе 25 000 лв.

продължава в следващия брой