Новини от Хасковска област и Югоизточна България

Текст, снимки и видео от Хасковска област и Югоизточна България

Купувайте само от производители, които са заложили на името си

7 минути
Купувайте само от производители, които са заложили на името си

Георги Петров Иванов е роден в Харманли на 29 март 1963 година. Женен, с две деца. Завършил е техникум по строителна керамика. В момента има собствено шивашко ателие ,,Храбрият шивач” на ул. „Св. Климент Охридски”, Харманли.

Професионално се занимава с шивачество от 1992 година, но с аматьорски ремонт на дрехи – свои и на приятели се занимава от 15 годишен. Аз съм самоук – занаятчия, човек, който си вади хляба с двете ръце, и то с много, много труд от сутрин до вечер, квалифицира работата си Георги.

Гергьовден ще празнува в къщи.

Първите стъпки в бизнеса си прави, когато остъклява терасата на апартамента си и купува една машина “Текстима”, на старо, от димитровградския пазар. Отначало купувал плат и шиел панталони, а след това и ги продавал на пазара. В началото му било много обидно и тежко, когато старите майстори му се смеели за изработката на негови дрехи. Дойде времето, когато всички тях ги сложих в джоба си, заявява с гордост Георги.

През 1993 година, с разрешение на съседите си, направил малко ателие в блока, в който живее, където прекарал 9 години. После започнали проблемите с тях и се принудил да си купи сграда в центъра на Харманли, на ул. ,,Св. Климент Охридски”. Веднага след това разширява бизнеса и започва нова услуги – авто тапицерство и обшиване на килими. Купих нова машина за тази цел. Но основната му дейност е и си остава шиенето.

В момента при него работят трима човека, като съпругата му също му помага. Има 7 машини, на които работят всички, според операцията.

През последните години почти не шият нови дрехи. Занимават се с кърпежи – ремонтират, преправят. Печелят от оборот, не от цена, защото имат много поръчки. Работи 100% с материали на клиента. Клиентите идват при тях с дрехите директно от магазина със скъсани ципове, паднали копчета и т.н.

Предимно ремонтират турски, китайски и български дрехи. Каквото е евтино, ние съответно го преправяме.

Костюми не е шил от месеци. Преди 6 години майсторял абитуриентски костюми, а 7 – 8 години само панталони. Сега вече завършващите не носят такива дрехи. Костюми в Харманли носят само кметът и доктор Стефанов.

Проблемът в този занаят не е в шиенето, а в това, че ни обедняха клиентите, споделя Георги, а на въпроса, защо, отговоря: Не мога да си обясня. Ако имах решение на този въпрос, щях да съм министър – председател или щях да получа Нобелова награда.

Семейната му фирма се казва ,,Удобство”, а ателието – ,,Храбрият шивач”. Идеята за това име е на съпругата му и тя се гордее с това.

Георги не отказва никакви поръчки. Преди години шил чалма и шалвари на Бай Димитър (известен музикант от Харманли). След като ги облякъл и кръстосал краката пред огледалото, той сам не можал да се познае.

При претапициране на седалки съм намирал дамски прашки. Носили са ми дънки за ремонт с боксерките вътре в тях. Намирал съм презервативи по джобовете, муски. Разказва за любопитните моменти в бизнеса си Георги.

Какво ти е мнението за дрехите, които се внасят от Китай?

Никакво качество! Не може една дреха да пропътува хиляди километри, да премине половината свят, да плати мита, данъци, транспорт, да дойде тук и да се продава на безценица. За да е сит вълкът и агнето да е цяло, значи, вълкът да изяде овчаря. Някой в цялата тази система е прекаран. Това е потребителят.

Китайското качество няма нищо общо с това на нашите дрехи. Дори гаражните изпълнения са по-добри от тях. А турците имат много качествени стоки, но също и много ментета.

Какво ти е мнението за конфекцията, която се предлага?

Качествената конфекция не можем да си я позволим. До преди 10 години в България се шиеше добре. Сега всичко се комерсиализира и се развали тертипът на работа на българския работник. Всеки иска от него количество, а не качество. На времето имаше ОТК. Дори и ТПК ,,Инвалидна” имаше качествен контрол. Имаше БДС – в момента такова животно няма. Има кесия и колкото по-бързо се напълни, толкова по-добре. Това е българският държавен стандарт в момента. Никой не набляга на качеството. Всеки гледа да се нагуши по най-бърз начин. Като лъвски прайд в саваната – убиват животното и всеки гледа да се наяде. Това в момента е българският шивачески пазар.

Как да избираме дрехи? Какво да гледаме, когато ги купуваме?

Качествената дреха не се гледа отвънка, а отвътре. Гледа се вътрешната изработка, машините с която е шита, как е зачистена. Едно елементарно менте може да изглежда много добре от вън. Съветът ми е да се купува само от производители, които са заложили името си, а не от пазара.

В Харманли има няколко подобни шивашки ателиета, но не всички предлагат услугите, които той предлага. Има много колеги, които работят в къщи и не плащат данъци. Това е нелоялна конкуренция, обяснява Георги, защото те всички работят на същите цени, на които и аз работя. А тук в ателието аз плащам патент, плащам за това, че съм си изкарал разрешително да шия в мое помещение, плащам промишлен ток.

За днешната икономика, занаятчията – шивач Георги, разсъждава:

Аз виждам икономиката ни като автомобил. Тя е като да имаш Мерцедес 600 сел ,който да ти стои под сайваната и да не го използваш. Преди имаше Москвич, можеше да скърца, но поне вървеше и се движеше. Дадоха ни демокрация – гладна, боса, престъпна, болна. Социализма може да беше с едно ухо, куц но беше спретнат – имаше почивки, осигуровки, а сега имаме една щърбава гладна демокрация. Не милея за комунизма, защото те нямаше да ми дадат тази къща, забраняваха всяка инициатива, но не очаквах тази уродлива история, която се получи.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Verified by MonsterInsights