Инж. Николай Лафчиев: “С правилно планиране и добра организация решихме въпроса с дървата за отопление”

Господин Лафчиев, не се виждат напоследък опашки пред сградата на ДЛС, на вратата има закачени обяви, че дърва се продават свободно. Как бе постигнато това, след като само допреди няколко месеца всичко бе съвсем различно – списъци, опашки от чакащи и изнервени хора в опит да се доберат до заветната фактура за дърва за отопление?
Снабдяването на населението с дърва за огрев беше едно от големите предизвикателства, с което трябваше да се справя преди година, когато се върнах в ДЛС – Тополовград. Аз разбирам безпокойството на хората, затова и си поставих за цел с помощта на целия колектив да преодолеем този проблем. С добра организация на работата, с ежедневно проследяване на добитите количества дървесина, с правилно планиране и разпределение по населените места на общината мисля, че нещата се получиха. За да бъдат задоволени нуждите на населението от нашата община, през последните години ДЛС Тополовград не продава дърва за огрев извън територията на общината. Интересен обаче е фактът, че въпреки намаляващото население на общината, продадените количества дърва за огрев се увеличава. Така например през 2018 г. сме продали за местното население 17 000 пространствени кубика, през 2019 г. – 18 000 кубика. Към този момент на 2020-та сме продали 3 500 кубика и имаме на склад 1 500 кубика, готови за закупуване.
Провеждам разговори с кметовете на кметства и кметските наместници на населените места от общината. Целта ми е така да организираме нещата, че хората от всяко населено място да се снабдяват с дърва за огрев от възможно най-близкото до тях сечище, за да не се натоварват с по-големи транспортни разходи.
В момента цената на един кубик дърва от предимно дъб е 48 лв., като продаваме и дърва за огрев от акация, които са с 10 лв. на кубик по-евтини от другите дърва, или 38,40 лв. Това е ситуацията засега, като смятаме да продължаваме по същия начин и занапред.

Как се развиват останалите дейности в Стопанството, което ръководите, тъй като това не е само дърводобивът? Какво е състоянието при залесяването и възобновяването на горите, в дивечовото стопанство, в развъдната дейност?
Залесяването е най-благородната дейност в лесовъдството и основна цел и грижа на всеки добър стопанин в системата на горите. За тази година вече сме залесили 106 дка с кедър в землището на с. Българска поляна и ще извършим отглеждания на 414 дка, от които 100 дка топола.
В стопанството извеждаме основно възобновителни сечи в широколистните гори и санитарни в иглолистните насаждения.
В ловно-стопанско отношение трябваше да се справим с Африканската чума по свинете (АЧС). Добре е, че до момента на територията на общината няма открити болни животни, но считам че болестта няма да ни подмине. Апелирам да се спазват мерките за биосигурност от ловците и всички, които работят в гората.
Това стопанство има разнообразна дейност. Една от най-интересните е развъдната. ДЛС – Тополовград има фазанария в гр. Елхово. Там отглеждаме над 6 000 фазана годишно. Птиците са в среда близка до естествената, поради което са със запазен дивечов инстинкт и много добро качество. Отглежданите фазани предлагаме за закупуване на ловните сдружения с цел разселването им по ловните полета и поддържане на популацията.

Преодоляно ли е вече масовото заболяване, а в последствие и съхнене сред боровите насаждения в Сакар планина или проблемите продължават? Какво е положението при останалия дървостой – при широколистните гори и насаждения?
Промяна на климата в България няма как да не се отрази на устойчивостта на горските екосистеми, още повече и на създадените извън естествения ареал иглолистни култури. Според мен съхненето продължава, но с по слаби темпове. Не трябва да закъсняваме с извеждането на санитарните сечи, за да намалим загубите на иглолистна дървесина. През последните дни, вследствие на мокрия сняг, имаше снеголом, който повреди единични дървета както при иглолистните, така и при широколистните.

Как стои въпросът с кадрите в стопанството и най-вече при инженерните кадри, защото тук като че ли имате доста сериозен дефицит. Какви са пътищата за излизане от този проблем и решаването му?
Наистина има недостиг на инженери лесовъди в нашата дейност. Една от причините, може би, е фактът, че голяма част от горските и ловни стопанства се намират в по-малки населени места, които не могат да предложат на един млад специалист стандарта на живот и възможностите, които големият град предлага. Професията на лесовъда е благородна и се работи с душа и сърце. Затова аз се надявам, че който истински обича гората и милее за нея, ще намери своето призвание и професионална реализация при нас – в горските и ловни стопанства.