Г. Димитров – Ибрето: „Всеки трябва да прави това, което може най-добре и по този начин той ще даде на обществото“

Акценти

• Вестник "Харманлийски НОВИНИ", 9 юли, 2004 г.

Свързани публикации

• Инж. Николай Митев: „Вижда се краят на проблемите с недостига на вода в някои села“ 0 15.юли
• Отрицателна проба разсея съмнения за коронавирус в Харманли 1 13.апр.
• Три жертви от катастрофи за няколко часа 2 05.сеп.

Ге­ор­ги Ди­мит­ров (Ми­лор­да, Ибре­то) е ро­ден на 6 сеп­тем­ври 1942 го­ди­на в Хар­ман­ли. През це­лия си жи­вот се е за­ни­ма­вал с ме­ха­ни­ка. Той е нап­ра­вил пър­вия мо­то­рен ка­ик и мо­тор­но ко­ле­ло в Хар­ман­ли. Же­нен с 5 де­ца. Зо­дия “Де­ва”.

Господин Димитров, за­що ис­ка­те де се въз­ста­но­вят фон­та­ни­те пред Уни­вар­ма­га?

Във вре­ме­то на все­об­що оп­лак­ва­не, че ня­ма па­ри, че лип­сва то­ва или оно­ва, чо­век тряб­ва да по­мис­ли и за кра­со­та­та око­ло се­бе си. Не мо­же ед­но пос­тро­е­но съ­о­ръ­же­ние да за­па­да. То тряб­ва да рад­ва око­то на хо­ра­та от гра­да ни. Ще поч­на мал­ко по-от­да­ле­че, ко­га­то пре­ди го­ди­ни бях в Ле­нин­град (Сан­кт Пе­тер­бург). Там ми нап­ра­ви впе­чат­ле­ние, че хо­ра­та са пра­ви­ли и са из­пол­зва­ли фон­та­ни още през 14 – 15 век. От ус­та­та на един ри­тон из­ли­за­ше 30 – 40-мет­ров во­ден стълб. Те са съз­да­де­ни по вре­ме­то на Пе­тър Пър­ви. Как е би­ло въз­мож­но в ония вре­ме­на при ог­ра­ни­че­ни­те тех­ни­чес­ки въз­мож­нос­ти да се нап­ра­ви то­ва, а се­га, ко­га­то тех­ни­ка­та е та­ка раз­ви­та ние не мо­жем да на­ка­ра­ме то­ва прек­рас­но не­що да за­ра­бо­ти. То­ва ан­сам­бло­во съ­че­та­ние е ця­ла фе­е­рия……… В пос­лед­но вре­ме сме­них­ме пет кме­та и ни­кой не по­мис­ли за то­ва. И по­не­же иде­я­та я имам от­дав­на, оби­ко­лих по­ло­вин Бъл­га­рия и се спрях на ва­ри­ан­та кое е най-оп­ти­мал­но и мо­же да ста­не.

Аз от­дав­на мис­ля по то­зи въп­рос и за­то­ва и пре­ди ня­кол­ко ме­се­ца хо­дих при зам. кме­та. Не хо­дих при Пър­вия за­що­то той е го­лям чо­век, уп­рав­ля­ва об­щи­на­та и смя­там, че то­ва е ма­ло­ва­жен проб­лем. При инж. Ге­нев хо­дих три пъ­ти. Нак­рая ме от­пра­ти с ед­на ви­зит­ка с чув­ство­то, че ми е нап­ра­вил бла­го­де­я­ние. При сре­щи­те ми с не­го се раз­брах­ме да не за­ни­ма­вам и не­го да ме от­пра­ти към по нис­ки ни­ва – на ни­во ме­ха­ник, до­ма­кин.Ня­кой от тях да от­во­ри по­ме­ще­ни­е­то под фон­та­ни­те, да ви­дим как­во е със­то­я­ни­е­то на съ­о­ръ­же­ни­е­то. От там на­та­тък аз по­е­мам це­лия риск.

Как­во из­ле­зе от то­ва?

След ка­то не се по­лу­чи ни­как­во раз­ви­тие, вто­ра­та ми сре­ща бе ве­че с кме­та – ре­ших, че той е по-се­ри­о­зен. По­го­во­рих и с не­го. Инте­рес­но­то ,е че и два­ма­та имат мно­го на­луд­ни­ча­ви идеи. Те ис­кат да хва­нат во­да от ня­къ­де на са­мо­тек. Ня­ма та­ко­ва не­що, от­къ­де те ще из­ви­сят да ре­чем 5 – 6 мет­ра во­ден стълб? Освен ка­то ва­ли дъжд и во­да­та да ид­ва от ,,Три­фон­че­то”. Един ден се сре­ща­ме с г-н Лис­ков точ­но пред фон­та­ни­те и той ми ви­ка ,Айде бе, ко­га ще пра­вим те­зи ра­бо­ти?” Раз­го­ва­рях­ме и той ми ка­за, че те би­ли ог­ле­да­ли от­до­лу по­ме­ще­ни­е­то, пом­пи­те би­ли ска­па­ни. А аз мно­го доб­ре знам, че ни­кой не е от­ва­рял то­ва по­ме­ще­ние, къ­де­то са пом­пи­те, за­що­то вра­ти­те и до­се­га сто­ят за­ва­ре­ни.

Ти ос­та­на ли с впе­чат­ле­ние, че те ис­кат да го нап­ра­вят?

Как­то ти ка­зах, иде­и­те им са на­луд­ни­ча­ви. Те на са на­яс­но как се пра­вят те­зи не­ща. Ко­му­нис­ти­те пре­ди са го нап­ра­ви­ли и са го вклю­чи­ли в град­ска­та во­доп­ро­вод­на мре­жа. Фон­та­на е дръп­нал то­га­ва ця­ла­та пи­тей­на во­да на гра­да. Ни­кой по све­та не пръс­ка пи­тей­на во­да за ат­рак­ция. И им под­ска­зах иде­я­та, че то­ва се пра­ви с обо­рот­на во­да, с хид­ро­фор­на уред­ба или с пом­па – ва­ри­ан­ти­те са ня­кол­ко. Ка­зах са­мо тол­ко­ва, не ис­кам да спо­де­лям це­ли­ят си план, за­що­то мно­го съм ог­раб­ван в то­ва от­но­ше­ние. Аз ве­че за се­бе си съм на­яс­но, око­ло 1000 ле­ва ще стру­ва то­ва съ­о­ръ­же­ние. Оком­плек­тов­ка­та око­ло не­го – то­ва е дру­га ра­бо­та. Но най-нап­ред тряб­ва де се вле­зе вът­ре и да се ви­ди със­то­я­ни­е­то на съ­о­ръ­же­ни­е­то.

Но­ви­те уп­рав­ни­ци за се­тен път го до­каз­ват, че в то­зи град ня­ма раз­ви­тие. Че­ти­ри или пет мес­тни пра­ви­тел­ства се сме­ни­ха. Ре­ва­ха за па­ри, гра­би­ха па­ри, но ни­то един не ка­за: ,,­Дай то­ва ще го нап­ра­вим!” Един чо­век ка­то ме­не, ро­ден и жи­ве­ей­ки в то­зи град и усе­щай­ки ху­ба­во­то, го­рей­ки от мес­тен пат­ри­о­ти­зъм, ис­ка да нап­ра­ви не­що и ни­кой не му об­ръ­ща вни­ма­ние.

Ще нап­ра­вя са­мо ед­но от­кло­не­ние, по­не­же пра­вим ана­лог ви­на­ги с Аме­ри­ка. Ако ня­кой там ис­ка де се хва­не и да нап­ра­ви не­що, зад не­го вед­на­га ще зас­та­не и мес­тна­та и цен­трал­на­та власт. Как­во по-ху­ба­во ня­кой да съз­да­ва ком­форт? В слу­чая аз съм ба­ла­ма, че ис­кам то­ва да го нап­ра­вя, при то­ва не ис­кам па­ри. Съз­да­вам ком­фор­тност, ли­ша­вай­ки уп­рав­ни­ци­те от ед­но бре­ме, от ед­на гри­жа. Ето и дър­жа­ва­та в мо­мен­та во­ди та­ка­ва по­ли­ти­ка – да бя­га от та­ки­ва от­го­вор­нос­ти, да ги прех­вър­ля на час­тни­ци­те. Всъщ­ност ние вза­им­но тряб­ва да си съз­да­ва­ме ком­форт.Общес­тво­то са­мо пе­че­ли от то­ва. Как­во би стру­ва­ло на об­щи­на­та тво­я­та идея? Ако кме­та, кой­то уп­рав­ля­ва та­ка­ва го­ля­ма об­щи­на, се чув­ства част от то­ва об­щес­тво, не би­ва да се за­ни­ма­ва с ня­ка­къв фон­тан. Пляс­ка с ръ­це­те, каз­ва пра­вил­но сте ре­ши­ли, ето къ­де е до­ма­ки­на, ето къ­де са па­ри­те – пра­ве­те! Как­то е при всич­ки хо­ра, ко­и­то са до­лу- го­ре ра­зум­ни. Все­ки тряб­ва да пра­ви то­ва, ко­е­то мо­же най-доб­ре и по то­зи на­чин той ще да­де на об­щес­тво­то.

Кол­ко сред­ства ще тряб­ва да да­де об­щи­на­та за то­ва?

След пос­лед­на­та ни сре­ща с кме­та той ми ка­за да нап­ра­вя биз­нес план и да го пред­ста­вя в Общи­на­та. Как да нап­ра­вя биз­нес план, ка­то не знам как­во е там вът­ре.Аз пър­во ис­ках да от­во­рим и да раз­гле­да­ме съ­о­ръ­же­ни­е­то. Поч­ти съм убе­ден, че ця­ла­та ста­ра ин­ста­ла­ция тряб­ва да се из­хвър­ли, а и от дру­ги хо­ра на­у­чих, че тя и ка­то из­пъл­не­ние не е нап­ра­ве­на как­то тряб­ва. В об­щи щри­хи знам как­во ми тряб­ва – еди как­ва си уред­ба и евен­ту­ал­но да пол­звам то­ва, ко­е­то е от­го­ре.

Как­ва ма­ши­на кон­стру­и­раш в мо­мен­та?

В мо­мен­та рес­тав­ри­рам ед­но ,БМВ, ста­ро, още от вре­ме­то на Ге­не­рал Ро­мел. Та­ка се каз­ва и мо­то­ра. Той е го­лям мо­тор с кош. До два ме­се­ца ще го въз­ста­но­вя ед­но към ед­но.

То­ва мо­же да се слу­чи са­мо по вре­ме­то на со­ци­а­лиз­ма

През то­та­ли­тар­но вре­ме пу­щат фон­та­ни­те и по­не­же има го­лям елек­три­чес­ки то­вар, кой­то не е съ­об­ра­зен с мощ­нос­тта на дви­га­те­ли­те, кон­так­то­ра е ав­то­ма­ти­чен и из­ключ­ва, ко­га­то се пре­то­ва­ри. Но на­ши­те дру­га­ри са на­ме­ри­ли ре­ше­ние и са пос­та­ви­ли чо­век, кой­то да дър­жи неп­ре­къс­на­то пръс­та на­тис­нат на коп­че­то, до­ка­то трае ня­ка­къв то­та­ли­та­рен праз­ник.