Благодарница от Общински исторически музей – Тополовград

Благодарим на екипа на „Сакарнюз“!
Благодарим Ви, че сте нашата дъсчица, кандилце в мъглата, трънче в петата, мехлем ракия за душата, прозорче към Вяра, Род и Родина.
Благодарим че, все пак сте надежда, която умирала последна дори в това лудо, болно, дебилско, материално, безвремие на духовна и морална нищета, време, в което човеците са само пластелин в нечии мръсни ръце, който се обработва за някакви ужасни цели в нужната безформена аморфна моделирана маса.
Време, в което ни налагат да забравяме кои сме. Време, в което забравяме Род и Родина. Време, което унищожава достойнството, уважението, доброто. Време на манипулирани дребни, елементарни, материални, алчни, злобни унищожители. Време, в което тъмнината настъпва, нашето Време, в което сме за момент Време.
Времето е в Нас и Ние сме във Времето. То нас обръща, Ние него Не. То ни смила и продължава по своя незнаен път
Благодарим на „Сакарнюз“, че представя, че разказва, че се опитва да свети в общата тъмнина.
Благодарим за съвместната работа, с която се опитваме да представяме и разказваме за една Велика приказка, приказката за Мастейра/Сакар. За великата мегалитна цивилизация. За енергиите на скалните светилища. За Духа и Вярата. За Водата и Камъка. За Нашите отминали Души, моментите, които са писали.
Поне сме продумали.
Доброто е светлина. Другото е тор и пепел. Реката на Времето продължава своя безкраен незнаен път на някъде, на никъде.
Дърво без корени няма. Пазете, за да се опазите и съхраните… и себе си.
Благодарим за съвместната работа.
Музеят е хранилище на души. Хранилище на души, които са завещали и писали приказка. На души, които са завещали маркери. На души, които светят в мрака по пътя Време.
Музеят е хранилище, библиотека и читалня, където може да видите, да докоснете, да почувствате, да разберете, че: и Ние сме само моменти от Пътя за момент Време. В Музея ще се разходите по една пътека, Вашата пътека, маркирана от отминали моменти ВРЕМЕ.
За това добро, за това уважение, за съвместната работа, за съвместното бърборене, за осъзнатата мъка и доверие. Благодарим!