Низ от награди за тополовградския поет Николай Дялков

Тонка Славкова
От Тонка Славкова март 8, 2016 07:47

Низ от награди за тополовградския  поет Николай Дялков

Акценти

  • Сакарско ехо, брой 9/1505, година LXXXI, година XIV, 3- 10 март 2016

Свързани публикации

Успешен и плодовит на награди се оказа тазгодишният февруари за топололовградския поет Николай Дялков. След поредните три награди от национални конкурси той вече се радва и на новата си книга – “Адресна регистрация: бежанец”.
Трета награда поетът получи за участието си в поетичния конкурс “Любовта е пиянство или пиянство от любов” в град Силистра, в който се състезаваха 150 поети от страната. Николай заслужи първото място в поетичния конкурс “Вино и любов, любов и вино” в Генерал Тошево. Стана първенец и в Националния литературен конкурс „Любовта…”, организиран от Младежкия дом във Враца. В 16-тото му издание са участвали 24 майстори на мерената реч от цялата страна. Конкуренцията явно е била много оспорвана, защото са присъдени по две втори и трети отличия. В конкурса за любовта той се включи със стихотворението си „Ела с мотрисата на вятъра“.
Четвъртата книга на автора – “Адресна регистрация: бежанец” се състои от 52 стихотворения в три раздела: ”Тътен от любов”, “Нищо друго от мен”, ”И птиците в гнездата се обичат”.

Николай Дялков: „Някой бавно прогонва децата ни и ги превръща в икономически бежанци”

Здравей, Николай! Поздравления за големия берекет още в началото на годината!
Благодаря! Да, 2016 година започна много успешно за мен. Спечелих два поетични конкурса и едно трето място. Съответно двете първи места са в гр. Генерал Тошево и в гр. Враца, а третото място е в гр. Силистра. Конкурсите са утвърдени и в годините назад в тях са награждавани много изтъкнати вече поети. Излезе и новата ми книга.

Да, заедно с радостта от наградите през февруари имаш и друга радост – излезе от печат четвъртата ти поред поетична книга „Адресна регистрация: бежанец”. Много силно въздейства корицата на книгата. Съдбата на България е една от големите ти болки нали?
Идеята на заглавието е превъплътена в корицата, както и в съдържанието й. С няколко думи – аз съм потомък на бежанци от Беломорска Тракия. Моите баби и дядовци са ми разказвали за трудните времена, когато са напуснали домовете си, за да изберат за свой дом нашите родни места. И България е отворила сърцето си за тях. Болката идва оттам, че някой в същата тази България сега бавно и систематично прогонва децата ни и ги прeвръща в икономически бежанци. Тази болка прозира от стихотворенията “Следвятърно”, “Изтръгване от корена”, “Петлите на България”, “И птиците в гнездата се обичат”, “Адресна регистрация: бежанец ” и други.

Много силни стихове, много болка има в тях за тази наша страна, която оприличаваш на “изсъхнало и траурно стърчащо дърво с оголени клони”. Книгата се чете на един дъх и предизвиква много размисли. Нека запознаем читателите по-подробно.
Творбата ми е на Издателство „Български писател” и се състои от три раздела. Първият е с поезия за природните красоти. Вторият е със стихове за мен като личност и характер, както и със стихове за най-близките ми хора – за майка ми, в памет на баща ми, за сина ми и снаха ми, за Илко Карайчев, за колегите ми от РУП – Тополовград и други. Третият и финален раздел е посветен именно на живота в Родината ни, но завършва оптимистично със стихотворението по стихове на големия Ивайло Балабанов. Финалът на стихотворението, а с това и на книгата е такъв: „… Щом има я Хухла там нейде в света, не са романтиците никак излишни”.

Никога не са излишни романтиците и ти си един от тях. Колкото и да е романтичен и талантлив, обаче, днешният творец е зависим от други важни фактори. Трудно се издава книга днес без пари.
Радостта, която ми донесе тази нова книга е по-голяма от факта, че си е изцяло моя, в смисъл – без чужда финансова помощ. Издадена е със средства от спечелени от мен награди от поетични конкурси в предходните години. Има само един спонсор, който много преди да подготвя книгата ми даде 50 лева за нейното издаване, но пожела да остане анонимен. Така че, аз му благодаря от сърце! Той си знае кой е. А за мен такива жестове говорят много, защото те напомнят, че не всичко е изгубено в България и още има хора, които милеят за културата и творчеството.

Да, винаги има надежда, въпреки трудното ни ежедневие за срещата ни с добри и стойностни хора, с ценители на духовността. Има надежда и за нови творчески планове. Какво ти предстои?
Последната добра новина за мен – чакам всеки момент да получа от Русия алманахът, в който са включени и мои стихове. Наистина добро начало на годината. Пожелавам на всички творци от града и общината ни да им върви също така годината – с много успехи!

Да бъде! Много нови стихове и нови книги ти пожелавам!

Тонка Славкова
От Тонка Славкова март 8, 2016 07:47
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

септември 2017
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930