Сложните термини на новото време

Божана Димитрова

Екологична такса, екологични продукти, екологични проекти, “Натура 2000”, рециклиране, екологичен мониторинг и прочие и прочие…
Много по европейски звучат тези термини, пък и управниците ни доста често ги използват в последно време. Тук веднага следва едно голямо “ОБАЧЕ” – как всички големци все за тези еко работи говорят, а така не се намери един, дето да излезе и да обясни на “обикновените” люде що значат, че и на тях да им стане ясно, за какво “аджеба” иде реч.
Силно и искрено се надявам следните редове да достигнат до домовете на колкото се може повече хора, че поне тук, в Харманли, като се чете и чуе за еко – еди какво си, да се разбира за какво става дума.
От известно време все за екологични такси, все за поскъпване на електрониката, на черната и бяла техника се заговори, но никой не обяснява защо цените скачат главоломно. Обяснението пък от своя страна е много просто – когато амортизирана или вече неизползваема апаратура бъде предадена за отпадъци, тя не може да остане под формата, в която се е намирала досега т.е., всяка отделна част (стъкло, пластмаса, метал и др.) се преработват по различни модернизирани начини. Следователно конкретната апаратура трябва да бъде разглобена на съставните й части и те да се предадат в съответните пунктове. Тази нелесна процедура, особено ставайки въпрос за огромни количества преработващи се по този начин, всъщност води до т.нар. екотакса. Все пак нали се стремим към една по-чиста природа, към едни по-добри условия за живот.

Що е екологичен продукт?

Не се стряскайте – и тук няма нищо сложно. Екологичен се нарича всеки продукт (плод, зеленчук, месо и др.), който е отглеждан при естествени условия, без в него да има съдържание на консерванти, стабилизатори, оцветители, препарати за борба с инсектициди, допълнително вкарани биогенни продукти и др. С две думи, екологични са онези продукти, които всеки, имащ тази възможност човек, отглежда у дома си. В Америка тези храни се наричат “organic food” . За тези, които могат да си ги позволят, екопродуктите са един отличен фактор за по-здравословно хранене, но се намират и такива, за които това е все още лукс.
Дълго време се говореше за т.нар. “Натура 2000”, имаше репортажи и ожесточени спорове, след това всичко изведнъж утихна…, а хората така си останаха в неведение каква всъщност е тази програма. “Натура 2000” е мащабен проект, който се занимава с включването на определени терени, като част от защитените територии на страната т.е., никой на никого не иска да приватизира земята. Просто собствениците на площи, включени в този проект, не могат да извършват каквато и да е дейност (например строителна) върху този терен, не и без разрешението на организаторите на програма “Натура 2000”. Кофти! Ама така е в ЕС!
Екологичният мониторинг от своя страна се явява система за наблюдение и контрол на състоянието на околната среда, в това число и природната, с цел да се установят евентуални изменения в параметрите на средата, да бъдат отчетени замърсявания, корозии, засушавания и други за да се предприемат мерки за тяхното предотвратяване.
Е, надявам се тези редове да са от полза на хората, които ще ги прочетат и най-накрая да се разбере, че не е толкова сложно това, дето излиза от людските уста по “горните етажи”.
Надявам се още читателите на вестника да не ми се обидят за настоящата статия, тъй като съм сигурна, че по-голямата част от тях са интелигентни хора и знаят за какво става въпрос, но нека не забравяме, че има и доста представители на старото поколение, за които всичко това е една силно непозната страна.