Слово за осма неделя подир Въздвижение

Братя и сестри,
През всички векове, от времето, когато Господ Бог дойде и проповядва спасителното евангелие на хората, та чак до днес, то Евангелието се е превърнало в рамка и мерило на нашия живот.
За жалост днешния съвременен, модерен човек се е доста отдалечил от тази рамка за моралност и ценност. Днес ние, хората, които можем да се похвалим само с греховете си, можем да кажем, че вместо всеки ден да прочитаме по една глава от евангелието или, от която и да е библейска книга, вместо да се поучаваме от житията на светиите, ние ставаме сутринта с мисълта какво пише в хороскопа ни. Ставаме и веднага се прилепяме към синия екран на телевизора, за да чуем какво ни „вещаят” звездите.
Вместо да израстваме духовно, вместо да се поправяме ние все повече затъваме, потъваме в нашата греховна и страстна бълвотина. Забравяме, че всекидневното четене на Христовото Евангелие е молитва, молитва отправена към Самия Бог, която молитва ще ни предпазва от поднебесните духове на злобата, които постоянно се стараят да нападат верните Христови раби.
В неделния евангелски разказ се разказва за един самарянин, само да поясним, че самаряните са били презирани от иудеите, та този самарянин се смилил, помогнал на изпадналия в беда. Да преди него били дошли и свещеник и левит, но и двамата го отминали, и двамата го презряли и не му помогнали. След тях минава самарянин, който се смилява, помага на този изстрадал човек, нападнат от разбойници по пътя за Йерусалим.
Тази притча е казана от Христа по повод въпрос зададен Му от един законник, който се опитал да го изкуши. Попитал го: Кой е моят ближен? Кого аз трябва да обичам като самия себе си?” Тези въпроси са изключително важни и за нас християните. Без дела нашата вяра е мъртва, а делата на вярата трябва да бъдат повече от ясни, за да покажем, че вярваме във Възкръсналия Господ трябва да покажем истинско отношение подобаващо на нашата вяра към всички онези, които ни заобикалят, нашите близки, приятели, та дори и враговете. Нека винаги да помним, че единственият път за спасение е чрез нашите ближни.
Чрез моя ближен, аз ще достигна спасението. Ако му помагам, служа му, то тогава ще се спася, но ако го обиждам, наскърбявам или нещо друго му причинявам, то няма да наследя живота вечен.
Всички други, с които не се пресича житейския ни път – тези, с които се разминаваме по улиците, с които се срещаме в асансьора в блока, в който живеем, тези, с които се тъпчем в обществения транспорт – смятаме за чужди, за непознати.
Но Бог е по-близо до всеки човек, отколкото събратята по човечество, поради образа Божи, който е вложил в човека. Бог е по-близо в щастието и радостта, Бог е по-близо в болката, Бог е вътре в човека – по-близо няма накъде.
Нека да придобием любов, която да бъде свята, незлоблива, дълготърпелива и да се научим да обичаме ближните си не само с думи, но и с дела както съветва св. Йоан Богослов.

Амин.

Снимка: Интернет