Слово за 11 Неделя след Неделя подир въздвижение – на св. Праотци

В евангелското четиво в неделния ден четем разказа за канените на голямата вечеря. Притчата била казана в дома на един богат фарисей у когото Иисус Христос бил поканен на обяд. Вероятно на трапезата е имало и други знатни гости от елита на тогавашното юдейско общество, които имали самочувствието на избраници Божии. Един от тях казва: “Блажен е , който ще яде хляб в царството Божие”./Лука 14:15/ Вземайки повод от тези думи и знаейки помислите на лукавите и надменни фарисеи, Иисус Христос разказва следното: “Един човек приготвил голяма трапеза за вечеря и поканил мнозина.
И когато дошло времето за тържеството, той изпратил слугите си да кажат на поканените: заповядайте, защото всичко е готово.
И започнали всички да се извиняват, като че ли се били наговорили за това. Притчата е адресирана към онези които се имат за водачи на останалите и по тази причина считат, че хубавите неща в живота им се падат по право. В случая това са книжниците и фарисеите, наложили се като ръководители на народа. Под господаря, който подготвил вечерята, се разбира самият Господ – Бог. Божият закон, Христовото учение и Църквата, като носителка на това учение са дадени под формата на описаната вечеря. На нея са канени преди всичко водачите на Богоизбрания народ. Поканата е отправяна чрез Божиите пратеници, като започнем от древните пророци та стигнем до св.Йоан Предтеча, за когото пророк Исая казва: „гласът на викащия в пустинята казва: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”. /Мат.3:3/ Накрая Бог, като Господар изпраща Своя Единороден Син в открито служение на човешкия род и Негови са думите: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
Ние не можем да се извиняваме с нашите слабости и греховни желания и затова не трябва да оставаме глухи към Божията покана. Знаейки че сме странници и пришълци в този свят и, че нищо земни не ни е дадено за постоянно, да се отзовем на поканата на Стопанина на вечното жилище, като се постараем с вярата си и с делата си да придобием съкровища на небесата. За това ни призовава Църквата Христова с която заедно да кажем: Господи, досега не сме се отзовавали на Твоята покана. Ти всякога ни зовеш при Себе Си, но ние поради немощ и греховност сме се отказвали да дойдем на приготвената за нас благодатна трапеза. Без тебе нищо не можем Господи. Затова смили се, прости ни и ни помогни да чуем гласа на Твоята покана и да откликнем на нея, защото само така можем да се спасим.

Амин