Показаха първата публикация на „Изворът на Белоногата“ преди 100 г.

В деня на народните будители в Исторически музей – Харманли бе открита изложбата „Златан Петров – краеведът, музейникът, общественикът, родолюбецът“, която освен това е организирана и по повод 150-годишнината от публикуването за пръв път на поемата „Изворът на Белоногата“ от П. Р. Славейков. Тя представя архивното наследство на Златан Петров, посветено на историческото и културното минало на харманлийския край, множество негови публикации на статии в регионалната и националната преса, както и документи свързани с установяването и разкриването на историческото местонахождение на Извора на Белоногата и превръщането на пространството около нея в комплекс „Лесопарк на Белоногата“. В нея са представени и някои лични вещи на основоположника на музейното дело в Харманли – личната му цигулка, на която е свирил до края на живота си, пишещата машина, която е била неизменен негов спътник в годините на дирене, изследване и служба като общински служител към отдел „Просвета и култура“ и музеен уредник. Сред ценните предмети е и първата книга на списание „Читалище“, което започва да излиза от 1870 г. в Цариград и което е едно от най-дълговечните периодически издания, то излиза и до днес. В изложбата могат да бъдат видени още писма от Димчо Аладжов и неговия сподвижник „герганофил“ Дельо Георгиев, както и писма от Атанас Илчев Радев, чийто корен се намира в Харманлийския край.
Специален гост на откриването на изложбата бе дъщерята на Златан Петров – Лилия Златанова, която е голям дарител на музея и благодарение на която в него се съхранява днес архивът на нейния баща, представен в настоящата изложба. Тя и нейните близки са дарили още много ценни вещи и книги, съхранявани в личната му библиотека.
А навръх празника на народните будители Лилия Златанова от името на всички близки на Златан Петров дари една изключително рядка и безценна книга – Списание „Читалище“ с публикуваната за първи път поема „Изворът на Белоногата“. По нейните думи семейството се е разделило изключително трудно с тази реликва, но са преценили, че за да бъде запазена „во веки веков“ мястото ѝ трябва да бъде в музея. Както тя самата разказа, когато ѝ бе дадена думата, нейният баща им е завещал тази безценна книга, за да я пазят като семейна ценност.