Народният съд в Хасково: 88 съдби, решени в сградата на театъра

На тази дата България отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – дата, белязана от едно от най-мащабните престъпления, извършени от държавна власт в националната ни история. Именно на този ден през 1945 г. Първият състав на т.нар. Народен съд произнася серия от смъртни присъди, които окончателно легитимират репресията като инструмент за управление и превръщат правото в средство за политическо унищожение.
Докато в София Първи и Втори състав на Народния съд произнасят смъртните присъди на регентите и министрите, в Хасково „машината за възмездие“ работи със същата безпощадност. На 12 март 1945 г. в сградата на местния театър започва дело №3/1945 г. – процесът, който прекроява социалната карта на региона.

Осъждат на смърт депутат по свидетелства на хора, на които е помагал

Местният трибунал: Лица и цифри
В Хасково са осъдени общо 88 души от региона. Смъртните присъди за областта са 10, а останалите са изпратени в лагери или затвори със строг режим. Съставът на съда е чисто политически, включващ представители на БКП и БЗНС, като председател е адвокатът социалдемократ Гроздан Даскалов.
Някои от емблематичните имена на осъдените в Хасково и региона:
• Стоян Овчаров: Описван като първия модерен полицейски началник в Хасково, той е осъден на смърт.
• Делчо Тодоров и Марко Сакарски: Техните смъртни присъди са обявени на 1 февруари 1945 г. и изпълнени незабавно.
• Здравко Шейтанов: Полицай, чийто процес също се провежда в театъра и става символ на репресията срещу служителите на реда.
• Иван Балтов: Син на бившия околийски управител на с. Старо село (дн. Николово). Той издъхва в хасковската болница след жестоки изтезания по време на месец престой в ареста.

Парадоксът: Присъди след смъртта
Един от най-зловещите факти за региона е, че Народният съд издава присъда на командира на Хасковския гарнизон шест месеца след като той вече е бил разстрелян от партизаните без съд. Това потвърждава тезата, че основната цел не е правосъдие, а легитимиране на извършените вече убийства и конфискация на имотите на „враговете“.
Терорът преди „законния“ съд
Регионалните изследователи (като д-р Веселина Узунова от РИМ-Хасково) посочват, че в първите дни след 9 септември в Хасково безследно изчезват или са убити без съд поне 200 души. Най-кървавият инцидент е на 12 септември 1944 г., когато са избити офицерите от артилерийския полк в града.

Забравените семейства
Присъдата на Народния съд в Хасково не свършва с екзекуцията или затвора. Семействата на осъдените от Клокотница, Свиленград, Харманли и Любимец са масово интернирани. В списъците на репресираните личат имената на:
• Боян Ангелов (Харманли): Адвокат, уволнен и репресиран заради членство в Демократическата партия.
• Димитър Ангелов (с. Корен): Председател на БЗНС, изпратен в лагера Белене.

Подбудителите и организаторите на Народния съд могат да бъдат разделени на два нива: идеологически (външни) и изпълнителни (вътрешни).
Основният двигател е Съветският съюз. Макар че по това време Георги Димитров е физически в СССР, той ръководи процеса чрез телеграми и инструкции до ръководството на БКП в София. Неговите указания са категорични: „Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят роля“.
На местно ниво подбудителите са партиите в коалицията на ОФ, но водещата роля е на Българската комунистическа партия (БКП).
Министерство на правосъдието по това време се оглавява от Минчо Нейчев (комунист), който подготвя Наредбата-закон за Народния съд.
Под ръководството на Антон Югов в МВР се извършват масовите арести и „подготовката“ на свидетелите.
Трайчо Костов: Един от най-активните организатори на политическата саморазправа в редовете на БКП.

„На 1 февруари 1945 г. Първият състав на Народния съд издава смъртни присъди срещу тримата регенти на малолетния цар Симеон II – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, срещу 22 министри, 67 народни представители, 47 генерали и висши офицери, както и срещу царски съветници и други водещи фигури в държавното управление. Сред осъдените са и трима министър-председатели – Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов. Присъдите са изпълнени още същата нощ – без право на обжалване, без отлагане, без процесуални гаранции.

Делчо Тодоров платил репарации на Гърция, но е екзекутиран от комунистите