Осъждат на смърт депутат по свидетелства на хора, на които е помагал

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 1, 2018 13:08

Осъждат на смърт депутат по свидетелства на хора, на които е помагал

Акценти

  • Жертвите на Народния съд са оневинени през 1996 год с решение на Върховния съд на Република България.

Свързани публикации

Народният съд осъдил на смърт депутат, по свидетелски показания на хора, на които е помагал. На 1 февруари 2018г се навършват 73 г от приключване работата на тази набързо сформирана комунистическа институция в НРБ. Сред жертвите й са Делчо Тодоров и Марко Сакарски, депутати от 25 – то Народно събрание. Те са осъдени от 2 състав с още 65 депутата и убити заедно с министрите и регентите.
Харманлиецът „монархофашиста, погромаджията и враг на народа“ Марко Димов Сакарски е роден на 15 септември 1894г. в село Набожно (Браница) Харманлийско. Участва в Първата световна война като редник, където е ранен и получава 50% инвалидност. След войната, през 1921г. завършва право и става адвокат. Голям общественик, първия харманлийски краевед със заслуги за установяване на мястото на Извора на белоногата, председател на местното дружество „Родопи“, инициатор за засаждане на първата изкуствена гора в Харманли в дефилето на река Олу Дере. Автор на книгите „Сто годишнината на църквата Св. Атанасии“ и „Църковните борби“. По негово предложение в изградената църква „Св Иван Рилски“ в Харманли, с вградена стилна чисто българска дърворезба. По негово настояване и съдействие е изграден градския водопровод, павира се главния път и много други дела за благото на харманлийци. През зимата на 1942/1943г спасява града от глад. Освобождава от ареста комунисти и земеделци, когато са били задържани. Обажда се в министерствата и ходатайства на бизнеса в Харманли. Помага на всички с каквото може.
Втори състав на народния съд го осъжда на смърт защото на хора, на които е помагал го изоставят и свидетелстват против него. Големия грях е “е говорил в село Мъдрец против СССР“ (наклеветен от месния кмет). Атанас Гогов (борец против фашизма и капитализма, според комунисти) твърди, че многократно е освобождаван от арести и лагери със съдействието на Сакарски. “Ама за синът ми не зная да е направил нещо“, казва той пред съда.

„Сакарски дружеше със свещеници и учители. Това беше неговата среда… Не вземаше участие в банкети и пиянства“, казва свидетелят Лачо Илиев пред съда: “Сакарски не се занимаваше със спекула. Аз го бях поканил да ми извади контингент, за да търгуваме заедно, но той отказа, като каза, че не се занимава с такива работи. Беден беше и беден си остана…“

Куньо Попов казва, че не знае каква дейност е развивал Сакарски, „ама ми е помагал да се снабдявам с въглища от мини „Перник“ за моята фабрика без да е взимал пори за това“.

Свидетелят Гарабет Агопов твърди, че Сакарски е помогнал веднъж на синът му да излезе от затвора, ама други неща не знае да е правил.

За такива прегрешения Марко Сакарски е осъден на смърт и глоба от 5 милиона лева .

От другите свидетелски показания става ясно, че Сакарски не е правил контрабанда и спекула, не е забогатял незаконно, не е бил корумпиран

Жертвите на Народния съд са оневинени през 1996 год с решение на Върховния съд на Република България.

Извадки от Обвинителен акт от 3 февруари 1945г. на Народния съд.
“Чл. 2 п.п. 4, 5, 7, 8 и 10 от Наредбата – закон за съдене от Народния съд и пр. Харманли 3 февруари 1945 . Народен обвинител: П. Александров.
Ето част от другите обвиненията:

Трен­да­фил Стан­ков ,,в ка­чес­тво­то си на кмет на с.Ро­го­зи­но­во прес­та­ра­вай­ки се в из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те си обя­за­нос­ти  ор­га­ни­зи­ра ця­ла мре­жа от тай­ни сът­руд­ни­ци и до­нос­чи­ци да му до­на­сят за по­ли­ти­чес­ка­та дей­ност на се­ля­ни­те.” Съ­що­то об­ви­не­ние има и за то­га­ваш­ния кмет на с.Ива­но­во П.Пе­нев и за мно­го дру­ги слу­жи­те­ли, на ко­и­то то­ва им е би­ла ра­бо­та­та.

Де­лю Ге­ор­ги­ев дал све­де­ния,  че еди кои си ли­ца  са би­ли дей­ни ко­му­нис­ти.

Ми­ха­ил Куз­не­цов от Фер­ди­нан­до­во (дн. По­ля­но­во) за­то­ва, че е слу­жил ка­то доб­ро­во­лец в гер­ман­ска­та ар­мия ка­то ох­ра­ни­тел в Бел­град.

Дру­ги –  ­за­то­ва, че са на­нес­ли по­бои на на­род­ни бор­ци, ули­че­ни ка­то учас­тни­ци в раз­кри­ти по то­ва вре­ме не­ле­гал­ни рем­со­ви ор­га­ни­за­ции.”

Дел­чо То­до­ров и Мар­ко Са­кар­ски де­пу­та­ти от 25 – то На­род­но съб­ра­ние, са осъ­де­ни от 2 със­тав на На­род­ния съд с още 65 ­де­пу­та­та и уби­ти за­ед­но с ми­нис­три­те и ре­ген­ти­те на 1 фев­ру­а­ри 1945 г. Впос­лед­ствие оне­ви­не­ни през 1996 год с ре­ше­ние на Вър­хов­ния съд на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

След 9 сеп­тем­ври 1944 са уби­ти без при­съ­да:

О.з полк. М. Бъч­ва­ров, Б. Са­пун­джи­ев, Я. То­до­ров, д-р Ге­нов, З. Ива­нов, Г. Ге­нов, Я. Ми­хов, М. Пе­нев, П. Пе­нев, Ив. По­пов, Г. Вел­ков, о.з. полк. И. Ива­нов, Т. Сто­ев, А. Гер­джи­ков, П. Пас­ка­лев, Д. То­до­ров, Т. Ди­мит­ров, све­ще­ник Ив. По­пов, Ст. Ми­ла­нов,

Общо 78 ­са об­ви­не­ни от На­ро­ден об­ви­ни­тел от град Хар­ман­ли и пре­да­де­ни на На­род­ния съд в Ста­ра За­го­ра.

Снимка: Личен архив на Нели Гергевска, правнучка на Марко Сакарски ( вторият от ляво).

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 1, 2018 13:08
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.