Осъждат на смърт депутат по свидетелства на хора, на които е помагал

Акценти

• Жертвите на Народния съд са оневинени през 1996 год с решение на Върховния съд на Република България.

Свързани публикации

• В Русия ще узаконяват пиратския софтуер 0 05.мар.
• Малки госпожици сложиха короната на Мини Мис Тополовград 0 11.май
• Българските военни официално встъпиха в изпълнение на задълженията в Косово 0 03.апр.

Народният съд осъдил на смърт депутат, по свидетелски показания на хора, на които е помагал. На 1 февруари 2018г се навършват 73 г от приключване работата на тази набързо сформирана комунистическа институция в НРБ. Сред жертвите й са Делчо Тодоров и Марко Сакарски, депутати от 25 – то Народно събрание. Те са осъдени от 2 състав с още 65 депутата и убити заедно с министрите и регентите.
Харманлиецът „монархофашиста, погромаджията и враг на народа“ Марко Димов Сакарски е роден на 15 септември 1894г. в село Набожно (Браница) Харманлийско. Участва в Първата световна война като редник, където е ранен и получава 50% инвалидност. След войната, през 1921г. завършва право и става адвокат. Голям общественик, първия харманлийски краевед със заслуги за установяване на мястото на Извора на белоногата, председател на местното дружество „Родопи“, инициатор за засаждане на първата изкуствена гора в Харманли в дефилето на река Олу Дере. Автор на книгите „Сто годишнината на църквата Св. Атанасии“ и „Църковните борби“. По негово предложение в изградената църква „Св Иван Рилски“ в Харманли, с вградена стилна чисто българска дърворезба. По негово настояване и съдействие е изграден градския водопровод, павира се главния път и много други дела за благото на харманлийци. През зимата на 1942/1943г спасява града от глад. Освобождава от ареста комунисти и земеделци, когато са били задържани. Обажда се в министерствата и ходатайства на бизнеса в Харманли. Помага на всички с каквото може.
Втори състав на народния съд го осъжда на смърт защото на хора, на които е помагал го изоставят и свидетелстват против него. Големия грях е “е говорил в село Мъдрец против СССР“ (наклеветен от месния кмет). Атанас Гогов (борец против фашизма и капитализма, според комунисти) твърди, че многократно е освобождаван от арести и лагери със съдействието на Сакарски. “Ама за синът ми не зная да е направил нещо“, казва той пред съда.

„Сакарски дружеше със свещеници и учители. Това беше неговата среда… Не вземаше участие в банкети и пиянства“, казва свидетелят Лачо Илиев пред съда: “Сакарски не се занимаваше със спекула. Аз го бях поканил да ми извади контингент, за да търгуваме заедно, но той отказа, като каза, че не се занимава с такива работи. Беден беше и беден си остана…“

Куньо Попов казва, че не знае каква дейност е развивал Сакарски, „ама ми е помагал да се снабдявам с въглища от мини „Перник“ за моята фабрика без да е взимал пори за това“.

Свидетелят Гарабет Агопов твърди, че Сакарски е помогнал веднъж на синът му да излезе от затвора, ама други неща не знае да е правил.

За такива прегрешения Марко Сакарски е осъден на смърт и глоба от 5 милиона лева .

От другите свидетелски показания става ясно, че Сакарски не е правил контрабанда и спекула, не е забогатял незаконно, не е бил корумпиран

Жертвите на Народния съд са оневинени през 1996 год с решение на Върховния съд на Република България.

Извадки от Обвинителен акт от 3 февруари 1945г. на Народния съд.
“Чл. 2 п.п. 4, 5, 7, 8 и 10 от Наредбата – закон за съдене от Народния съд и пр. Харманли 3 февруари 1945 . Народен обвинител: П. Александров.
Ето част от другите обвиненията:

Трен­да­фил Стан­ков ,,в ка­чес­тво­то си на кмет на с.Ро­го­зи­но­во прес­та­ра­вай­ки се в из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те си обя­за­нос­ти  ор­га­ни­зи­ра ця­ла мре­жа от тай­ни сът­руд­ни­ци и до­нос­чи­ци да му до­на­сят за по­ли­ти­чес­ка­та дей­ност на се­ля­ни­те.” Съ­що­то об­ви­не­ние има и за то­га­ваш­ния кмет на с.Ива­но­во П.Пе­нев и за мно­го дру­ги слу­жи­те­ли, на ко­и­то то­ва им е би­ла ра­бо­та­та.

Де­лю Ге­ор­ги­ев дал све­де­ния,  че еди кои си ли­ца  са би­ли дей­ни ко­му­нис­ти.

Ми­ха­ил Куз­не­цов от Фер­ди­нан­до­во (дн. По­ля­но­во) за­то­ва, че е слу­жил ка­то доб­ро­во­лец в гер­ман­ска­та ар­мия ка­то ох­ра­ни­тел в Бел­град.

Дру­ги –  ­за­то­ва, че са на­нес­ли по­бои на на­род­ни бор­ци, ули­че­ни ка­то учас­тни­ци в раз­кри­ти по то­ва вре­ме не­ле­гал­ни рем­со­ви ор­га­ни­за­ции.”

Дел­чо То­до­ров и Мар­ко Са­кар­ски де­пу­та­ти от 25 – то На­род­но съб­ра­ние, са осъ­де­ни от 2 със­тав на На­род­ния съд с още 65 ­де­пу­та­та и уби­ти за­ед­но с ми­нис­три­те и ре­ген­ти­те на 1 фев­ру­а­ри 1945 г. Впос­лед­ствие оне­ви­не­ни през 1996 год с ре­ше­ние на Вър­хов­ния съд на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

След 9 сеп­тем­ври 1944 са уби­ти без при­съ­да:

О.з полк. М. Бъч­ва­ров, Б. Са­пун­джи­ев, Я. То­до­ров, д-р Ге­нов, З. Ива­нов, Г. Ге­нов, Я. Ми­хов, М. Пе­нев, П. Пе­нев, Ив. По­пов, Г. Вел­ков, о.з. полк. И. Ива­нов, Т. Сто­ев, А. Гер­джи­ков, П. Пас­ка­лев, Д. То­до­ров, Т. Ди­мит­ров, све­ще­ник Ив. По­пов, Ст. Ми­ла­нов,

Общо 78 ­са об­ви­не­ни от На­ро­ден об­ви­ни­тел от град Хар­ман­ли и пре­да­де­ни на На­род­ния съд в Ста­ра За­го­ра.

Снимка: Личен архив на Нели Гергевска, правнучка на Марко Сакарски ( вторият от ляво).