Крум Крумов: „Надявам се да помогнем и децата да бъдат излекувани“

Добре дошъл у дома. Как се чувстваш в родната къща?

Благодаря, чувствам се отлично, така както може да се чувства човек при родителите си, в родния дом, в родния град, в позната и обичана обстановка. Където и да ходи и живее човек, родната стряха, така да се каже, не може и не бива да бъде забравена, защото от тук е началото на пътя в живота за всеки човек. Въобще, чувствам се така, както човек може да се чувства у дома си.

Това не е първият преход от този род, който правите. Какво е по-различното сега и какво Ви  накара да се включите и  в благотворителната инициатива за подкрепа на Малкия Христиан?

За преходите мога да кажа, че апетита идва с яденето. Първият ми преход  бе през 2011 г., пеша до Камино де Сантяго, Камино  Франсес  – 900 км.

На следващата година пътувах с велосипед от Лодз до Рим – 2 000 км.

През 2016 г тръгнах от Тополовград до Атон на Света гора – 600 км. с велосипед.

През 2017 г. правих обиколка на Исландия, 1 400 км за 14 дни и сега пътувам от Созопол до Камино. Преходът е дълъг – 5 000 км., целта ми е да го измина за около 30 дни и бих казал, че маршрута е сантиментален.

В началото мислех да прекося цяла България, за да има хора, които да карат с мен, а и да съм възможно най-дълго в страната. След това реших, че много по-близко до сърцето ми ще е да сляза до Беломорска Тракия от където идва и моят род и моето семейство. Бил съм там през 2016 г. по пътя за Атон. Сега ще премина от Гюмюрджина към Солун, Битоля, Охрид, все места свързани силно с България, след това ще премина през Албания и нататък към Камино.

Що се отнася до благотворителността идеята ми беше да се обърна към тази група хора, която се събира в Камино и която смятам, че познавам – хора добри, съзнателни, емпатични и които ако има добра кауза да ги обедини, те ще откликнат. Идеята ми беше за първи път да свържа България с Камино директно, без да се придвижваме с кола, автобус, а само с велосипед. Надявам се когато стигна там  хората да откликнат на тази благотворителна кауза. Междувременно откликват други хора, хора които бягат, карат колело, съпричастни към благотворителни каузи. По маршрута се присъединяват и други хора, които питат, интересуват си за какво става дума и се включват според възможностите си. Благотворителността на този преход е насочена към Христиан и едно 12-годишно полско момиче Невена Родович, което живее в Лодз, където живея и аз със семейството си. То е с майка българка и баща поляк и е почти изцяло загубило зрението си след операция. Една много умно и талантливо дете. За лечението ѝ, както и при Христиан,  е необходима голяма сума, която семейството и няма как да осигури. Помага им полска фондация, а останалата сума, както и при Ици събират хората и ние също искаме да помогнем с тази инициатива. Надявам се това да стане, за да могат тези деца да бъдат излекувани и живеят пълноценно своя живот.