Златни солиди са част от изложба „По пътя Виа милитарис“
3 минути
Една от най-впечатляващите археологически находки от последните години е в основата на изложбата „По пътя Виа Милитарис: монетите от Кастра Рубра“. Те са част от експозиция открита в Исторически музей – Харманли.
Експозицията връща публиката по трасето на великия древен път и разказва историята на Харманлийския край през най-универсалния свидетел – монетата.
Виа Милитарис, известен на местните като „Друма“ или „Римския път“, е бил не просто път, а жизнена артерия, свързваща империи. В непосредствена близост до него, на самотния хълм „Калето“ край село Изворово, се е издигала внушителната крепост Кастра Рубра. Построена от император Юстиниан I (527–565 г.), тя е пазила пътя и живота в своите пет декара, укрепени с кули и главен вход.
Историята на крепостта е най-пълно разказана от 162-те открити монети, които маркират всеки важен период от нейното съществуване. Колекцията започва с най-ранните емисии от I–III век, включващи монети на Нерон, Марк Аврелий и Филип I Араб. Техният износен вид е категорично доказателство, че тези парични знаци са били дълго време в употреба и в интензивно обращение в района около крепостта.
Най-многобройни са ранновизантийските фолиси и бронзови монети, сечени през VI–VII век при управлението на Юстиниан, Тиберий II и Маврикий. Те бележат времето на най-голям разцвет и парично обръщение в Кастра Рубра, след нейното издигане.
Кулминацията на изложбата безспорно са осемте златни солида, открити в горял пласт във вътрешността на входната кула на крепостта. Тази изключителна находка – включваща монети на Маврикий Тиберий и Ираклий – е част от поредицата, които са циркулирали в района около крепостта Кастра Рубра.
Наличието им в опожарения слой има драматично значение: те представляват запечатано във времето доказателство за първото разрушаване на крепостта по време на аварските нашествия в началото на VII век. Златните солиди, които са били основната разменна единица, внезапно са изгубени или скрити в момента на нападението.
Значението на византийския солид се подчертава и от откритата еталонна тежест за него – exagium solidi, което показва стриктното спазване на тегловния стандарт от 4,45 грама.
Изложбата проследява историята до самия край, представяйки и най-късните бронзови монети от VIII–IX век. Те бележат второто и окончателно разрушаване на Кастра Рубра, което съвпада с българските набези на кан Крум в Тракия през 812–813 г., слагайки край на живота по Виа Милитарис.
Източник: Кремена Георгиева – ИМ-Харманли
