Гърците помагат все по-активно за развитието на икономиката в региона

Икономиката в региона навлиза в нов етап на развитие, предизвикани от влизането ни в Европейския съюз. Сливането ни с двете съседки – Гърция и Румъния, постави местни те производители пред по-добри пазарни условия, защото купувачите от тези страни се по-платежоспособни от българите, а и те често купуват от тук. Зелето скочи, защото го изкупуват румънци, гърци си купуват мебели, ползват наши автосервизи, купуват изкуствени торове. Това е една от причинете цените на всички стоки лека по лека да мърдат нагоре, а през този месец те скочиха с много проценти.
По същото време се оформи една прослойка хора, работещи в икономиката, която реагира доста адекватно на братското икономическо сътрудничество. Находчиви търговци (в началото бяха гърци, а сега и българи) започнаха да изкупуват суровото краве мляко от селата. За него дават 30 евро цента, докато българските изкупвачи го плащат по 30-40 стотинки. Търговците изкупуват и телета, защото с 10 лева субсидия годишно за животно, държавата България по-скоро се подиграва с тях, отколкото да ги стимулира. Затова те все повече се ориентират към южния пазар, от където ще им дойдат по-големи доходи. Използват техните правила за бизнес, които са по-близо до практиката.
Както се казва ,,Всяко зло – за добро“.
От къде започна всичко? Нашите преговарящи с ЕС, повечето от които живеят по горните етажи на блокове и са виждали животни само по зоопарковете, обещаха тържествено, че до 1 януари 2007 година България ще е в крак с всички необходимости във ветеринарно-медицинско отношение. Това обещание, разбира се, не стана и от ЕС от началото на година предприеха рестриктивни мерки към нас. Ако ония кажат едно, ние правим пет. В резултат на това нашите изисквания във ветеринано-медицинската област станаха силно рестриктивни, за разлика от гръцките, които са либерални. Нормално е, след като сме в една общност, да изпълняваш по-леките правила. Това и правят българи и гърци. Те купуват мляко и телета от тук и ги продават в Гърция
За да изнесе едно животно българин, според нашите правила, са необходими много сложни процедури. То трябва да е под карантина, да му се вземе кръвна проба, да се оформят купища документи и след 15 дни, като получи евросертификат и може да се изнесе. При гърците нещата не са такива. За да се изнесе едно теле там според техните правила, е необходимо само да има паспорт. В тази ситуация се действа според тях. Идва гърка, купува 20-30 телета от стопанства край Харманли и си ги откарва в Гърция. На митницата проверяват само дали са изправни документите на превозното средство.
Оказва се, че гърците не се страхуват от нас и признават нашата маркировка по животните и техните паспорти. Те казват ,,ние сме една общност, защо вие имате толкова излишни изисквания?“. Става ясно, че там цари взаимно доверие между държава, производител и служители, за разлика от България.
Същото се повтаря и при млякото. Цистерни от България го извозват в голямо млекопреработвателно предприятие близо до границата. Нашата суровина е по-качествена и в по-голямата си част е I-а категория – необходимо условие за ЕС. Тяхното мляко е с много химия и вкусът му е различен, защото в храната на животните прибавят много хранителни добавки. Българското е с много по-добри вкусови качества и го използват за производство на специални сирена. Разбира се, плащат за него много добре.
Преди гърците идваха и си купуваха от къщите по селата, сега доставчиците с камионите го карат направо там. Търговците с цистерни са се ориентирали правилно, след като комшиите им го плащат по-добре. Понякога те намаляват количеството, което трябва да предадат на българските млекопреработватерни предприятия, и го продават на гърци. Оправдават се, че млякото от тази категория е било по-малко, за това носят повече от по нискокачествената категория.
Сега се готви поредната балтия, този път за свиневъдите. В Гърция например можеш спокойно да се гледаш 10-15 прасета, без да имат маркировка. При нас това е изключено. Ще се сформират комисии, с полицаи, доктори, които ще търсят нерегламентирани свинеферми, такива, каквито не би трябвало да има отдавна.
От догодина пък всички стопанства, които не са с над 10 крави, няма да могат да си продават млякото, защото не могат да покрит критериите за I-а категория, а такава е българската наредба. В западни държави няма такова ограничение.

Бай Киро Добрев от село Българин се чуди къде отиват парите, дето държавата ги дава за селското стопанство

Бай Киро, доволен ли си от изкупната цена на млякото?
Фуражът, който го давам на кравите, ми излиза 46 ст., а млякото ми го изкупуват 35 ст. Допреди седмица бе 30 ст. Бала слама купувам за 1.20, сеното го купувам по-скъпо. Къде ми излиза сметката? Всичко изгориха и няма къде да пасем кравите. Миналата година от две давах по 30-40 литра дневно. Сутрин и вечер им давах по 6 кг. ярма. Сега не им давам нищо. Ако ядат миналогодишния фураж, ще давам много повече мляко.

Не излиза ли сметката?
Какво сметка да излиза?!

Гърци не ви ли го изкупуват?
Не, давам ги на фирма в Харманли, какво го правят не знам?

Субсидии дават ли ви?
Подадох документи, не знам какво ще дадат. Щяла да помага държавата, но къде отиват тези пари не знам?