Галиполийската гимназия в Търново Сеймен, част 7

Екатерина Бендерева, Ксения Бендерева

От 1923 до 1926 година в Търново Сеймен, (дн. Симеоновград) е имало училище, наречено „Галиполийската гимназия“. В нея са се учили руснаци, които са пребивавали в България. Част от тях са близки на войниците от армията на генерал-лейтенант Врангел.

Учениците са настанени в незаетата от военните училища част от бившата казарма. Сградата на казармата е стара, от турско време. Строена е направо върху земята, в която са забити дървени пилони и върху тях е положен подът на казармените помещения. В резултат, отдолу се образуват схлупени приземни помещения, служили за конюшни на българския кавалерийски полк, който е бил там преди Ньойския договор. В част от тези приземни помещения са направени класни стаи. Класовете са отделени един от друг с рогозки, така че при желание, ученикът може да слуша три урока едновременно. Таваните са ниски и висящите от тях газени лампи мъждукат в полутъмните помещения. Подът е отъпкан, земен, а покрай стените има останали от конюшнята тухлени пътеки и дупки в зидарията, предназначени, вероятно, за оттичане на течностите. Впрочем, тези класни стаи се появяват малко по-късно. В бр.12/1924г. на „Галлиполийский вестник” е публикувана дописка от Търново Сеймен, че предстои през февруари – април 1924г. изтеглянето на остатъците от Сергиевското военно училище в София. Тогава в освободените помещения интернатът ще получи зала, ще бъде оборудвана столова, а в приземните помещения ще отворят врати класни стаи.

За децата са определени три помещения. По спомените им, в най-доброто са настанени момичетата, които са приблизително ¼ от общия им брой. В зависимост от възрастта, момчетата са разпределени в две помещения. В първото са разположени нарове на два етажа със сламеници върху тях и в него са настанени учениците от подготвителните класове до V гимназиален клас (до ІХ днешен). Във второто са по-големите ученици (от VІ до VІІІ, респ. от Х до ХІІ). За тях има градация в условията на пребиваване: от спане върху пода, през нарове до направени от самите тях легла, състоящи се от стойки с положени върху тях дъски; от сгънат панталон за възглавница и шинел за одеяло до разкоша да имат сламеник за дюшек. Помещенията са горещи през лятото и ледено студени през зимата и затова, когато се появяват някакви печки, никой не намира кусури, ако и кюнците да са изкарани направо през прозорците. И в двете момчешки помещения са сложени маси, които служат както за подготовка на уроците, така и за хранене. Осветлението за вечерно учене, четене и други занимания се осигурява от самите учащи се. Това са газени лампи и ако някой няма такава не е гарантирано, че някой друг ще му позволи да чете до неговата. Без изключения, всички дават дежурства, палят печки, грижат се за хигиената. Тоалетните и мивките са далеч от спалните помещения, в отделна сграда на двора и са „армейски тип”.

Това е първата година от краткото съществуване на Галиполийската гимназия в Търново Сеймен (1923г.-1926г.) и тя е най-трудна в битово отношение за всички. Особено са чувствителни неуредиците за най-малките, 8-10 годишните. Те просто са безпомощни и беззащитни пред тях. Рано сутринта те се редят на опашка пред кухнята и получават един хляб за целия ден. Върху равната му долна кора се насипват една-две лъжици захар, също дажба за целия ден. И как да занесат това от кухнята през двора в спалното помещение? Ами вятърът, които веднага издухва всичко, ами дъждът, ами снегът, ами ако се спънат? А как да се справят с двете чинии, в които им е сипан обядът? Решават въпроса просто – всичко се изяжда на двора, недалеч от кухнята. А хигиената? Казват им да се изкъпят и ги пращат в банята. Това е дървена постройка, построена от Алексеевското училище, която е разположена близо до Марица. Водата за банята, както и за много други нужди на гарнизона се докарва с бъчви от реката. През лятото съдовете се пълнят почти в непосредствена близост до кротко пръхтящите в реката черни биволи, а през зимата във водата плуват множество ледени парчета. Мътната, кафеникава вода се налива в казан, под който се поддържа огън за нагряването й. Във второто помещение на банята има две пейки и в него става самото къпане. За по-големите и възрастните не е проблем да поддържат огъня, да донесат вода и освен полза да получат и удоволствие от процедурата. Те дори си позволяват да се изкъпят в духа на руските традиции: да запълнят банята с пара, да се нагреят до колкото издържат и след това да изскочат от нея и в зависимост от сезона да се хвърлят в речните води или в снега наоколо, а после пак да се върната в помещението. А малките? Те обикновено се изпращат в банята в края на „банския ден”. Заварват почти угаснало огнище, топличка вода и нахлуващ през цепнатините между дъските студен въздух. Зиморничаво се свиват, споглеждат се и се връщат обратно в общежитието.