Галиполийската гимназия в Търново Сеймен, част 4

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 3, 2021 19:17

Галиполийската гимназия в Търново Сеймен, част 4

Екатерина Бендерева, Ксения Бендерева

Продължава от част 3

С тази вяра и надежда ние живеехме и леко, по младежки изтърпявахме гладната дажба, студа през зимата, жегата през лятото, изяждащите ни живи дървеници, тракийската малария, случаите на заболявания от кокоша слепота, когато привечер, в здрача, пред очите израстваше някаква мъгла и беше необходим виждащ водач за да може човек да стигне до тоалетната. Лазаретът винаги беше пълен с болни, сред които все по-често и по-често се появяваха туберкулозни. Но въпреки всичко животът в гимназията кипеше!”

Тези спомени са написани от Ромил Жуков, син на учителя по чертане и рисуване в гимназията Гаврил Павлович Жуков (р.15.01.1887г., завършил Константиновското артилерийско училище, капитан, галиполиец, в състава на Сергиевското военно училище е в България и по-късно работи в едноименното военно училище във Франция). За да имаме възможност сега да четем тези спомени трябва да благодарим на един, вече отишъл си от този свят, човек – Глеб Льовшин (Лёвшин). Завършил е Софийската руска гимназия. Емигрантската съдба го е отнесла в Австралия. След като се пенсионира обикаля много страни по всички континенти и навсякъде се среща с випускници на руските гимназии в България. Моли ги да напишат спомени за ученическите си години. Доста от хората откликват и като резултат се получава дебела папка, в която освен спомените има множество фотографии, при това са посочени имената на хората на тях. Той я оставя на приятели в България с молба да я допълнят и съхранят. Папката е известна вече като „Албумът на Глеб Льовшин” и е предадена в Централния държавен архив.

Животът в гимназията върви по установения за всяко учебно заведение начин – уроци, изпити, извън класни занимания. Занятията на горния курс се провеждат от осем до три след обяд, с прекъсване за обяд. Застъпени са всички предмети, които се преподават в такъв род учебни заведения. Учители са предимно военни, които едва ли са предполагали, че някога ще се заемат с обучението на деца. Трябва да се отбележи, че въпреки въпиющия недостиг на руски учебници и ръководства, те се справят изключително успешно със задачата. Обяснението се крие в системата на военното

образование в дореволюционна Русия. Напускащите учебните заведения офицери са добре образовани и освен пряката си военни специалност, имат дълбоки знания в областта на доста раздели на науката, най-често владеят по няколко чужди езика, интересуват се от литература, музика, изобразително изкуство.

Главен училищен инспектор и едновременно преподавател по немски език е генерал-майор Михаил Михайлович Клингенберг. Той, като потомствен дворянин, става военен, през по-голяма част от времето служи в армията като възпитател, а после е инспектор на кадетски корпуси, участва в Руско-японската война. Като участник в Бялото движение емигрира, става директор и преподавател по немски език в създадената през 1920г. в Константинопол Кръстовъздвиженска руска гимназия, с която идва в Пещера. Съпругата му е преподавател по френски и английски език в Галиполийската гимназия. В нея има и друг учител по английски език, при който учениците се чувстват обаче най-добре. Той недочува, което им дава възможност да дават отговори, имащи твърде малко общо с английския език. Е, знае се, че хитруването не остава ненаказано и на годишните изпити веселият живот през срока, както се казва, „им излиза пред носа”.

Продължава в част 5

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 3, 2021 19:17
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама