Знаците на Харманли: Църквата „Свети Атанасий“

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 42/73, 27 3-9 ноември 2017

Свързани публикации

• Цацари събраха благотворително 3000 лв. на празника “Цаца” 0 26.мар.
• „Коварен капан: Червената врата-2D“ – тази седмица на екрана на „Парадизо“ 0 15.юли
• Премахват щатове, увеличават парите за самодейците 0 07.апр.

На 21 август 1835 година е открита и осветена църквата. Това става след малко повече от 70 години, откакто е написана „История славянобългарская“, а през 1824 година е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон.
През 1834 година в Сливен е изградена и пусната в експлоатация първата текстилна фабрика по българските земи от Добри Желязков – фабрикаджията, а през 1835 година с благородните и родолюбиви усилия на Васил Априлов е открито първото двукласно взаимно училище в Габрово.

Почвата се подготвя и за Българския Великден – извоюването на църковна независимост. Споменавам тези неща, за да се усети кипежът и оптимизмът на народната енергия, новият полъх в обществените отношения. Робът вече не е същият, изправил е снага, извисил е глас.
В такава обстановка е започнала работата по изграждането и освещаването на православен храм, който да обедини хората, да ги сплоти, да извае от тях едно цяло – с нови стремления и възможности. Ако трябва с две думи да се изрази борбата на харманлийци за построяването на този храм – те са епични битки.
Може да се каже и още – на живот и смърт, на страдание и пролята кръв, на живот, прекаран в диарбекирската пустош и надежди, вяра и оптимизъм. Защото е било необходимо да се издейства разрешение от турските власти за строителство на църква (а се знае колко „бързо“ е откликвала тогавашната администрация на такива молби), да се намери подходящо място, да се направи план на строежа, да се подсигурят необходимите материали и майстори. Една благородна и родолюбива българка е дарила собствено дворно място за тази патриотична кауза. И започва богоугодното дело „на ползу роду“. Нека не си мислим, че всичко е тръгнало, както се казва по мед и масло. Имало е пречки от всякакво естество: от турци, от гърци и, обичайно, от чиновнически претенции. И така до 1835 година, когато църквата засиява с целия си блясък за радост и дълбоко удовлетворение на всички българи. Те имат не само своя молитвен дом, където да търсят покой и надежда, но и духовна опора.
Никак не е случайно, че в една и съща година в Харманли се освещава църква, а в Габрово се открива училище. Процесите и идеите на Възраждането проникват все по – дълбоко в гънките на народното съзнание.
Българското Възраждане има своята специфика за разлика от Европейското, макар че идеите са все същите. В центъра на вниманието в областта на науката, философията (също наука), на изкуството застава Човекът, а не някакъв имагинерен обект. В името на справедливостта бих искал да кажа, че този духовен триумвират – наука, изкуство, религия – са по– скоро трите стълба на съ-зиданието, а не на разрухата. Това трябва да се проумее от всички крайни нагласи и съображения.

Това е формулата, по която човечеството иска да живее.

А Българското Възраждане има още една приоритетна задача – да утвърждава все повече българското самосъзнание на народа и още повече да се налага и отстоява неговата идентичност. Такива са и идеите на Просвещението – тях следва тогавашната българска интелигенция.
Днес църквата „Свети Атанасий“ е ремонтирана и обновена. Знае се кои са нейните ктитори. Нека златеят кубетата през годините и пращат сигнали на нас, хората, за какво сме родени тук и защо трябва да живеем на това място.

През 1833 година се поставят основите на образователното дело в Харманли

– открито е килийно училище в едно от допълнителните помещения на църквата.
Проблемите възникват главно около споровете на какъв език да се обучават децата – новобългарски, черковнославянски или гръцки. Гръцкото духовенство и шепата гърчеещи се българи се противопоставят остро и настоятелно на желанието на множеството – децата им да четат и пишат на български език. Има обаче достолепни и родолюбиви българи, които отстояват своето право на самоопределение.
Само 14 години след 1856 година, когато в Свищов се открива първото българско читалище, в Харманли млади, образовани и патриотично настроени българи откриват народно читалище, за да обслужва нарасналите им интереси, които не се свеждат само до написаното в Цариградските вестници. Закупуват се книги чрез парични помощи, чрез дарение на цели томове литература. Младите хора, жадни за знания, четат, разговарят, спорят, търсят своята истина.
Споменавам тези две неща, защото са много важни и, защото изворите и на двете бликат от едно и също място – дворът и допълнителните постройки на църквата „Свети Атанасий“.