Защо местят митницата чак в Пловдив, а не в Харманли?
10 минутиПреди няколко дни правителство реши да закрие юридически митницата в Свиленград. Сега в граничния град няма да има администрация, а служителите, които ще работят там, ще се управляват от кабинети, намиращи се на няколкостотин километра от границата, от Пловдив или от Бургас.
Ако някой от авторите на тази промяна си бе направил труда се разрови в документите на тази институция, щеше да открие, че вече има прецедент и в този регион е имало по-добра митница, в която са служили по-малко корумпирани служители. Можело и да предложат и този вариант. От 1888 година до първата световна война в сграда до гарата се е помещавала Харманлийската митница, втора по големина след Пловдивската. Тя все още си стои, само трябва да се ремонтира. По това време началниците (за разлика от сега) са упражнявали сериозен контрол върху служителите си, за което свидетелстват публикации в местния вестник “Борба” от 1909 година. Текстът по-долу е изведен от вестника 1:1 макар че на някои места е малко трудно да се върже логиката. Вероятно тогава така са разговаряли. Предоставен е от Иван Чончев.
Запитване от И. Хаджиев относително незаконните действия на харманлийския паспортен пристав Кирил Павлов, назначаването за борисовградски околийски управител на Е. Тютюнджиев и откриваните в столицата комплоти, Народно събрание, 31 януари 1909г.
Втората работа, г. г. народни представители — защото от няколко предмета се състои моята интерпелация—вторият предмет е следният: „Знае ли г. министърът на вътрешните работи, че назначеният от него борисовградски околийски началник Тютюнджиев, бивш инспектор в Харманлийско на митническата погранична стража, е бил уволнен от тая последната длъжност, като улеснител и прекарвач на стоки без мито през границата и, ако знае, как така го е назначил за такъв?“
Ето какво има казано за този господин Тютюнджиев: (Чете) „Получихме следното писмо:
До г. редактора на в. „Борба“ тук.
Г. редакторе,
На 25 август тая година инспекторът на митническата стража, Е. Тютюнджиев, придружен от мене, като митнически стражар, митническият стражар Петър Милев, полицейският стражар Я. Димов и градският агент Славчо Дочев, направи обиск в кафенето на Ибрям Белбера от града и намери около 100 грама сахарин. Без да състави акт, той взе сахарина и заедно си отидохме. Ибрям Белбера го нямаше в града; той бе в Мустафа-паша. Когато се завърна, на гарата той се научи за намерения сахарин в кафенето му. Веднага той отиде при тогавашния паспортен пристав на гара Харманлий, К. Т. Павлов, говори му нещо и двамата отидоха при Тютюнджиева в дюкяна на Динча Джелепов, където се черпиха кафе и говориха нещо. Турчинът си отиде и на другия ден дойде на гарата, срещна се с инспектора и той го заведе в стаята си, където турчинът му даде 100 л. банкноти — рушвет.
Моля дайте гласност на това.
Гр. Харманлий, 21 октомврий 1908 г.
С почит: Т. Андонов.“
По-нататък: „По повод аферата – в тукашната митница, подробностите на която разкрихме във вестника си, инспекторът на пограничната стража, Еню Тютюнджиев, е уволнен от г. министъра на финансите дисциплинарно. Уволнен е тоже дисциплинарно секретарят на митницата г. Йоцов, вместо когото се повишава под-секретарят г. Г. Маринов. Химик-оценителят г. Вълчев се премества за второстепенен оценител при Пловдивската митница“ и т. н.
Този човек е уволнен дисциплинарно и след това се назначава за околийски началник. (Чете) „Прочутият Тютюнджиев, бившият инспектор на пограничната митарствена стража при тукашната митница, който биде уволнен поради ония сделки, за които писахме в няколко броя на вестника си, е назначен околийски началник в Борисовград. Позорна е демокрацията, що властвува! Контрабанджиите, ортаците на грабителите на държавната хазна, нарушители на своя служебен дълг, вместо наказание, получават повишение.“
Това е работата.
Народно събрание, LХVІІ заседание, събота, 31 януари 1909 г.
Запитване от И. Хаджиев относително незаконните действия на харманлийския паспортен пристав Кирил Г. Павлов, назначението за борисовградски околийски началник на Е. Тютюнджиев и откриваните в Столицата комплоти
И. Хаджиев: Г. министре! За Тютюнджиева не казахте нищо.
Министър М. Такев: Виноват, пропуснах. Г. Хаджиев ме пита: „Защо сте назначили Тютюнджиева за борисовградски околийски началник, когато той е уволнен, като инспектор по митниците, от Министерството на финансите.
Г. г. представители! Преди всичко, трябва да ви заявя, че Тютюнджиев е човек със средно образование, доколкото зная — интелигентен човек, почтен казанлъшки гражданин, когото видях на два пъти в Казанлък: пръв път, когато ходих там, и втори път като бях там; още тогава видях в този човек един енергичен момък за околийски началник и още тогава бях готов да го назнача. Но Тютюнджиев ми каза, че искал да минат по-напред изборите, за да не му са вързани ръцете за 29 май, да бъде свободен да агитира, да действува като свободен гражданин, и след това ще търси служба. И аз не го назначих за околийски началник, макар че е способен за тази работа. След изборите г. финансовият министър го е назначил за инспектор по митниците на Харманлийската граница.
Защо е бил уволнен той? Тук изпъква, г. Хаджиев, скрупульозността, тук изпъква онова старание, което днешното правителство упражнява навсякъде, да се не хвърли сянка от съмнение в протежиране на който и да е чиновник, щом против него има каквото и да е съмнение. Защо е бил уволнен той? Г. Хаджиев ви чете тук писма, писани нему частно, за 100 л., за 200 л. и не зная що. Всичко това е празна приказка, всичко туй е лъжа. Историята се състои в следующето. Когато Тютюнджиев се намирал на турската граница, от Цариград дохожда един казанлъшки турчин, един богат български гражданин, мюсюлманин, който от Цариград се връща в България. Тютюнджиев казва: Емшерии сме, от един и същ град; аз познавам този човек, няма защо да му се прегледа куфарът. Тук се поражда съмнение. Може ли това да стане, г. г. народни представители? Аз, да ви кажа, на 1907 г. пропътувах цяла западна и средна Европа: Англия, Франция, Италия, Австрия, Швейцария и пр., и ви заявявам, никъде не гледаха куфара ми, защото чиновникът, щом те види — а ония хора са доста психолози — познава кой е разбойник и кой не. Питат ме: „Имате ли нещо в куфара ? — Заповядайте, казвам, на Ваше разположение. — „Няма нужда“, па драсне с тебешир една нула и аз си замина. Какво искам да кажа с това? Когато митническият чиновник не се съмнява у някого, под своя отговорност може да не прегледа куфара му. На 1899 г. бях в Цариград. На връщане – на власт беше г. Радославов – слизам на границата и куфарът ми там. Дойдоха чиновници в купето, познаха ме. — „Г. Такев, няма нужда да сваляте куфара; стойте си; вярвам, че нищо контрабанда не носите.“ —Ако обичате, казвам, ето куфара. — „Няма нужда“, и твърде вежливо си излязоха. Те не направиха престъпление, защото нищо контрабанда не носех. Само един куфар носех, а не съм търговец; адвокат съм. Тези неща стават. Какво е направил г. Тютюнджиев? Оставил един турчин да мине, без да му прегледа куфара, понеже той лично го познавал от Казанлък, защото и двамата били от Казанлък; но донасят на г. министра на финансите: „Г. инспекторът не прегледа куфара на еди кой си турчин и ние се съмняваме той да не е взел нещо“ — в тази смисъл. Г. министърът на финансите какво казва? — Аз съм от Казанлък, и той е от Казанлък; някои казват, че сме били сродници; може би хората да ми хвърлят упрек, че държа на служба мои сродници, че не изпълняват докрай своята длъжност — и го уволнява от служба. Той е добре направил, защото върху митническите чиновници не трябва да се хвърля нито сянка от съмнение, защото се ще се намерят такива клюкари като тези, които са писали на г. Хаджиева: „Ние видяхме, когато взел 100 л. рушвет.“ Г. г. представители! Когато се дава и взема рушвет, нема има външни очи? Има само 4 очи и Господ отгоре гледа. Я дайте това писмо да го пратим на прокурора!
И. Хаджиев: То е печатано.
Министър М. Такев: Не е важно, че е печатано; дайте да го дадем на прокурора. При това положение на нещата, г. министърът на финансите беше прав, като казанлъчанин като министър на финансите, да се не остави подозрение върху него и го уволни. Но аз не намирам, че той е извършил престъпление, за което не мога да му дам административна служба, и го назначих. Добре ли съм направил или зле, вие ще съдите сега; но аз мисля, че нищо лошо не съм направил. Този човек не е направил нищо, което да го лишава от правото да бъде на българска държавна служба. Ако се провини сега, тогава, без да се церемоня, не само ще го уволня, но и под съд ще го дам.