Загрижена

Любомир Радев

– Ма Гицо ма, къде ходиш ма? Търся те под дърво и камък да те питам нещо.
– Ми тука съм, къде да ходя. Нали ще има избори, та чатя на компютъра, ходя нагоре надолу да агитирам.
– Какво агитираш ма, Гицо?
– Еее, как какво? Ами нали сме политическа класа. Сега пак трябва да изберат синът ми за депутатин.
– Бааа, ша го изберат на върба!
– Ще, ще. Ти нищо не знаеш!
– Е как ще стане тая работа?
– Ами протоколите вече са готови. Купихме избирателната комисия. Ти си гласувай както искаш, ама накрая ние ще сменим протокола и синът ми пак ще е депутатин. Те това се нарича политическа класа.
– Ами това означава, че ще сте вечни!
– Ааа, ти горе долу взе да вдяваш какво става. Така ще е до време. По някое време ще се оттеглим от властта. Така каза синът ми.
– И кога ще стане това ма Гицо?
– Ами когато минем на задна скорост в европейския съюз.
– Що ма Гицо? Нали Европа за последните 10 години ни даде безвъзмездно 16 милиарда лева? То аз от тези пари нищо не усетих ама все пак.
– Еее Пено, много си проста ма. Как ще усетиш, като 2-3 милиарда заминаха за Русия покрай АЕЦ – Белене, около 10 милиарда ни точат през петрола и газта, 5-6 милиарда ни източиха чрез КТБ. Да продължавам ли?
– Вааа, ам чи то за нас не останаха ма.
– Не останаха я! А пък вие всички бяхте ревнали, че сме крадци и престъпници. Видя ли сега, че нашата политическа класа е даже много пестелива. Ние гледаме за всеки да има. Така ами, ако знаеш колко пъти сме яли само хляб и сол, колко е гладувал синът ми, за да има за народа. Ето затова ние не сме съгласни Европа да се движи на две скорости. Щото сега, като е на една скорост, Европа ни дава луди пари и има и други държави да крадат от нас. Ама минем ли на две скорости, тогава парите ще секнат. Тогава трябва да се правят реформи, няма да сме интересни за други държави, които вече не могат да ни цицат, а това стане ли майката ще ни разкатаят. Е аз да отивам да сядам на компютъра, че сега работя като трол. Хайде чао.