Язовирът-убиец е бил на общината, всички факти водят до това

Полемиката около това кой е престъпно-немарливият собственик се разгорещи и прие политически измерения. В защита на червения кмет Михаил Лисков се изказа бившият премиер Сергей Станишев и зам.-министър Димчо Михалевски. Те обвиниха държавата, че не давала пари на общините, за да се справят с подобни опасни водоеми. И двамата държавни мъже услужливо забравиха, че точно при управлението на техния кабинет от Министерството на земеделието и храните има разработена и утвърдена от ЕК “Програма за развитие на селски региони за периода 2007-2013 година”, която отпуска средства за справяне при такива  случаи. Те са по мярка 125 и 126.
В същото време харманлийският кмет продължава да твърди, че много пъти е поставял този тревожен проблем с язовира пред държавата, но никой не му е отвърнал. Настоява отговорността за бедствието да се носи от военните, защото язовирът бил техен.
Това, на което Михаил Лисков се уповава е, че през 2003 година е издаден акт за публична държавна собственост (АПДС) от отдел “Държавни имоти” на Министерството на отбраната. В него е записано, че военните са собственици на  “част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот, с площ 2 610 573 кв.м. Намира се в землището на с. Иваново под №000002. Правата за ползване на имота са предоставени на основание на секретно постановление №148 от 21.07.1961 г. на Министерския съвет. За кмета това е най-важният документ и го цитира непрекъснато. Премълчава, че има разлика от това да си собственик на земя и да владееш язовир.
Но каквато и територия и да обхваща определеният терен за нуждите на отбраната, в него вероятно не е включен язовир, тъй като той е заприходен като съоръжение през 1962 г. към ОТКЗС “Васил Коларов” – Славяново, към което е и ТКЗС-то в с. Иваново За строежа плащат текезесарите.
Това става ясно от справка №1 към 31.12.1991 г. на ТКЗС “Иваново”, където е списъкът на преоценените хидромелиоративни обекти по сметка №204. В нея е записано, че

язовирът е въведен в експлоатация през 1962 година, струва 1 571 160 лева,

а остатъчната му стойност към този момент е  111 584 лева. В списъка има помпена станция, напорен тръбопровод и др. съоръжения.
През целия следващ период от наличните документации става ясно, че този язовир е собственост на ТКЗС-то на село Иваново до 1995 г., когато по силата на закон става общински.

През 1991 година Ликвидационен съвет оценява  имуществото на ивановското ТКЗС – сгради и съоръжения и в тях фигурира и въпросният язовир. Две години след това, през 1994 година го продава. За продавач се е подписал Петър Ванчев Петров, а купувачи са  Димо Стоев  и Петър Георгиев, които имат пълномощно от правоимащи.   Продажбата е чрез търг, а цената е 1 885 338 лева. Заплаща се в купюри, отразяващи дяловото участие на правомащите върху имуществото на ликвидираното ТКЗС.
В списък към договора е записано, че се купува:
“язовир, напоително поле, главен канал с тръбопровод, изравнител с тръбопровод, помпена станция „Изток”, помпена станция „Иваново”.
Всичко за 1 867 339 лева, а тръжната цена е 1 885 338 лева.
Договорът е подписан на 3 октомври 1994 година.
Тук трябва да се отбележи, че те купуват само съоръженията, в които са стената и помпена станция. Водата и земята не са предмет на тази сделка.
През 1995 година влиза в сила промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Там в параграф 7 (1) т. 2 е записано: “С влизането в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: язовири, езера, и прилежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение.”
Много хора, които са купили преди това язовири, с този акт ги загубиха.
Това съществено изменение в законодателството явно не е забелязано от ОбА-Харманли, защото те продължават да твърдят, че имат само една част от язовира. За нея са издали и акт за публична общинска собственост № 250 от 28 март за язовир “Ежмеджика” (това е името на местността, където се намира водоемът) с площ 28,621 дка, представляващ имот №000527 в землището на село Иваново. Граничи със складов терен на Министерството на отбраната, по точно на полигон “Корен”.
От военните три пъти заявяват в свои писма, че нямат никакъв язовир. Първия път началник на Главния щаб на сухопътните войски – генерал-лейтенант Златан Стойков, пише, че “язовир “Иваново” се използва от подразделенията за обучение по подводно кормуване и десантиране, но с водните запаси се разпорежда община Харманли и МО няма отношение към въпроса.”
В друго писмо на военните до областния управител Р. Йовчева пак е отбелязано, че ведомството не е изграждало съоръжение от подобен вид в границите на полигон “Корен”. В баланса на министерството не е заведен язовир “Иваново”. Областният управител изпраща препис от това писмо до кмета на Харманли.
Третият отговор е на министъра на отбраната Аню Ангелов през 2010 година.

Явно никой не се съобразява с параграф 7 от ЗМСМА, което личи от продължаващата преписка.

Въпреки категоричното мнение на МО и на тогавашния областен  управител Р. Йовчева, че язовирът е собственост на община Харманли, кметът Лисков продължава да твърди, че има спор между общината и МО. Но за неговото изясняване няма заведено дело в съда.
В същото време кметът на Харманли е наясно, че независимо от това чия е собствеността на язовира и има ли съсобственост с МО, грижата за опазване на населението е на ОбА. В писмо до областния управител смело заявява, че “по отношение защита на населението отдел “Гражданска защита” при община Харманли провежда системно наблюдение върху състоянието на язовирната стена и преливника заради потенциална опасност от скъсването и наводнение при обилни валежи, силно снеготопене и земетресения и това е залегнало в плана за защита на населението при бедствия, в случая село Иваново, село Бисер и Международния път Е80.
Аварийният план е съгласуван с началника на Областно управление на ПБЗН – Хасково. Определени са отговорни лица: кметът на Иваново – Недко Димитров, и колегата му от село Бисер – Павел Павлов. От ноември 2011 година и двамата не са кметове на тези села, но по-нов авариен план не е известно да има.
От цялата преписката става ясно, че от община Харманли не са наясно, че язовирът е техен, въпреки че това е регулирано в два закона  ЗМСМА и Закона за водите. Последният потвърждава първия и от 28 януари 2000 г. в неговия чл. 19 (1) е записано, че ,,Публична общинска собственост са: водно-стопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества.”
Законът е ясен, но вместо да търсят начини да оправят проблемната стена, от ОбА се чудат как да се отърват от горещия картоф – повреденото съоръжение.

Искай пари, вместо да хленчиш!

Хленченето, че държавата не дава пари за такива ремонти, е неоснователно. Още през 2008 година правителството на Станишев е отделяло средства за такива дейности. Това става ясно от едно питане до министъра на Министерството на земеделието и храните – Валери Цветанов, през октомври 2008 година. В Парламента г-н Цветанов отговаря, че след ликвидирането на АПК и ТКЗС тези съоръжения на основание Параграф 12 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на основание правилника от ПРЗ на ЗМДМА, преминават за управление и стопанисване от общините.
От трибуната министърът казва, че от неговото министерство е разработена и утвърдена от ЕК „Програма за развитие на селски региони за периода 2007-2013 година”, в която са включени две мерки – 125 и 126, с които се подкрепят дейности, необходими за възстановяване и/или модернизация на съществуващи и изграждане на хидромелиоративно системи и съоръжения, и „възстановяване на земеделския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия и въвеждане на подходящи  превантивни дейности.”
Бенефициенти са юридически лица, общини, земеделски производители и като се  получава 100% от избираемите разходи. Ако от община Харманли бяха поискали пари за ремонта на стената, едва ли Станишев щеше да им откаже.
Но от тук продължават да  се занимават с преписки.

Какво се случи, кой е отговорен

На 6 февруари рано сутринна се скъса стената на язовир “Иваново” край Харманли. Водната стихия от него заля част от село Бисер, което се намира 12 км по-надолу по реката. Преди това тя разруши пътя и остави без директна връзка няколко села и община Маджарово.
Още същия ден се разгоря полемика за това кой е виновен за случилото се. Обвиненията се насочиха към кмета на община Харманли – М. Лисков, който се оказа, че е знаел за повредената стана на язовира, но не взел мерки. Още в понеделник той определи проблема като “ничий” и обвини Министерството на отбраната, че е собственик на по-голяма част от този язовир, включително и на разрушената стена. Общината имала само 28 декара от  общо 70-те, както се води. Генерал Симеонов веднага му отговори, че МО не е собственик на язовир “Иваново”. Премиерът Б. Борисов каза, че прокуратурата ще разреши спора.
След това изявления даде и министър Аню Ангелов, който заяви, че язовирът не е сирене да се дели. “Да отделиш 28 декара и да кажеш: “Това са мои, а останалите 50 декара са на някой друг”. “Министерството на отбраната не разполага с нито един язовир на територията на страната, не е строило язовири, не се занимава с напояване на земи, не се занимава с производството на ток и отглеждане на риба”, заяви той.
По-късно стана ясно, че язовирът не е бил 70 декара, както се води по документи, а водата от него заема площ няколко пъти повече – над 200 дка.
Следователите, които трябваше да разследват случая, се престрашиха да отидат на стената на язовира шест дни, след като тя бе разрушена и след като видяха на сайта Сакар нюз видео клип за разрушенията. Дотогава те твърдяха, че е опасно и че до язовира може да се стигне само с високопроподима техника.

Историята на язовира започва през 1958 г.

Язовир „Иваново” като обект се поява юридически през 1962 година. Идеята за неговото построяване е няколко години преди това, когато в Хидроенерго проект (сега Енерго проект) е поръчан проект за построяване на язовира. Заявката е направена от ОТКЗС ”Васил Коларов” – Славяново, където през 1958 година се влива ТКЗС-то на село Иваново.
Строителството на съоръжението се извършва  през 1962 година от „Водстрой”.
През 1964 година се пуска в експлоатация напорен тръбопровод.
В същата година ТКЗС-то в Иваново се отделя от Славяново и се създава ОТКЗС „Димитър Благоев”, заедно със съседното село Лешниково.  През 1971  година язовирът е в списъка на малки язовири на Напоителни системи.
В баланса на дружеството фигурират и две помпени станции.

 

Два закона срещу едно постановление

Закон за местното самоуправление и местната администрация
§ 7. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 1995 г.) (1) С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:
1. водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;
2. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение;

Закон за водите
В сила от 28.01.2000 г.
Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г.,
Чл. 19. (1) Публична общинска собственост са:
1. водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи – общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11;