Винарството трябва да стане приоритетен отрасъл за България

Винарна изба „Кастра Рубра“ – Коларово вече 10 години произвежда и продава вина из целия свят.
В момента правят износ в 28 дестинации. Тъй като в Европа се произвежда вино имат 13-14 точки, но тук количествата са малки, а основните им пазари са азиатския и американския.
Световният пазар изисква качество – цена и коректност.
Основно изнасят червени вина и са позиционирани за производства на такива. В последните три години започнаха производство на бели и розе, защото самият пазар го изисква.
От избата продават в трите сегмента. Китайци наблягат основно на високия клас.
Най-продавания бленд, който го правят от доста години е Кеберне совиньон по сира.

„Имаш ли добро вино, с качество и на оптимална цена, пазари има,“ казва управителят Цветан Георгиев. Според него проблемът е, че няма сплотяване на всички. Винарството трябва да стане национална политика, защото има история, има доказателства – траките, които са произвеждали най-старото вино.
Харманлийския край от Хасково до Ивайловград е регион, благодатен за червени винени сортове. През последните 5- 6 години тук навлезнаха нови, които са по-малко познати. Каберне фран, сира, пино ноар. Направиха се доста насаждения и то благодарение на европейски програми.
В Бордо има 8 000 изби, а тук са не повече от 25. Всички колеги се познават, но няма обща политика, няма български бранд, по простата причина, че всеки си е хванал своя път, своя канал и търси начин да си я реализира. Може би това е от липсата на консенсус и на липсата на национална политика. Този отрасъл трябва да стане приоритетен за България, убедени са в това винопроизводители.

Тук могат да се правят хубави вина.

Много млади хора вече навлезнаха във винопроизводството, след като стажуваха в чужбина. Направили са по две три кампании в Южна Америка, в Австралия. Разбраха какво трябва да се търси, започна да се забелязва потенциал. Затова последните 7 – 8 години в този бранш само се надгражда.
Когато има повече производители, се ражда и конкуренция. Има комуникация между хората, помощ, взаимопомощ, коментари. Така се стига до една истина, която е да извлечеш максимума от суровината в дадената година.
„Кастра Рубра“ имат 1 700 декара собствени насаждания с основно четири сорта, мерло, каберне совиньон, каберне фран и сира. Всичките са 14, но другите са по-малки количества.
В този момент в лозарския сектор са заети 60 човека, а в активния сезон са над 100.
Мишел Ролан е енолог, който консултира десетка изби от целия свят и идва на всеки 3 месеца в Коларово. Чекира вината, дава си оценката на работата, която са свършили.
Тук за десетилетие натрупаха опит. Последните 2015 – 2016 г. бяха добри реколти за българското винопоризводство. 2016-та бе много сложна технологически, но технолозите се справиха, и имат добра оценка. Те са от Пловдив, пътуват, по време на кампания остават по няколко месеца в „Кастра Рубра“.
И тук се оплакват, че човешкия потенциал за лозарството е малък и няма хора за работа.
В този бранш се вкарват машини, но има ръчни операции, които трябва да се свършат от хора, които разбират тази операция.
Има доста хора, които ходят да работят във Франция, по Европа в този бранш.
Управителят не споделя кои са най-хубавите им вина. “Няма да можеш да си ги разделиш всичките деца, но мога да кажа от високия клас вина, с които в момента сме на пазара са Кастра Рубра – 2009 реколта.“

Тепърва има да излизат нови вина.

Те са в избата, за така нареченото бутилково отлежаване. Ще са на пазара след 4-5 години след като са улегнали.
Кастра Рубра произвежда превъзходно вино в съотношение качество – цена. Те се стремят да поддържат тенденция, да направят характер на вината.

Бизнесът не е да произведеш 500, 1 000 бутилки, някакво добро вино, бизнесът е да направиш колкото се може повече бутилки. Това е основното, а не случайно или епизодично да сключиш сделка. Контрагентите трябва да знаят в годините какво правиш.

Вината от този край имат някакъв общ тероар – земя, почва, въздух, климат. Червено грозде, както зрее тук, не може да стане така в северна България. Регионът е благодатен за това. Тука за белите грозда е прекалено топло.
Всеки търси хубаво вино, ниска цена, обаче как се постига, това знаят във винарната, а тайната е много труд.
Винарите са оптимисти за българското винопроизводство, като се вижда градацията в последните години. Има надграждане от всички, които работят в лозята. Има агрономи, които вече ходят по чужбина, наблюдават внимателно особено новите европейски програми за преструктуриране, конверсия на лозови насаждения.
В региона се премахнаха стари сортове, стари лозя, който не бяха рентабилни, засяха се нови, с пазарно ориентирани като сира и каберне фран.
Лозари и винари имат потенциал, не случайно в този край са толкова много насаждения с лозя от 45-50 години. Тук трябва да надгражда на база световното изискване на качество. Едно време бе така боднеш пръчка – пиеш вино. Сега всяко вино се анализира – какъв му е алкохолния градус, киселинност, цветни показатели. Вече всички го правят. Колеги се събират, коментират. Да малко бизнеса и продажбите ги няма, но навънка пазара е голям.
Държавата нито пречи, нито помага кой знае колко. Но, ако национален приоритет стане винопроизводството, да се акцентира, да се рекламира това, че България е страната, където още траките са произвеждали вино, къде са го продавали, да се покаже качество, да се покажат лозята, те убедени, че ще е по-добре за бранша. Той е с голям потенциал. Ако човек се върне преди десет години колко много изби се създадоха от тогава. Това надграждане ще роди продукт, който ще бъде от този край и само качеството му ще се подобрява. Ще минат още 2-3-5 години, но производителите са оптимисти, че ще правят по-добро питие.
Френските вина са със стогодишна история, самата тя ги продава, но това скоро българските винари няма да го стигнат.

Червените вина се делят на три категории, нисък, среден и висок клас. При първата е вино, което не е отлежало в бъчви, при средната е това, което е отлежало до 12 месеца в бъчви. При високия клас
виното трябва да е отлежало от 18 до 24 месеца в бъчви.

Цветан Цветанов: „Мишел Ролан ни съветва как да правим добри вина“

Каква е работата на Мишел Ролан във вашата винарна изба?
От самото начало преди десет години, ролята на Мишел беше консултант. Тогава се започна създаването на лозовите насаждения с препоръка от него. Той казва на даденото парче земя, след анализ на почвата, след физически оглед, какъв клон грозде да бъде засят, на каква подложка. От там се тръгна.
След това, вече изградили собствената си базичка, започнахме да бенефицираме. Той ни дава съвети как да процедираме в топла, в студена година, в година, в която има много захари, когато има по малко захари, за да изкараме добър краен продукт. Той ни дава напътствия, идвайки в стратегически времена, преди кампания, по време на кампания и когато се правят финалните блендове.
Идва, дегустира всичките проби, правят се анализи на самите вина, и ти дава насоки как да надграждаш. Да изкараш максимума от дадената суровина в дадената година. Този човек работи, пие вино, разбира от вино, контролира целия този процес. Дава съвети на младите технолози как да вземат решение в дадена ситуация. Във винопроизводството трябва да вземеш решение днес, утре ще е късно. И ние сме правили грешки. Той ти казва: това ти е грешката, другия път помисли. Погледни това, вземи това решение сега, защото после може да е късно. Вече имаме абсолютно приятелски отношения. Когато сбъркаме ни се кара, когато сме си я свършвали казва Good job (добра работа).
Мишел е наш приятел. Случвало ми се е да ходя до Франция, да нося вина в техни лаборатории да ги тества на място, когато не е имал възможност да дойде.
Той е човекът, който за мен е гуруто във винопроизводството.