Век от завръщането на малоазийските българи честваха в Ивайловградско

Сакарнюз
От Сакарнюз август 29, 2014 19:15

Век от завръщането на малоазийските българи честваха в Ивайловградско

Акценти

  • Хиляди потомци на заселилите се българи от Мала Азия в Ивайловградските села Плевун, Свирачи и Орешино също честваха по подобаващ начин 100 години от завръщането на малоазианци
  • Съборът бе повод мнозина да се върнат към родовите си корени

Свързани публикации

С поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча, увековечила спомена за заселването на малоазианци, в ивайловградския квартал „Лъджа“ започна тържествената част на празничните четиридневни прояви, посветени на 100 години от завръщането на българите от Мала Азия. Особено вълнуващ бе моментът, в който бе възпроизведено пристигането в Лъджа на семейства от Мандър, днешното село Мурайе в Турция, които насилствено, със заплаха за живота си, са принудени да се изселят. В каруцата освен оскъдния си личен багаж българите носят и църковна камбана. Камбаната, която отново ще зазвъни на мястото, където ще се установят. Според историческите сведения през 1914 г. след Балканската война, 123 семейства от българското тогава село Мандър в Мала Азия се заселват в с. Лъджа. В Мандър те оставят плодородни ниви и двукатни къщи без да могат да продадат или разменят имотите си.

Съборът бе повод мнозина да се върнат към родовите си корени, както и да се поклонят пред подвига на своите предци, които през годините са съхранили своя бит и култура, далеч от родината. Богата концертна програма, в която участваха певчески и танцови самодейни състави от Ивайловград и Кърджали, впечатли дошлите на събора. Народни хора се виха под звуците на гостуващия оркестър от Пловдив. Преди това, в ранните часове бе отслужен водосвет в църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в „Лъджа“, а след това бе раздаден курбан за здраве .

Честването на паметната годишнина бе уважено от Петра Мечева – председател на Тракийски женски съюз, Яни Янев – зам.-председател на върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България, ген. Нонка Матова – председател на Тракийско дружество ‘’Войвода Руси Славов’’ в Пловдив, Георги Димитров – зам.-председател на Тракийския младежки съюз в България, както и ръководителите на Тракийските дружества в Момчилград и Крумовград, членове на Тракийски младежки съюз в Стара Загора.

Историческите сведения за годините на изпитание, но и на съзидание са събрани в книгата „Село Мандър и Лъджа – история на дедите ни“, с автор историчката Василка Ташкова, потомка на бежанци от Мала Азия. Книгата разказва за миналото на малоазианци, за това как и кога са се озовали в Мала Азия и още как се завръщат в България, през какво са преминали, когато са тръгнали към неизвестното, как са устроили живота си на новото място, започвайки всичко отначало, споделя Ташкова. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Стефан Танев, родом от кв. „Лъджа“, бивш кмет на Ивайловград. Представянето на книгата бе последвано от вълнуващия музикално-танцов обред „Седянка“, който бе пресъздаден на сцената на кварталното читалище. След това седянката прерастна в дискотека на открито.

Хиляди потомци на заселилите се българи от Мала Азия в ивайловградските села Плевун, Свирачи и Орешино също честваха по подобаващ начин 100 години от завръщането на малоазианци. Това историческо събитие , предопределило развитието на крайграничните села бе чествано с организиране на събори, откриване на паметни плочи, представяне на исторически книги, водосвети и концертни програми. Жители и гости си спомниха подвига на своите предци, които съхраняват своя бит и култура далеч от родината, насилствено прокудени след това през пролетта на 1914 година.

Възстановка на пристигането в Лъджа на семейства от Мандър

Възстановка на пристигането в Лъджа на семейства от Мандър

Костюми от фолклора на преселниците

Костюми от фолклора на преселниците

Историчката Василка Ташкова разказа за  миналото на малоазианци

Историчката Василка Ташкова разказа за миналото на малоазианци

Сакарнюз
От Сакарнюз август 29, 2014 19:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама