В Симеоновград си спомниха за легендата Бисер Киров

През нощта в неделя, 6 ноември, срещу понеделник почина големият български певец Бисер Киров. Той се почувствал зле преди около 20 дни, след като приключил последното си турне в Русия и се наложило да влезе в болница. Служил е в поделението на Симеоновград и много хора са го познавали, което бе повод да си спомнят за него.
Заместник-кмета Радослав Бонев разказа, че като ученик в 10 клас у тях са идвали родителите на певеца. Те са живели близо до казармата. Тогава, през 1962 година, нямаше хотели и роднинине на войниците спяха по къщите.
„У нас му беше китарата и си спомням, че говореше много добре английски“, казва той.
Друг симеоновградчанин, Петко Кутинчев, разказва, че е работил в „Марица Изток“ и спял в общежитие, което граничело с двора на трудово поделение. По това време, през 1962 година, Бисер Киров и други били в командировка там. Прескачали през прозореца, влизали в тяхната стая, преобличали се и излизали. “През деня ловяхме риба от езерото, вечер я пържехме, а Бисер ни свирше на китара”, споделя той.
За „юношата бледен“ си спомня и съпругата му Стефка: „Той беше последна година войник, а аз бях в 11 клас. Тогава той и негови приятели идваха на подготвителни лекции по математика. Водеше ги другарят Тонев. Те бяха пет-шест момчета – добри, весели, винаги усмихнати. Когато завършихме, на бала те ни свириха във военния стол. Това бе през 1962 година. Имаше сред тях и един акордеонист Георги Златков и един пианист, с особено име Йоханес или нещо такова. Бе рус, дребен, родителите му бяха немци. Имам спомен, когато един си бе пъхнал змия в пазвата и се чешеше. Питаме го: Какво ти е? А той вика: “Имам си едно нещичко тук” и извади една змия. “Пипнете, да не ви се изпотяват ръцете“, прикани той.
В поделението в Симеоновград са служили още певецът Георги Минчев и журналистът Димитър Цонев.