В с. Рабово започнаха създаването на български сорт лимец

Акцентът на IX фестивал на лимеца в село Рабово, Хасковско, тази година е възстановка на древни тракийски ритуали. Те бяха свързани с основните течности, които са се ползвали през древността – виното, водата, зехтина, млякото и меда.
Той се провежда за 9-та поредна година той се организира от Петко Ангелов, който отглежда тази древна култура, предшестваща житото.
На четирите ъгъла на една от нивите облечени в древни дрехи самодейци наричаха за плодородие. Освен че се преливаха изброените течности, те хвърляха и зърно, за да може да дава по-голяма реколта през следващата година.
В ритуала бе включено и преминаване през пещера – утроба. Тя е открита преди няколко години. Археолозите са на мнение, че това е класическа утроба с вход, който е към изгрева и изход, от към залеза.
Подобни ритуали са се изпълнявали по време на слънцестоенето, зимно или лятно.
Петко Ангелов сподели, че вече е стартирала процедура по регистрация на нов сорт лимец, който ще бъде български. Той е с черен цвят на осилите и черен цвят на класа. Доц. Гергана Дишлиева и асистент Кьосев правят отбор на класове, на които ще започнат анализи в института в Садово, за да може след няколко години да имаме нов сорт, който се очертава без аналог в целия свят.
Производителят на тази древна култура сподели, че тази година половината от жътвата вече приключила, а добивите са били много добри. „За пръв път получихме добив от 200 кг от декар, което досега в този район не съм получавал. Годината се очерта плодородна и благодатна, може би защото имаше дъждове, които валяха в подходящото време и в подходящото количества, просто по заявка“, коментира той.

Лимец e древна зърнена култура, „забравена” по икономически причини в наши дни. Той е по-труден за обработка и дава по-малко добив от днешната хибридна пшеница, но хранителните му свойства са в пъти по-добри.
Лимецът е определян като древната пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос. Той е най-древното жито – най-старите останки от него са от преди 18 хил. години. В тракийските гробници са намирали останки от лимец, както и в египетските пирамиди на различни места. Интересно е, че се открива все един и същ вид пшеница – значи той и сега е съвсем същия, както е бил преди.
За да се смелят зърната на лимеца на брашно, те първо трябва да се освободят от твърдите си люспи. Добивите от него варират между 100 и 300+кг на декар. Не може да бъде заставен да расте по–бързо или повече посредством химическите средства, с които се третират съвременните хибридни пшеници.