Това ли са националните празници „Изворът на Белоногата“?

От септември 19, 2019 09:35

Това ли са националните празници „Изворът на Белоногата“?

Преди много години (в средата на 80-те години на миналия век) се зароди и оформи идеята за празниците „Изворът на Белоногата“, които бяха предшествани от два общински празника, но без ясна идея и концепция. Много шумни и много цветни с участието на голяма част от жителите на града. Децата, разбира се, бяха най-многобройни и много чаровни. При тях нямаше нищо пресметнато предварително, радостта от празника беше истинска и неподправена. Това беше причината да пристъпим и към нова форма на празниците – границите и възможностите на общината бяха твърде тесни и ограничени. Желанието ни отправи поглед към националния календар за духовно развитие. Искахме не всенародно празнуване, а национална значимост на нашите празници, празниците „Изворът на Белоногата“. Затова искахме съдействие и положително отношение от важни за държавата ни институции – Съюзът на българските писатели, Националният музей „Петко и Пенчо Славейкови“, Движението на българските жени и много други, които изявиха желание да ни помогнат. Имахме и неоценим местен капитал – хора, които определяха параметрите на духовното развитие на нацията: режисьори, артисти, писатели, певци и музиканти. Мнозина от тях се включиха активно в подготовката и провеждането на празниците.
Какво обединяваше хората и институциите в тези важни за града ни дни? Това бяха Идеята и Темата. Много държахме темата да изкристализира у всички – най – вече нашите съграждани да са наясно не само от етапите при подготовката, но и с реализацията на отделните изяви. Нашата съкровена идея беше да поставим на пиедистал значимостта и красотата на българската жена във всички области на живота във формите и в жанровото разнообразие на изкуството. Това предизвика небивал интерес сред творците, някои от които настояваха да бъдат поканени, за да присъстват на отделните изяви или пък на заключителната част, която обикновено се провеждаше на Чешмата. Тази заключителна кода излъчваше особена тържественост и беше в унисон с мълчаливото присъствие на онова величаво като дух и като изказ селско момиче и неговата безгранична любов към род и родина.
Гости на града тогава бяха писатели, поети, режисьори, актьори, дейци на културата и изкуството, представители на творчески и обществени организации, които, сигурен съм в това, искаха да станат съпричастни към празника на Харманли, към духовната и физическата красота на българката, доказана във времето. Своеобразен апогей на празниците беше връчването на литературната награда, определяна от СБП с участието на представители от нашата община. Всеки от празниците се режисираше и ръководеше от нашите съграждани – режисьорите Петър Александров и Иван Добчев.
Такова беше равнището на празниците – висок професионализъм и много активно участие на нашите съграждани. Все пак тези празници бяха посветени на тях.

Пиянството на един град!

Искам да поясня – не случайно използвам множественото число за празника. Това бяха много събития в рамките обикновено на три дни – конференции, литературни четения, срещи с изтъкнати творци на изкуството, изложби, кинопрожекции… И всичко това обединено от една идея. Кога щяхме да се докоснем до творческата аура на Генчо Стоев, Йордан Радичков, Дамян Дамянов, Христо Фотев, Рада Александрова, Петър Караангов, Недялко Йорданов, Петър Василев, Ивайло Балабанов, Ели Видева и др…, до завладяващия тембър на радиожурналистката Божана Димитрова, до артистичната висота на прекрасните – Невена Коканова, Йорданка Кузманова и много, много други.

Държа да подчертая значимото присъствие на читалищните художествени колективи в празничните дни – на АНПТ „Хорищенци“, групата на местните художници, хор „Славей“, които не запълваха празнотите на програмата, а имаха своето самостоятелно силно звучене в общата празнична палитра.

Изкушавам се да посоча мащабите от отзвука, който предизвикаха празниците в Харманли. Наши гости бяха едни от най – видните творци в областта на изкуството и културата. Те бяха провокирани както от тематиката на празниците, така и от тяхната духовна значимост и мащабност. С дълбоко вълнение и почит си спомням готовността на нашите съграждани – творци – да се включат в подготовката и провеждането на празниците и да помогнат с каквото могат.

Към тези спомени се върнах като гледах последните две прояви, наречени Национални празници „Изворът на Белоногата“.
Какво според мен им липсва?

На първо място на този празник му липсва идея и концепция. А като ги няма тези две неща, няма яснота какво ще се прави и какво ще се постигне. Струва ми се, че към тази много отговорна задача не може да се подхожда първосигнално: да се измъкне нещо от чувала на хаоса, пък каквото и да е то, за да може после да се „отчете“ мероприятието.
Липсва положително отношение към създаденото преди години от страна на ръководството на града и общината. Празниците и мястото, възпято от П. Р. Славейков, са една от визитните картички на града. Пък не бива и не може да се пренебрегва заветът, оставен от Гергана, – той се е превърнал във висок морален етикет за поведението на хората, независимо от опитите да се принизи.
Като гледах изявите на отделните колективи, ми се струваше, че присъствах на седянка, където хората са се събрали на приказка и междувременно да свършат нещо полезно. Спонтанно хрумване без дългосрочен прицел. Хората идват, защото децата и внуците им участват в отделните прояви. Няма го любопитството и желанието да се научи нещо ново, да се докоснеш до други хоризонти, да чуеш друга реч – богата и омайна.
Удоволствие за душата и очите е участието на децата от детските градини. Първите несръчни стъпки от ритмиката на българските народни танци предизвикват умиление, наслада и надежда. Тези първи стъпки ще станат един ден тяхна личностна същност, по тях ще се определя националната им идентичност. Това са и първите им уроци по естетика.
Всичкото това обаче е недостатъчно. Провалът е близко! Не е необходимо човек да е ясновидец, за да разбере накъде вървят нещата. Към упадък и забрава, разбира се! Не ми се иска да употребявам думи, които предизвикват тревога като спешно и неотложно, но е време да се разместят пластовете. Този град има вековни традиции в областта на културата и изкуството и те не могат да се подценяват и пренебрегват лековато. Искат се много усилия, любов и отдаденост на идеята, за да можем да възродим и обогатим това начинание. Иска се желание и пристрастеност към идеята. Според мене, празниците може да се провеждат на две години, за да могат да се избистрят идеите и се преследват високи и трайни резултати.
По цялата страна, в големи и малки градове, в много села се провеждат пищни празници, които предизвикват небивал интерес у хората и медиите. Колко много гордост се усеща в думите на организаторите и участниците, когато празникът е посетен от мнозина или когато той вече се е превърнал в традиционен, което означава, че идеята си е заслужавала труда и усилията не са били напразни.
Може би тук му е мястото да отбележа, че пространството около Чешмата се нуждае от постоянна поддръжка, освежаване и обогатяване. Четох някъде, че в Англия и някои други страни са направили специални ботанически градини от цветята, споменати в произведенията на Шекспир. И се полагат големи грижи за тях. Защо и тука не се направи нещо подобно? Няма място за оправдание!
Оставам с надежда…

От септември 19, 2019 09:35
Напиши коментар

2 Коментара

  1. Панаирджията.... септември 21, 08:53

    Ммм да идея и концепция…….И мнооого много благодарности към партията и КПСС.Всичко щеше да е наистина прекрасно ,ако не бе пречупено през призмата на партийната повеля да изграждаме нов тип социалистически човек който отрича буржоазните панаири и КААРАБА.Бачо Павле не отричам наивния ти естетически плам и тъга по младостта,но не ни вменявай вини .Като спомена АНГЛИЯ .Знаеш ли как те са изградили Хайд парк?Пуснали са хората да вървят СВОБОДНО за да им посочат мястото за алеите.Хайде да не упрекваме хората за липса на концепция и незнание как да празнуват.Оставете ги СВОБОДНИ да си изберат празниците ,обичаите и към кого да си отправят благодарностите за всичко това.

    Отговори на този коментар
  2. Христинка Иванова септември 19, 12:56

    Пуснете снимки от представяне на операта Гергана преди много години! Това едва ли ще се повтори!

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама